1° C, слаб снеговалеж
Пазителите на традициите сами отглеждат животните
Инес ЗЛАТАНОВА
Задава се онзи период от годината, в който българските момци традиционно се обличат с кукерски одежди и изпълняват ритуали за прогонване на злите сили, а и също за плодородие, благоденствие и здраве през новата година. Във фолклора на обичая са заложени маскарадните костюми, изработени от кожи с дълъг косъм, маски, рога и звънци. Вярва се, че именно шумът на звънчетата прогонва злото. Тези дрехи обаче са тежки и скъпи, могат да достигнат хиляди левове - има например премени за около 5, 10 и 20 хил. лв., отделно трябват маска, рога и т.н.
Това е и причината много хора, запалени по кукерския обичай, да започват сами да произвеждат суровината за костюмите си – от дългокосмести кози. Илиян Чолев е един от тези кукери, запален по традицията от дете и решил да гледа кози, само заради козината им. Известно време от живота си прекарва в Лондон, където се среща с половинката си Стоилка Йорданова. Днес тя е и майка на сина му и тримата се грижат за около 100 кози от автохтонната порода Калоферска дългокосместа край Пазарджик. Те се връщат в България, на село, където преди близо 2 години създават ферма „Чолев - старите традиции" и започват да
осигуряват суровина
за изработката на костюмите
за любимия им празничен ритуал. Работата в семейното стопанство в с. Семчиново е много и развитието на фермата лежи върху плещите на младите родители.
Козите си отглеждат оборно, но в момента се налага да преместят фермата си, отново в същото село, но това означава изграждане на нов обор и т.н., което ще отнеме време. Това е породило и необходимостта да продадат овцете, които са започнали да отглеждат – около 60 броя от порода „Аваси". Тях решили да гледат с цел да затворят производствения цикъл и да подобрят финансовото си състояние. При паша на открито трябва много да пазят козите си от тръни и храсти, за да не закачат дългата си козина, която трябва да бъде здрава за кукерските костюми. За овцете казват, че сякаш се гледат малко по-лесно, защото са с по-спокоен нрав от козите, макар доенето да е повече. Козите също така са малко по-взискателни към храната и хигиената си. В момента не търгуват с животни. Другият месец ще очакват козите майки да започнат да раждат ярета, а изминалата година определят като протекла по план – животните са здрави, раждали са нормално, а това е най-важното за един животновъд.
Животните им са под селекционен контрол, и получават подпомагане за отглеждането на автохтонна порода от страна на МЗХ. Ставките за тази подкрепа варират в зависимост дали животните са под селекционен контрол или принадлежат към застрашени породи, като Калоферска дългокосместа. Икономическите трудности във ферма „Старите традиции" не липсват, като според Стоилка те са част от земеделието като цяло и се срещат във всеки сектор. Тя е на мнение, че кози от редки породи като техните са на изчезване дори по българските села, и за съжаление децата вече трябва да ходят по зоологическите градини, за да видят такива. Затова
производителите ценят приноса
на животновъдните изложения,
на които присъстват, и в чиито състезания за кози/пръчове с най-дълъг косъм участват.
Това са Националното изложение по животновъдство в Сливен и Националния събор на овцевъдите в Лясковец (НСОБ). Тази година не успяват да посетят друго изложение след НСОБ, заради контрола на движението на дребни преживни животни, заради риска от заразяване с чума. На самия събор на овцевъдите участват като изложители с около 10-на кози и пръчове. В рамките на събитието, през май пръчът Борко от семейната им ферма се нареди на 3-о място по дължина на косъма, като първенецът на колегите им е с дължина 63 см. Стоилка печели
първо място в категорията за
най-дълъг косъм на кози-майки,
с животно с дължина на козината от 56 см. С Илиян са носители още на купа за млад фермер от НСОБ, а производството също е отличавано от специализираните изложения с грамоти и медали през годините. През 2023 г. с Чари, на възраст от година и пет месеца, получават първо място в категория „Пръч". Очакват покана за участие в състезанията от програмата на изложението и през 2025 г.
Породата е характерна за Централна България и е известна със своята дълга, мека и лъскава козина, много подходяща за производството на текстилни изделия, прежди и т.н. Животните са със среден до голям ръст и са добре приспособени към хълмисти и планински терени, което ги прави издръжливи дори в сурови климатични условия. Освен заради козината, калоферската дългокосместа коза е ценена и заради устойчивостта си и способността си да се адаптира към разнообразни условия. Тази порода може да дава също мляко и месо, но за разлика от специализираните млечни е с по-ниска продуктивност. Средното количество мляко от Калоферска дългокосместа коза е достатъчно за задоволяване на нуждите на едно домакинство, но е по-малко подходящо за промишлени цели. Що се отнася до месото, тя дава сравнително по-малко количество спрямо специализирани месодайни породи, но качеството му е високо, с добър вкус и текстура. Това прави
породата универсална,
но с акцент върху козината,
а не върху промишлени добиви на мляко или месо. Семейството от с. Семчиново разчита основно на козината, но и добива месо за собствена консумация. Казва, че козите пускат малко мляко с доста добри качества, но не е достатъчно за покриване на основните нужди. Консумацията на прясно козе мляко на глава от населението в България остава сравнително ниска, като този вид мляко е бутиков продукт и по-малко разпознаваем от българските домакинства, в сравнение с овчето и кравето мляко, например.
Майсторите, които преработват козята козина казват, че за направата на традиционен кукерски костюм се изисква значително количество материал. В зависимост от големината и сложността на костюма това включва около 10 кг козина с дълъг косъм. В зависимост от дължината на косъма и размера на костюма, това са около 6-7 кожи от атрактивните дългокосмести козички. Илиян Чолев казва, че в момента правят кукерските костюми за него и сина му, които трябва да са готови до Нова година, за да ги носят на празника в селото. За целта са
употребили около 7-8 кози кожи за костюм
от заклани кози. След това преработката включва разплитане косъм по косъм и шиене на костюма. Фермата им си има собствена кукерска група, която на 31 декември и 1 януари си е в с. Семчиново, а след това се отправя към Перник и Симитли.
Коментари