Първият и основен проблем пред градското земеделие е намирането на терен

Радина Иванова

Градското земеделие у нас е на световно ниво, въпреки, че се сблъсква с редица трудности. Така смята Божидар Емануилов - ентусиаст от гражданския съюз “Инициатива за развитие на градско земеделие” и един от основателите на споделена градина в кв. "Студентски град" в София.

Първият и основен проблем пред градското земеделие е намирането на терен, обяснява той.

В столицата - град с милион и половина жители, надпреварата за строителство е голяма. Така, че частните терени можем да ги отпишем.

Възможни остават общинските. Но голямата община има къде по-различни приоритети и за жалост ангажиментът й към инициативата е повече на думи, твърди младият столичанин.

У нас няма ограничения, както в националното законодателство, така и в нормативната уредба на Столична община, които да пречат да се случва градско земеделие. Все пак надежда виждаме в някои нови районни кметове, в които откриваме искрица желание за работа с нас, казва Божидар.

Той отправя огромни благодарности на сдружение “Горичка”, Магдалена Малеева и Диана Димитрова, които са двигатели за създаването на градината в "Студентски град".

Благодари и на чичо Вальо, когото нарича “нашият съсед ангел-хранител”.

А как се създава една градина в големия град?

С доста труд, обяснява Божидар. "Мястото го взехме от Пазари “Изток” на пазарен принцип. Кандидатствахме, спечелихме търг, плащаме си наем, който за такъв тип дейност е изключително висок.

Цените са може би по-високи, отколкото в един град на Запад. Въпреки абсурдната цена, нашата градина е пример, че градско земеделие може да се развива в България. Посещавал съм споделени градини в 7-8 европейски мегаполиса, мога да кажа, че нашата, макар малка, има повечето модерни устойчиви модели”.

Следващото предизвикателство е да се реновира мястото - да се тества почвата и ако трябва да се подмени, което е трудно и скъпо.

Много хора се притесняват от въздуха и водата. Водата в София е чиста, дори подпочвената, въздухът - растенията се хранят с въглероден диоксид. Основният проблем обаче е наличието на тежки метали в почвата.

Следва инфраструктурата - алея, пътеки, напояване, ток и ограда основно против вандализъм. Всичко това изисква средства, особено ако трябва да се рекултивира теренът.

“Ние превърнахме един незаконен паркинг в зелен оазис в един от новите презастроени квартали на София. Стойността на градината е около 20-25 хиляди лева. И това е само за 300 квадратни метра”, казва столичанинът.

Освен участниците подкрепа оказали Метро, Френския институт в България, Хармоника, дентална клиника Мастер ден. Мосю Бриколаж пък им помогнал с материали, а фирма за фотоволтаични системи Техносън инсталирала слънчеви панели, с които задоволяват нуждите си от електричество.

“Така сме максимално независими, а това отговаря и на стремежа да сме максимално екологични. Стараем се и да пазим водата. Събираме дъждовна вода от съседите, а при нужда ползваме питейна. От няколко години в София може да се ползва вода за напояване, чиито режим определя Столична община”, добавя Божидар.

- Не звучи лесно да се създаде споделена градина. Защо го правите?

- Намираме го за смислено и приятно. В международен план градското земеделие е една субкултура, подход към градската среда за чиста продукция, терапия, допълнителни зелени площи. Изключително много ме радва, че ние не изоставаме. Пионери за София са “Градина за Дружба”.

Освен че имаш продукция, която ползваш за себе си, има и терапевтичен ефект. “Моите домати са най-хубавите”, не защото са с най-добри качества, а защото са мои рожби. Може да се каже, че земеделието е дейността, която отделя човечествотото от животните, то ни е вродено. Освен това колкото от по-близо ти идва храната, толкова по-малко проблеми за околната среда.

- Как се управлява споделена градина?

- При нас йерархията е плоска, решенията ги вземаме на демократичен принцип.

За по-сериозните дейности имаме отговорници.

Всеки си има индивидуален парцел и решава какви култури да отгледа. Ползваме подходи от пермакултурата.

Имаме условие при торенето и защитата на растенията да се ползват чисти препарати и решения.

Повечето от участниците са любители. Освен Наташа, тя е професионалистка и се грижи да имаме добри семена и биологична растителна защита.

Организираме различни събития, като празник на домата, който ще повторим и това лято. Доста неща се случват в партньорство и с “Градина за Дружба”, обединени сме от общите цели. Ние успяхме да създадем приятелска общност, което за мен е едно от най-ценните неща на споделените градини. Подобни инициативи сплотяват хора с различни интереси и виждаш как в работата заедно споделяме много общи ценности.

- Ако някой иска да се присъедини, какво трябва да направи?

- Теренът в "Студентски град" е много малък и в момента няма места - вече сме 20 участника.

Ще препоръчаме на кандидат да опита в по-голямата “Градина заДружба” или тази в кв. "Изгрев".

По принцип кандидатстването е лесно - нужно е желаещите да се съгласят с общите правила и взаимно да се харесаме.

Това, че имаме списък за чакащи, означава, че в София има интерес за градско земеделие, имайки предвид, че много хора все още не са и запознати.

Затова от 2 години насам "Инициатива за развитие на градско земеделие" се е заела да намери още терени за споделени градини.

В момента работим с общинското предприятие Софтпроект за изграждане на виртуална карта с потенциални общински терени, които отговарят на определени критерии.

Много се надявам до средата на 2020 г. да е готова. Картата ще показва места в целия град, естествено в центъра са най-малко. Надяваме се да създадем мрежа от градини, за да е удобно на хората. Нашата е на десетина километра от вкъщи и ми е една сериозна разходка.

- Планирате ли създаване на покривно земеделие в София, каквото също е много модерно по света?

- Мислили сме и на тази тема, но предпочитаме най-напред да се фокусираме върху пустеещите терени, тъй като там инвестицията е по-малка и е по-лесно. В София има потенциал за покривно земеделие. В Париж например от няколко години има наредба покривите на новите сгради да имат или фотоволтаични системи, или да са озеленени. Светът отива натам.