Лиственицата е красиво растение, което често се използва в ландшафтния дизайн. Това е бързорастящо дърво, което има интересна корона. Иглолистните растения по принцип трудно понасят промени във формата на техните клони, но това не се отнася за лиственицата. Тя се състои от здрав ствол и кръгла шапка от клонки с иглички, падащи надолу и сменящи цветовете си, в зависимост от сезона.
Листвениците са едни от най-непретенциозните иглолистни растения. Те с лекота преживяват и в суровите градски условия. Единственото, към което те наистина са чувствителни, това е застояла влага в зоната на корените.
Основните представители имат около 20 различни вида. Лиственницата има такова необичайно название, поради това че игличките й падат сезонно, което е много необичайно за иглолистните.
В природата дървото може да достигне 30 и повече метра. Средната продължителност на живота на това хвойново растение е до 600 години.
Декоративната лиственица е направена от селекционерите специално за украса на градините
В началото след засаждането растението има вид на конус, но с времето формата става по-свободна. Цветовете й се сменят, в зависимост от сезона.
Ако през лятото тя е с яркозелен цвят, то с настъпването на есента той става златистожълт. Само някои сортове имат синкави иглички, които променят цвета си до сив. Шишарките не са големи и са с цвят като на игличките.
Ландшафтна кралица
Даже при минимални усилия от ваша страна плачещата красавица ще промени външния вид на вашия двор.
Като знаете само някои прости правила, можете да я засадите, както в група с други растения, така и сама, като солитер, сред поляната.
Още през април на дръвчето се появяват млади иглички, и до късна есен тя радва погледа ви.
Предлагаме ви /на снимките/ няколко варианта за интересно разполагане на дръвчето,които ще направят вашата градина уникална.
Използвайте различни растения за да подчертаете красотата й. Ако направите тази хвойнова красавица център на композицията, можете от всички страни да я заобиколите с други растения. При това ще е още по-интересно да са многогодишни, а не иглолистни видове.
А ако дръвчето е самотен акцент /солитер/ нека то да е сред моравата. На това място винаги можете да разположите шезлонги или удобни плетени кресла.
Плачещата лиственница изглежда добре и близо до неголям водоем в градината
Специалистите по ландшафтен дизайн препоръчват иглолистните растения да се разполагат в двора на изток или на запад. Но дори да изберете друго място за дръвчето, то отлично ще се адаптира и там.
Добре е в цветната композиция да се използват два доминиращи цвята. Сред растения с ярки цветове лиственицата може да се загуби и да не привлича толкова внимание. Особено, ако сред тях има други зелени съседи с по-привлекателни листа.
Растението може да се използва и като жива декоративна ограда. В този случай трябва редовно да подрязвате краищата на короната .
Дръвчето може да стане отлично допълнение и към растенията на алпинеума.
Групи от иглолистни
Лиственицата можете да засадите около пътеките, близо до фенерите. Кръгът в близост до нея може да бъде покрит с малки камъчета. Не забравяйте, че растението не понася изобилна влага. Ето защо е по-добре да използвате малки камъчета в областта около нея.
Можете да я комбинирате и с различни иглолистни дръвчета в група.
За лиственицата са подходящи туята, пълзящата хвойна, берберисът и различни видове иглолистни дървета с различна форма.
Въпреки факта, че лиственицата е добре позната индивидуалистка, градинарите успешно я съчетават с другите растения.
Важно е да вземете под внимание не само външната комбинация от различни видове, а и техните изисквания за грижи и климат.
Трайните насаждения, които живеят в глинести и черноземни почви, се съчетават добре с лиственицата. Ако засадите например астилбе на преден план, лиственицата ще изглежда специална.
Ще бъде интересно да съчетаете зелената плачеща корона с червените листа на метлата. Лиственицата може да бъде заобиколена и от рододендрони и азалии, за да създаде уникален дизайн.
В комбинация с туя и хвойна, това иглолистно растение също изглежда много впечатляващо.
Вечнозелени храсти в саксии
Вечнозелените храсти, които могат да се отглеждат в саксии са един много добър вариант за озеленяване на терасата и балкона през всеки сезон. Създадени са хибридни сортове, подходящи за отглеждане при нашите климатични условия.
Засаден в подходящи съдове, всеки един от тези видове, може да се използва за озеленяване на открити пространства дори през неблагоприятния зимен сезон:
Кисел трън (Berberis)
Вечнозелен малък храст, достигащ височина до 80 см. На пазара у нас могат да се намерят сортове с изправени и висящи стъбла. Листата са овални, с тъмнозелена окраска. Цветовете са обагрени в жълто и се появяват в началото на май. Предпочита слънчевите изложения, но добре понася и полусянка. Почвата трябва да е богата и през летните месеци да се поддържа влажна. Подхранва се с универсални торове за зелени растения веднъж месечно. Пресажда се в ранна пролет, като за целта се използват по-широки контейнери или саксии. Оформянето на короната се постига чрез подкастряне. Размножава се чрез резници, получени при есенното подрязване. Препоръчва се използването на предпазни ръкавици, тъй като растението е токсично. За презимуването на открито е необходимо да се осигури защита от ниските температури, чрез обвиване на контейнера със зебло.
Лавровишня (Purnus laurocerasus)
Има издължени листа с наситен зелен цвят и характерен за вида гланц. Дължината им достига 12 см. Максималната височина на растението, при нашите климатични условия, е 150 см. Видът е с висока декоративност, дължаща се на оформената чрез подрязване, корона и ефектните изправени съцветия, които наподобяват свещи. Развива се добре в сенчести и полусенчести кътчета.
През периода април-август изисква ежемесечно подхранване и много влага. Пресажда се в ранна пролет в по-обемни съдове. Размножава се чрез резници. Презимуването на открито е възможно, при осигуряване на добра защита от ниските температури. Изглежда великолепно, комбинирано с контейнерно отглеждани храсти с по-плътна структура. Растението е токсично.
Пернеция (Pernettya mucronata)
Нисък храст (до 80 см), който дължи декоративните си качества на сферичните бели, розови или червени плодчета, които го покриват в началото на есента. Цветчетата са много дребни и почти незабележими. Появяват се в края на май и началото на юни. Листата са дребни, срещулежащи и имат светло зелена окраска. Обича сенчестите и полусенчести изложения. Засажда се в почва за рододендрони, която през летните месеци се поддържа постоянно влажна. В активния вегетационен период се подхранва веднъж на два месеца. Не обича подрязването. Премахват се само клонките с влошена декоративност. Презимува на открито, но изисква защита от студа.
Коментари