Този вид рядко се отглежда от любителите

Цариградското грозде или бодливото грозде е един от по-слабо разпространените ягодоплодни видове у нас. За първи път е култувирано в Русия, а в диво състояние се среща в Европа, в планините на Северна Африка и Кавказ, а у нас - по влажните месторастения на Стара планина, Родопите, Рила, Витоша, Беласица, между 700 и 1500 метра надморска височина.

Този вид грозде е изключително популярно в страните от Северна, Средна и Западна Европа.

Досега са създадени над 1500 сорта бодливо грозде. Групирани са според цвета на плодовете: червени, зелени, жълти и бели.

Червените и жълтите се използват предимно за консумация в прясно състояние.

Зелените и белите са подходящи за преработка.

Плодовете съдържат пектинови вещества, поради което стават за приготвяне на мармалади и желета, а също за висококачествени вина, сладка, сокове и др.

Важна особеност на цариградското грозде е, че плодовете му може да се използват в различна степен на зрелост. Полузрелите за конфитюр, а зрелите - за консумация в прясно състояние.

ПОЛЕЗЕН И ХРАНИТЕЛЕН ПЛОД

След плодовете на лозата, тези на цариградското грозде съдържат най-много захари - 6,22-12%. От киселините преобладаваща е лимонената. Богати са на витамин С - 30-60 мг%, витамини от групата на В, Р, провитамин А и др.

Цариградското грозде е диетичен продукт, който се препоръчва за деца и възрастни хора с нарушена обмяна на веществата, малокръвие, кожни заболявания.

Отглежда се лесно, не е взискателно

Плодовете му узряват едновременно

Цариградското грозде е храст с височина 1,5-2 метра, с бодли - дълги до 15 милиметра.

В основата на храста израстват много стъбла, които имат продължителност на живот 7-8 години. Ако не се извършва резитба на храста, след 6-7 години се получават малко и дребни плодове.

Цариградското грозде цъфти рано в продължение на една седмица. Самоопрашваща се култура е, но е препоръчително в градината да се засаждат 2-3 сорта. Плодовете узряват 2 месеца след цъфтежа.

Встъпва рано в плододаване, плододава редовно и обилно, не е трудоемко за отглеждане.

Повечето от европейските сортове цариградско грозде са чувствителни към екстремните температури. Понася добре засенчването и може да се отглежда между млади дръвчета. Добре плододава и на слънчеви места, както и на бедни почви.

Изискванията му към влага не са големи. Не понася близки подпочвени води.

Размножаването на бодливото грозде става вегетативното, чрез вертикални и хоризонтални отводи.

Засаждането се прави както при останалите овощни видове. Разстоянията на засаждане са около 2,5 м между редовете и 1-1,3 м между растенията в реда, когато ще се отглеждат повече растения.

Плодовете му узряват почти едновременно и се берат на една ръка.