През август ранните сортове круши са в процес на бране, но есенните сортове наедряват интензивно, успоредно с което протича процес на диференциране на плодните пъпки. Осъществява се и запасяване на дърветата с резервни хранителни вещества.

Докато опасността от болести е преминала, редица неприятели нападат крушовите насаждения –

крушов плодов червей,

крушова дървеница,

обикновена крушова листна бълха,

черничева и калифорнийска щитоносни въшки.

Затова се налага пръскане. Третиранията трябва да са съобразени с карантинните срокове на пестицидите и времето за беритба.

Крушов плодов червей

Наблюдаван е ограничено, но вероятно е разпространен в цялата страна. Поврежда само крушата – питомна и дива. Най-силно е нападението по сортовете, които узряват през юли и август. Лесно може да бъде сгрешен с ябълковия плодов червей.

Крушовият плодов червей развива едно поколение годишно и зимува като възрастна гъсеница в почвата, в проекцията на короната на крушовите дървета. 

Летежът на пеперудите започва в началото на юни и продължава около два месеца. Те са активни привечер. Приемат роса и други сладки течности, но могат да узреят полово и без допълнително хранене. Яйцеснасянето започва 5-8 дни след имагинирането. Средната плодовитост е 60-80 яйца.

Яйцата се снасят само по плодовете на крушата. Върху един плод обикновено има 1-2 яйца, но при висока плътност могат да се снесат и значително повече. Ембрионалното развитие продължава 10-12 дни. 

За разлика от ябълковия плодов червей, излюпващите се гъсеници прогризват хориона на яйцето - там където е залепен и навлизат в плода без да пълзят, за да търсят подходящи места за вгризване. Хорионът се запазва дълго на мястото, без да падне.

В мястото на вгризване няма екскременти и загниване на плода, а раната обикновено бързо зараства. Много често това е областта на чашката. Гъсеницата прави ход към семенната кутийка, който е прав, чист, с гладки стени. В първите три възрасти тя се храни със семките, а в последните две изцяло унищожава семенната кутийка, без да минава в месестата част. Една гъсеница се изхранва само в един плод, без да преминава в друг, а поради канибализъм, от няколко влезли гъсеници, обикновено остава само една.

В мястото на ходовете клетките на плода имат забавен растеж и тъканта се втвърдява. При по-късно зреещите и особено при зимните сортове, има различни по дълбочина хлътвания. Повредените плодове често окапват преждевременно, заедно с гъсениците.

След като са напуснати от гъсениците, около широкия изходен отвор обикновено се наблюдават загнили участъци.

След като завършат развитието си, гъсениците напускат плодовете и отиват в повърхностния почвен слой - до 5 см, където изпридат пашкул и остават да зимуват. Особено се привличат от заплевелените вътрередови участъци.

Борба

Плътността на крушовия плодов червей може да бъде сведена до безвредно ниво само чрез агротехнически мероприятия – окопаване на вътрередовите пространства, събиране и унищожаване на окапалите плодове и дивите круши.

Могат да се използват продуктите регистрирани за борба с останалите плодови червеи - Афърм Опти (200 г/дка), Кораген 20 СК (16-30 мл/дка), Дека ЕК (30 мл/дка) и други, но те са слабо ефективни, тъй като гъсениците на този вид не пълзят по повърхността на плодовете.
По-ефикасно е прилагането на хормонални инсектициди срещу яйцата - препарати на база пирипроксифен (Харпун - 100 мл/дка и други) и Карповирусин (100 мл/дка), Мадекс Топ (10 мл/дка), Дипел ДФ (50-150 г/дка), Синеис 480 СК (20-37,5 мл/дка).

Крушова дървеница 

Широко разпространен неприятел в цялата страна. Напада круша, ябълка, череша, вишна, слива, арония, роза и други овощни, както и някои декоративни дървесни и храстовидни видове. Изключително опасен неприятел за градини, в които не се провежда растителна защита.
Крушовата дървеница развива две поколения годишно, а при топла есен и частично трето. Зимува като възрастно насекомо под опадалите листа и напуканата кора.
В началото на август се появяват възрастните от второто поколение.

При храненето си дървениците постепенно покриват кората с воднисти извержения, които се втвърдяват във вид на кафяви капки. Горната страна на листата придобива пъстър (мозаичен) вид, поради изсмукването на хлорофилни зърна, заедно с клетъчния сок. Първоначално петната са малко, но постепенно се увеличават и при силно нападение придобиват хлоротичен вид - пожълтяват частично или изцяло и може да опадат преждевременно. Ако са изложени на слънце процеса се ускорява значително, а повредените участъци придобиват бронзов оттенък.

При силно нападение от неприятеля листата не фотосинтезират нормално, пожълтяват изцяло и опадват преждевременно, плодовете остават дребни, а дърветата се изтощават и залагат по-малко плодни пъпки за следващата година. Особено са чувствителни младите дръвчета и фиданките в разсадниците и новосъздадените градини, където не се води редовна растителна защита.

След копулацията женските снасят яйцата си по долната страна на листата, като ги втикват под наклон в паренхимната тъкан и ги залепват с лепкава течност, която се втвърдява на въздуха. Средната плодовитост е 170 яйца. Ларвите се излюпват след 20-25 дни и се хранят по същия начин от долната страна на листата.
При топла есен, до края на септември – средата на октомври, се развива и трето поколение.

Борба

Неприятелят се засяга от инсектицидите, използвани за борба с останалите неприятели в овощните градини и самостоятелна борба обикновено не се налага.

За химична борба са подходящи всички пиретроидни инсектициди – Дека ЕК (30-50 мл/дка), Ефциметрин 10 ЕК (30 мл/дка), Суми Алфа 5 ЕК (0,02 %) и други и повечето биоинсектициди – Абанто (75 мл/дка) и други пиретринови препарати, Ним Азал T/C (300 мл/дка) и други препарати на база азадирахтин, Синеис 480 СК (30-35 мл/дка), Натуралис (100-200 мл/дка).

Праг на икономическа вредност е 3 ларви/лист при нарастване на плодовете.

Обикновена крушова листна бълха

Обикновената крушова листна бълха е разпространена във висока плътност в цялата страна. Вреди само по крушата. По-силно се нападат сортове с дълъг и продължителен растеж на летораслите. Развива 4-5 поколения годишно.

Зимува като възрастно насекомо под кората на ствола и скелетните клони, в цепнатини и пукнатини по ствола, в опадалите листа и други защитени места, на голям брой овощни и други дървесни видове.

Появата на възрастните бълхи от четвърто поколение започва през втората половина на август, а от петото – през третата десетдневка на септември.

Обикновената крушова листна бълха пренася микоплазмена болест - Загиване на крушата, при която се запушва проводящата тъкан и части от клоните, заедно с листата по тях, изсъхват и загиват. Повредените участъци се увеличават прогресивно, като в началото изсъхват само малки клонки, по-късно големи клони и накрая може да загинат целите дървета. Това е една от причините за масовото загиване на цели крушови насаждения у нас. За разлика от огнения пригор, върховете на изсъхналите клонки не се завиват като кука.

През периода май-октомври бълхите снасят яйцата си по единично или във верижка, близо до нерватурата на листата. Една бълха снася над 200 яйца. Възрастните живеят повече от месец. Яйчният стадий продължава от 4 до 13 дни, а ларвният – от 14 до 38 дни. След юни по едно и също време се развиват индивиди от няколко поколения.

Основната повреда се причинява от ларвите и нимфите, които смучат сок от пъпките, листата и плодовете. Те образуват плътни колонии по връхните части на летораслите и клонките, като отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни гъбички.
Листата пожълтяват и се завиват надолу.

По нападнатите части се появяват тъмни петна и се променят физиологичните им особености – транспирацията се увеличава 3-4 пъти, водоотдаването 6-7 пъти, а интензивността на дишането – около 2 пъти. Променят се и някои биохимични показатели - свободните захари намаляват с 33,1%; фосфорът – 47,2%, а съдържанието на азота се повишава с 30,4%. Това води до преждевременно остаряване и изтощаване на нападнатите дървета.

През втората половина на октомври и първата половина на ноември бълхите преминават в местата на зимуване.

Борба

Не трябва да се допуска образуването на големи колонии, покрити плътно с медена роса, защото тя затруднява достъпа на препаратите до тялото на бълхите.

Може да използвате един от следните препарати – Бермектин (40-120 мл/дка) или друг препарат на база абамектин, Волиам Тарго 063 СК (75 мл/дка), Имидан 50 ВГ (150 г/дка), Делегат 250ВГ (30 г/дка), Дека ЕК (50 мл/дка) или друг препарат на база делтаметрин, Мовенто 100СК (0,12-0,15%), Натуралис (100-200 мл/дка), Синеис 480 СК (30-44 мл/дка), Флипер (1-2 л/дка).
Използваните препарати задължително се редуват за избягване на резистентност.

Във фенофаза нарастване на плодовете праг на икономическа вредност е 4-6% леторасли с колонии.

Хищната дървеница Anthocoris nemoralis се появява и снася яйцата си при разтваряне на пъпките. Този вид има изключително голяма роля за намаляване плътността на листните бълхи. Препоръчителната норма при колонизация е 150-200 дървенички на декар, два до четири пъти през една седмица.

Щитоносни въшки 

Черничева щитоносна въшка
Може да се срещне в цялата страна. Напада черница, праскова, слива, череша, бадем, орех, смокиня, конски кестен, трънкосливка, чашкодрян, лавровишна, люляк, софора и други. Развива 2-3 поколения годишно.
Второ поколение се появява през август, трето – през септември и октомври.

Повредата е идентична с тази на останалите плоски щитоносни въшки – образуваните колонии по дървесината предизвикват некроза на камбиалната тъкан под кората и изсъхване на клоните. По плодовете се наблюдават червени петна.

Плътността на Черничевата щитоносна въшка ефективно се регулира от много ципокрили паразити (27 вида от сем. Aphelinidae, Encyrtidae и Eulophidae), най-ефективни от които са Prospaltella berlesei и Aphitis proclia, а също така и от над 20 вида хищни насекоми, предимно калинки.

Калифорнийска щитоносна въшка

Най-опасният неприятел от всички щитоносни въшки у нас. Среща се в цялата страна. На малки разстояния се разпространява като подвижна ларва. През периода на раждане на ларвите (май – октомври) може да бъде пренесена и чрез плодовете.

Типичен полифаг - вреди върху 264 растения от 83 ботанически семейства. Най-силно по ябълка, круша, слива, праскова и други.

Калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения годишно.

Мъжките от второ поколение имагинират от края на юни, през юли и август. Те имат кратък живот и веднага копулират. Женските се оформят почти по същото време и се срещат в продължение на 2-2,5 месеца.

Раждането на ларвите от трето поколение започва през август и продължава 45-50 дни. Около ⅓ от ларвите изпадат в диапауза и остават да зимуват. Останалата част се развиват до възрастни, които се появяват в края на септември – началото на октомври. Мъжките индивиди летят до средата на октомври, а женски живеят до края на декември. Някои възрастни женски успяват да презимуват. Раждането на ларвите започва през октомври и може да продължи до декември.

Повредите при калифорнийската щитоносна въшка се нанасят от ларвите и възрастните женски, които имат пробиващо-смучещи устни органи. Най-опасни са повредите по клоните и стъблата.

Въшките пробиват покривните тъкани и смучат сок от нападнатите органи. При храненето се разрушават клетъчните стени на растителните тъкани, от което загиват много живи клетки. Загиването на клетките се дължи най-вече на ензимите, които се инжектират от въшките, в мястото на убождането. Около мястото се образува корков слой и кората губи своята еластичност.

По младите клонки се наблюдават антоцианови, продълговато овални петна. При старата дървесина външно няма видима повреда и се забелязват само щитчетата на въшките, които образуват плътни колонии. В дълбочина, дървесината под кората започва да загива и постепенно променя цвета си в кафяв. Клоните се сбръчкват и изсъхват. Дърветата имат отслабен растеж и дават значително по-ниски добиви. Постепенно може да изсъхне и цялото дърво. Отслабналите и изсъхващи дървета допълнително се нападат от корояди и фитопатогени, които ускоряват загиването им.

По плодовете се появяват червени, кръгли петънца, като в средата им се забелязва щитчето на въшката. Подобни петна, но кафяви, може да се наблюдават и по листата. Тези повреди нямат голямо икономическо значение, но при някои сортове круши и ябълки, в периода на активен растеж, тъканта под петната се вкорковява и плодовете се деформират. Петната по плодовете на някои костилкови видове приличат на повреди от болестта антракноза, но в центъра им се виждат щитчетата на въшката.

Плътността на Калифорнийската щитоносна въшка се регулира ефективно от ципокрили паразити от сем. Aphelinidae и Eulophidae – Aphytis proclia Walk., Aphytis mitilospidis Le Baron., Prospaltella perniciosi Tow. и други. От хищните насекоми най-ефективни за регулиране плътността на неприятеля са калинките Chilocorus bipustulatus L., Ch.renipustulatus Scriba и други.

Борба

Борбата с тези щитоносни въшки трябва да се насочи към стадиите им без щит – възрастните мъжки и подвижните ларви първа възраст (бродяжките). Борбата трябва да се извежда срещу всяко от поколенията.

Може да използвате един от препаратите - Клоузър 120СК (40 мл/дка), Метеор (0,06 – 0,09 %), Мовенто 100СК (0,12-0,15%), Флипер (1-2 л/дка), на база пирипроксифен – Харпун (30 мл/дка), Браи (28-50 мл/дка) и други.
Праг на икономическа вредност е 10 бр./100 cm клонка или 2-3% нападнати плодове.