Липата е с височина 20-40 метра. Стволът е покрит с тъмна сиво-кафява кора, има широка разклонена корона. Листата са закръглени, със сърцевидна основа, леко назъбени. Цветовете са бледожълти, ароматни, събрани в неголеми съцветия с малки чадърчета. Чашките и венчетата са петолистни, плодът е едно-двусеменно меко орехче.

Пчеларите с право наричат липата царица на медоносните растения, напомнят от pcheli.bg  Едно зряло дърво, при благоприятни метеорологични условия, по време на цъфтеж може да даде до 10-16 кг мед, а продуктивността от 1 хектар (10 дка) е 500-1000 кг. Липовият мед е прозрачен, със светло-кехлибарен цвят. Той съдържа много минерали, микроелементи, органични киселини, витамини А, В, С, поради което притежава много по-високи лечебни свойства. Медът от липа е с деликатен аромат, приятен вкус и е един от най-добрите видове.

Въпреки това медосборът от липа е невинаги надежден, особено там, където няма чернозем. Поради честите дъждове, висока влажност и студено време, по време на цъфтежа от цветчетата почти не се отделя нектар или се отделя много слабо.

Липата е лечебно растение. Цветовете притежават силно диуретично, противогърчово, противовъзпалително, потогонно, обезболяващо действие и свойството да разтварят гъсти слузести секрети. В състава си съдържат биологично активни вещества (етерични масла, витамини, въглехидрати), което спомага за разширението на кръвоносните съдове, повишава активността на потните желези, оказва положителен ефект при настинки. Така че не само липовият цвят, но и липовият мед са от полза при лечението на простудни заболявания. Това още веднъж потвърждава, че лечебните свойства на меда до голяма степен зависят не само от обогатяването му с ензими, но и от свойствата на растенията, от които е събран нектарът.