-4° C, ясно небе
В момента по овощните насаждения вредят два опасни листогризещи неприятеля – бяла американска пеперуда и плодова корогризачка. И двата вида са пеперуди, като нападат редица култури – те са полифаги.
Плодовете на сортовете орехи, есенните сортове праскови, ябълки и круши наедряват усилено, а на повечето късни сортове сливи са узрели, така че се налагат пръскания.
Борбата срещу тези вредители се води срещу яйцата и младите гъсеници.
Бяла американска пеперуда
Разпространена е в цялата страна. Един от видовете листогризещи неприятели по овощните с най-голямо икономическо значение. Намножава се масово през 5-6 години. Често намножаването му започва в парковете и крайградските зони.
Типичен полифаг - напада над 240 растителни вида, отнасящи се към 47 ботанически семейства. Предпочита черница, ябълка, слива, череша, дюля, орех, остролистен клен и ясен.
Пеперудата е снежнобяла. При някои индивиди по крилата има повече или по-малко тъмни петна. Антените при женската са нишковидни с бял налеп, а при мъжката – перести. При размах на крилата достига 25-35 мм.
Яйцата са овални, зелени, снесени на големи групи, покрити с рехави власинки, по долната страна на листата.
Гъсеницата е силно окосмена, с лъскава черна глава и крака. Гръбната страна е сиво-зелена до сиво-кафява, с черни брадавици, от които излизат снопчета космици.
Какавидата е жълтеникава до кафява преди имагинирането.
Бялата американска пеперуда в България обикновено развива две поколения годишно, а понякога и частично трето. Зимува като какавида под напуканата кора по стволовете на дърветата, под покривите или плитко в почвата.
Пеперудите от второто поколение летят от началото на юли до края на август. Активни са привечер. Копулацията (полово сношение) започва след 7-10 дни.
Женските снасят яйцата си на групички по долната страна на листата, като ги покриват с рехави власинки. Плодовитостта им е по-голяма от тези на първото поколение - 2500 яйца. В една групичка може да има от 20-30 до над 300 яйца. Зародишното развитие варира от една до три седмици, в зависимост от температурите.
Повредите от излюпените гъсеници от второ поколение са често в още по-големи размери в сравнение с първото, с максимум през август и началото на септември.
Новоизлюпените гъсеници (имат седем, но понякога и повече възрасти), от една яйчна групичка, омотават няколко листа с копринени нишки и приготвят общо гъсенично гнездо, което обитават.
Гнездото постепенно се разширява, заедно с тяхното изхранване и нарастване, като обхваща цялата връхна част на клона, а понякога и съседни клонки.
До пета възраст гъсениците живеят в гнездото, което ги защитава от хищници. След тази възраст те водят самостоятелен начин на живот.
При по-висока плътност неприятелят може да обезлисти напълно големи дървета на значителни площи.
След като се изхранят гъсениците какавидират и остават да зимуват. Някои от по-рано какавидиралите може да излетят като частично трето поколение, но то се появява само в отделни години и е с много ниска плътност.
Борба
В новите огнища на разпространение и при по-ниска плътност се прилага изрязване и изгаряне на гъсеничните гнезда.
При нужда срещу гъсениците се провеждат две третирания. Борбата е по-резултатна, когато се проведе срещу новоизлюпените гъсеници.
Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - Децис 100 ЕК (12,25 мл/дка), Кораген 20 СК (30 мл/дка), Суми Алфа 5 ЕК (0,03%), Карате Зеон 5 СК (15 мл/дка), Ламдекс екстра (100-120 г/дка) и други.
От биологичните средства може да се използват препарати на база Bacillus turingiensis – Дипел ДФ (75-150 г/дка) и други, но те заразяват и копринените буби.
Добър резултат дават и хормоналните препарати на база пирипроксифен, приложени срещу яйцата и младите ларви - Харпун (100 мл/дка), Браи (28-50 мл/дка) и други.
Прагът на икономическа вредност е 8-10 гъсеници средно на дърво.
Плодова корогризачка
Среща се в цялата страна. Има предпочитания към по-влажни и хладни райони. Тя е полифаг. Напада овощните и някои горски широколистни видове.
Пеперудата е сиво-жълта. Предните крила са изпъстрени с кафяви вълновидни линии и петънца, които наподобяват мрежа. Задните крила са гладки, светлокафяви. При разперени крила женската пеперуда е 18-22 мм, а мъжката 18-19 мм.
Гъсеницата варира от жълто-зелена до тъмнозелена, с жълто-кафява глава и гръдно щитче. На дължина достига 20-22 мм.
Какавидата е тъмнокафява, дълга 16-18 mm.
Плодовата корогризачка развива две поколения годишно. Зимува като млада гъсеница от втора възраст, поместена в паяжинен пашкул по стволовете, скелетните разклонения и дву- и тригодишни клони.
Летежът на второто поколение започва в края на юли и през август. Женските снасят яйцата си по листата. Средната плодовитост е 150 яйца.
Излюпените гъсеници нагризват долния епидермис на листата, без да ги завиват.
По плодовете правят малки дупчици. Постепенно повредите се уголемяват, но гъсениците не проникват по-дълбоко в месото на плода. Плодовете не окапват, но губят търговската си стойност.
Излюпените гъсеници се хранят до началото на октомври. След това преминават в местата на зимуване и изпадат в диапауза.
Борба
За полова дезориентация може да използвате комбинирани феромонни диспенсери - Изомейт – СЛР (100 бр./дка), но този метод не е евтин.
Срещу гъсениците може да използвате един от препаратите - Делегат 250 ВГ (30 г/дка), Рапакс 100-200 (мл/дка), Дипел ДФ 50-150 (г/дка), Авант 150 ЕК (33,3 мл/дка), Децис 100 ЕК (8,75-12,25 мл/дка), Кораген 20 СК (16-30 мл/дка), Афърм Опти (200 г/дка), Имидан 50ВГ (150 г/дка), Суми Алфа 5 ЕК (0,02%).
Срещу яйцата и новоизлюпените ларви може да приложите препарат на база пирипроксифен – Харпун (100 мл/дка), Мулиган (30-50 мл/дка), Проксимо (28-50 мл/дка) и други.
Праг на икономическа вредност е 1-2 гъсеници/100 плода.
Коментари