Органичното внасяне е препоръчително не само за биологичното производство

Подхранването на културните растения с оборски тор е стара практика, която през последните години беше почти забравена, с малки изключения за стопанства, които имат развито и растениевъдство, и животновъдство. С новите практики, които се налагат в земеделските политики, органичното торене придобива все по-голяма значение не само за биологичното производство, но и за конвенционалното такова. Затова и торенето с оборски тор изживява своя ренесанс.

В нашата страна за подхранване в повечето случаи

се използва полуразложен оборски тор

Установено е, че в тази тор загубите на органично вещество и азот са относително не големи и съотношението на C:N е благоприятно във връзка с азотното хранене на земеделските култури. Сочат се осреднени параметри на съдържанието на хранителните елементи в оборския тор от едър рогат добитък: 0,5% азот (N); 0,25% фосфор (Р) и 0,6% калий (К).

Постелята, която се използва за сухо легло на домашните животни влияе не само за задържане на урината, но и върху химичния състав на оборския тор и при неговото съхранение. За нея се използват различни материали като: слама, торф, листна маса от широколистни дървета, дървесни стърготини, оризови шлюпки и най-вече сламата от житните култури. Най-често тази слама съдържа около 0,4 до 0,8% N; 0,2 до 0,4% Р и 0,8 до 1,5% К. Сламата има добра абсорбционна способност. Установено е, че когато тя е нарязана на дребно, 100 кг слама има способността да задържи около 250 кубически дециметра торова течност.

У нас рядко за постеля се използват дървесни стърготини, оризови шлюпки или дървесна шума, които имат също добра абсорбционна способност. Тези материали имат значителен дял целулоза, особено оризовите шлюпки, която при разполагането си е свързана с имобилизация на азота.

Нормата на торене с оборски тор зависи от

неговото качество, от културата и почвено-климатичните условия. Обикновено тя е в границите от 2-3 до 10 тона/дка. С най-високи норми тор се торят краставици, дини, пъпеши, тикви – до 10 тона/дка. За други зеленчукови култури като домати, патладжан, пипер, главесто зеле те са от 3 до 5 тона/дка.

С оборски тор може да се торят и някои полски култури: царевица, слънчоглед, картофи, като те реагират добре на норми между 3-4 тона/дка.

Торенето с пресен или полуразложен оборски тор на моркови, репи, репички трябва да се избягва, тъй като се влошава качеството на кореноплодите. Не е желателно и торенето с оборски тор и на лука. Тези култури реагират добре при торене с оборски тор при предшестващата култура.

Време и начини на внасяне

Обикновено торенето с оборски тор се извършва през есента с дълбоката есенна обработка на почвата. Това е наложително при използването на полуразложен оборски тор. Ако се тори през пролетта, то следва да се направи в ранна пролет, най-малко 2-4 седмици преди сеитбата или разсаждането на културите.

Оборският тор може да се внесе разпръснато по цялата площ, а също в бразди или гнезда. Установено е, че при внасянето му разпръснато по цялата площ, ефектът от торенето през първата година е по-малък, но последействието му е по-продължително. При внасяне в бразди, ефектът през първата година е по-голям, но последствието е по-кратко.

При разнасяне на оборския тор по площта е необходимо да се пристъпи към незабавно заораване. В противен случай загубите от азот са големи. Направени изследвания от наши аграрни учени показват, че ако се вземе полученият добив за 100% при незабавното заораване на оборски тор, то при заораване след 24 часа относителният добив е 88%, при заораване след 4 дни той е 74%, а без органично торене този добив е 52%.

Необходимо е да се отчита

и последействието на оборския тор

Коефициентът на използване на азота от растенията при различните видове оборски тор през първата година след торенето е различен. Най-висок е той при овчия тор (около 30% от общото съдържание на азот в него), около 20% при конския и най-малък при говеждия – 18%. Средният коефициент на използване на азота от оборския тор е 20-25% и е значително по-малък от този в минералните азотни торове, който е около 50-70%. Коефициентите на използване на фосфора и калия от оборския тор в сравнение с азота са по-големи. През първата година след торенето за фосфора е 30-40%, а за калия – до 60%. През втората и третата година коефициентите намаляват.

Последействието на оборския тор зависи от качеството на внесения тор, от почвено-климатичните условия, от прилаганата технология на отглеждане на земеделската култура, при която е извършено торенето.

За ефективното използване на оборския тор са необходими познания. Фермерите следва да знаят какви са качествата на използвания от тях оборски тор, неговия химичен състав (това налага да се извършват химически анализи преди използването му), да използват подходящи норми и срокове на торене.