2° C, облачно
Това трябва да е целта, а пътищата да се постигне е да се работи за адаптиране на технологиите, максимална рентабилност от всеки вложен лев и управление на риска, казва Татяна Михайлова, търговски директор на „Екофол"
Ваня ВЕЛИНСКА
- Последните няколко сезона бяха трудни за земеделските производители. Много от тях споделят, че ще правят икономии, включително от торове. Фирма „Екофол" от години провежда редица изследвания за въздействие на торенето върху количеството и качеството на продукцията. Г-жо Михайлова, как ще коментирате този проблем? Какви ще са минусите, ако се спести от торове?
- Преди да отговоря на конкретни въпроси, да видим общата картина - в каква сложна ситуация е земеделието в момента. Факт е, че за да съществува всеки бизнес, в т.ч. и земеделският, трябва да има разлика между приходите (добив : продажна цена) и всички разходи в стопанството. Тази разлика всяка година е различна, защото зависи от много фактори, но важното е да има стабилна средна печалба, защото стабилността е в основата за развитието на бизнеса. За съжаление, в последните години точно това не се случва -
приходите намаляват заради
екстремните климатични условия
и други отрицателни фактори,
цените на изкупуване не се повишават, а разходите нарастват (както за всички браншове). В резултат, рентабилността намалява и даже се стига до загуби. Но, това са общи проблеми на земеделието (а някои от тях и не само на земеделието) и няма как да влияем върху много от тях. Със сигурност ще се работи в направление намаляване на тежестта на рентите, в посока поливно земеделие и други направления, но резултатите няма да дойдат веднага.
Пред земеделците стои дилемата - в какво направление да работят днес, утре... Дали да търсят максимален добив, за да има повече приходи? Едва ли, защото за постигане на максимални добиви трябва да заложат високи разходи, а в момента това е доста рисково, защото при една обективно лоша година високите вложения ще се превърнат във висока загуба.
И отговорът на въпроса: Какви ще са минусите, ако се спести от торове.
МАКСИМАЛНАТА ИКОНОМИЯ НЕ Е РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ. Сметката няма да излезе, първо, заради по-ниските очаквани добиви в резултат на икономиите, и второ, защото всяко стопанство има постоянни разходи (ренти, заплати, амортизации, складове...) и техният дял започва много да натежава, когато общия приход е нисък.
Решенията със сигурност ще са комплекс от мерки в 3 основни посоки:
0 АДАПТИРАНЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА.
Няма как да правим всичко „по обичайния начин", както до сега и да очакваме различни резултати. Всичко трябва да се преосмисли – култури, сортове, хибриди, обработки, торове, растителна защита, търговия, напояване, покривни култури, технологични срокове...
0 МАКСИМАЛНА РЕНТАБИЛНОСТ - ОТ ВСЕКИ 1 ЛЕВ ВЛОЖЕНИЕ.
Тук не говорим за максимална рентабилност изобщо, а за максимална рентабилност от всеки вложен лев.
0 УСТОЙЧИВА РЕНТАБИЛНОСТ, УПРАВЛЯВАЙКИ РИСКА НА ВЛОЖЕНИЯТА.
Да търсим не максималната, а средната печалба, но да е всяка година. Да работим за намаляване на риска, за да бъде бизнесът устойчив. Особено в областта на храненето има какво да се направи, имаме опит и нашите агроном-консултанти са на разположение, за да го споделят с всеки, който проявява интерес.
Едно е ясно! ЧУДЕСА НЯМА И НЯМА ДА ИМА! И НИЕ НЯМА ДА ПРЕДЛОЖИМ ЧУДОТО, с което да излезем от ситуацията. Но, мен лично ме притеснява това, че когато хора, браншове или общества са в криза, винаги се явяват „месии", които обещават бързо решаване на проблемите, продукти-чудо... И за съжаление често са много убедителни, а щетите остават за повярвалите!
Нашият съвет е - не очаквайте чудото, а
търсете тази оптимална технология,
която е най-рентабилна
Намирането на оптимална технология на хранене зависи от много конкретни фактори и затова не е възможно да се даде общо решение. Споделяйте с нас проблемите и плановете си и заедно ще намерим как да намалим риска на вложенията и да постигнем стабилен среден добив. Ако очакваме професионални резултати на полето, трябва да подходим професионално към храненето. Ние, като специалисти в храненето, си позволяваме да даваме препоръки, защото те са натрупани от вече 35 години опит по полетата на България, а в последните години и в Румъния, Унгария, Молдова. Не можете да си представите колко пъти в дългия ни опит на полето сме виждали как с 30-40 лв./дка, вложени в торове, един стопанин постига едни резултати и как със същите 30-40 лв. друг стопанин постига много по-добри резултати.
- Ако даден земеделец не е извършил основно торене, то възможно ли е на по-късен етап това да се компенсира? Ако да, как и с какви продукти трябва да се направи?
- Минусите от едностранното торене на есенниците с азот е проблем както за добива, така и за евентуални последващи засушавания- суша ще борим с елемент, който създава проблем при суша! Картината към момента в страната е шарена – на част от полетата има предсеитбено торене със сложни торове (NPK), а на други ще се разчита само на азотното.
Вредата от липсата на фосфор и калий
е известна на повечето земеделци, но понякога се подценяват последиците.
- Фосфорът отговаря за развитието на корена, който пък усвоява храната и влагата. Като липсва фосфорно торене, коренът има по-слаб потенциал да усвоява влагата и като количество, и като дълбочина на почвения слой.
- Калият е елемент, който регулира водния баланс и влияе пряко на устойчивостта на суша. Известно е, че в растенията с недостиг на калий се натрупва азот - това води до два проблема:
0 Повече азот - нараства опасността от развитие на болести (азотът в повече способства за растежа на микроорганизмите).
0 Повечето азот е проблем при засушаване
И като ги няма тези 2 елемента - как точно ще се борим със сушата, която е съществен проблем в последните години???
Имаме изпитани решения за компенсаторно хранене и ги прилагаме в зависимост от конкретните условия – специализираните торове Калифос, Хеласол 10-10-10, Актисол 20-20-20 и други. Макар и не стопроцентово осигуряване на фосфор и калий, листното хранене е единственият възможен начин за корекция след сеитбата на есенниците. Това означава да се предвиди едно листно хранене в повече. И тъй като често се казва – няма пари, трябва да правим икономии - ето няколко конкретни примера за хранене без повече разходи.
На различни места в страната (Бяла Слатина, Враца, Тюленово - Добрич, Кардам, Странско - Димитровград, Пиргово - Русе и др.) миналата година направихме заедно със стопаните редуциране на торовата норма на основното торене - на половината от полетата то беше намалено с 15-20%. На тази половина приложихме листно торене - един или два пъти, в зависимост от условията. Тези резултати от различни региони на страната, при различни цени на продукцията и на торовете имат едно общо -
направеният разход за листен тор
е възвърнат и то многократно
Заделихме малка част от средствата за основно торене, вложихме листен тор, балансирахме храненето, стимулирахме растенията в добивоопределящите фази и резултатът беше налице - повече добив, повече приход, по-добра рентабилност.
Сметката от листното хранене е много ясна - даваме 5 лв. за листни торове, но след като приспаднем от приходите тези 5 лв., задължително остават още 10-15 лв., в повече.
Какъв е смисълът да се спестят тези 5 лв? И какво спестяваме - 5 лв. разход или 10-15 лв. печалба.
- Условията са много непредвидими. Напоследък фермерите предпочитат да внасят по-малки количества тор, но по-често. Вие предлагате торове с постепенно освобождаване. Какви са предимствата им? Може ли да се каже, че макар и по-скъпи, се спестява от други разходи, свързани с внасянето на торовете?
- В много населени места на България, Румъния и Унгария прилагаме инхибираните торове и земеделците очевидно са доволни, защото работят с тях вече 5-та година. Тези торове дават както агрономически ползи – възможност за подаване на азот по-близо до активната вегетация,
повече азот за растенията и постепенното му отдаване, наличността му когато е най-необходим,
така и организационни ползи - по-малко количество за складиране, транспорт, прилагане на полето... Удълженото освобождаване на азот позволява вместо 2 пъти, торенето да е 1 път - пести се време, труд, гориво... Има различни предпочитания от страна на земеделците - някои правят първото и второто подхранване общо - с едно влизане в полето. Други внасят инхибираните торове по-късно, за да осигурят азот за изхранването на добива в по-късните фази. Всичко това се постига най-добре с DURASOL UREA DUAL MAX - карбамид с два инхибитора (на уреазата и на нитрификацията). При стандартните азотни торове има загуби и е важно активното вещество да се изчислява, отчитайки че има.
Да, цената на тон на инхибирания карбамид е по-висока - тя зависи от цената на суровината и от това, че има вложени инхибитори. Но, цената на декар е почти същата като при стандартен карбамид, защото нормата може да бъде редуцирана (няма загуби). И в същото време не замърсяваме околната среда.
- Климатичните екстреми са факт. Те се отразяват изключително на земеделското производство. Как подхранването на културите се отнася към технологии по отглеждането им, които също се променят?
- Азотното торене също е част от технологията на отглеждане на културите, която трябва да се АДАПТИРА с промените в климата.
Торовете без загуби са бъдещето
Тази перспектива пред азотните торове е в основата на партньорството на „Екофол" и „Агрополихим". Произвеждаме карбамид с инхибитор на уреаза (DURASOL UREA NCODE, UREA +), карбамид с инхибитор на нитрификация DURASOL UREA ENPRO) и най-продаваният карбамид с два инхибитора DURASOL UREA DUAL MAX, който съчетава плюсовете на горните два. Това позволява при есенниците да се тори при температури до 25 градуса и да се направи едно торене вместо две, защото има удължено освобождаване на азот. И вече на по-късен етап да се реши според условията дали ще има късно азотно торене с гранулат или течен азот.
Нашата отговорност към земеделците е в пълен контрол на влагания инхибитор както при производството, така и при продължителни наблюдения. Точният състав, количеството и вида на инхибитор е обявено на всеки бег, както се изисква по Регламент 2019/1009.
Другата част от храненето на културите - листното торене, отдавна е доказала, че е важен инструмент за пълно извличане на хранителните елементи от почвата и намаляване на щетите при всякакви стресове на полето. Важното е да се знае как да се прилага. Чрез листата се подават много по-малко като количество хранителни елементи, но те попадат точно в мястото на метаболизиране, усвояват се директно и най-важното - без разход на енергия от страна на растенията.
Това е готова храна и е единственият
начин за корекции по време на вегетация
Проблемът често е в очакванията от приложението на листен тор.
Или търсим само „зелен ефект", но това не е хранене! Зелен ефект се постига лесно с малко с някои от елементите азот, магнезий, желязо, цинк или с аминокиселини.
Или от листния тор се очаква чудо и като не се види чудото, не сме удовлетворени.
Или не се очаква нищо от листния тор, защото е сложен ей така, да има. Това е най-големия проблем, защото губим единствената възможност за корекция в храненето.
И това е донякъде обяснимо, защото трудно се засича добив. Много фактори влияят на добива и е трудно да се отдели влиянието на листния тор, но ние само това гледаме и за 35 години сме приложили листно торене на повече от 100 милиона дка и знаем как да оценим ефекта.
Или обобщено, листното хранене може да е изключително полезно за подобряване на рентабилността. Ето някои от правилните приложения:
0 За компенсиране на липси в основното торене - в сегашната ситуация - добавяйки калиево-фосфорни торове.
0 За по-пълноценно усвояване на наличните или внесени в почвата хранителни елементи - задължително с комплексен листен тор.
0 За развитие на корена и превантивни мерки при засушаване - задължително в началните фази от развитие на растенията.
0 За недопускане на дефицити - и тук не говорим да се бори вече проявен дефицит, а да не се допуска никакъв - отново комплексен тор.
0 За повишаване имунната устойчивост на растенията - отново в ранни фази...
И още много ползи могат да се извлекат от балансираното хранене – съчетаване на почвено с листно. Това е пътят за намаляване на риска в развитието на културите и постигане на МАКСИМАЛНА РЕНТАБИЛНОСТ - ОТ ВСЕКИ 1 ЛЕВ ВЛОЖЕНИЕ. В приходите на стопанството, които се формират от „добив:цена" можем да влияем само върху добива. И колкото по-трудни са условията, толкова повече трябва предварително да се мисли какви да са плановете и решенията. Още отсега трябва да има план какво ще се прави при ВСЯКО РАЗВИТИЕ, а не да се разсъждава „да видим как ще се развият", „да видим как ще презимуват"... Естествено, че ще се наблюдават всички фактори на развитието на културите, но ако няма предварително обмисляне как да се реагира превантивно или при настъпване на ситуацията, когато „видим" вече ще е късно - ще вървим след събитията. И всичко това не е нещо ново - говорено и обсъждано е години наред. Новото е, че при сегашната ситуация в земеделието, вече трябва не само да се говори, а да се действа, обмислено и разумно, но решително.
Коментари