Гергана Младенова
Малко остава от есента, а затрупа ли сняг, градината става скучна сиво-бяла картина. Можете да внесете цветове, ако засадите зимноцъфтящи храсти и дървета.
Разнообразието от безстрашни растения не е много голямо, но все пак заслужават внимание.
Пиерисът - на слънчево място
Pieris japonica е вечно зелено храстче достигащо около метър на височина и ширина. Растението цъфти от началото на зимата до пролетта. Близък родственик е на ериката и калуната и цветовете им са доста сходни. Основните цветове са бяло, розово и рядко наситено червено.
Пиерисът е с шарени листа в зелено-бяло или зелено-розово. Младите листенца първо са червеникави, а след пълното им развитие позеленяват. През цялата година са лъскави и не се нападат от неприятели.
Единствените проблеми, които може да възникнат при отглеждането на храста, са загниване на кореновата система или листни петна. Той се развива най-добре на слънчево място. Предпочита песъкливо-глинести почви с леко кисела реакция. Компактните размери и сравнително бавният растеж правят пиериса идеален за малки градини или алпинеуми.
У нас растението се среща рядко, цената му не е много висока. Тя варира от 5 до 10-15 лв. в зависимост от големината и сорта.
През първата година от засаждането е добре да се осигури защита през зимата.
След това пиерисът издържа минусовите температури у нас без проблем.
Касията се гледа лесно
Cassia bicapsularis или т. нар. пеперуден храст цъфти късно през есента. Точно, когато всички останали цветя губят красотата си, касията разтваря сигнално жълтите си ароматни цветове.
Растението предпочита дълбоки и богати почви. Слънчевото изложение е задължително за обилен цъфтеж.
Храстът се отглежда лесно и е много подходящ за неопитни градинари. Не изисква често поливане. За поддържане на компактна форма и сгъстяване се препоръчва честа резитба. Оставен без контрол може да достигне височина до 3 метра. У нас през зимата трябва да се отглежда в остъклена градина, защото се поврежда от температури под минус 10-12°С.
Ароматната Дафне
Не обича пресаждане
Daphne odora е вечно зелен храст с отлична студоустойчивост до около - 20-25рС. У нас все още не е много известен. Цветовете се отварят през късната есен, през зимата и рано на пролет. Варират в нежни розово-бели нюанси.
С аромат на сладък парфюм тази красавица съблазнява много ентусиасти и запалени градинари. Въпреки това се отглежда трудно. Не обича пресаждане и преовлажняване. Предпочита добре дренирана почва с кисела реакция.
За да бъде щастливо растението, е достатъчно да се засади на полузасенчено или не много слънчево място и да се забрави. Достига височина и ширина около метър. Расте бавно, но когато разцъфти, си заслужава цялото суетене и чакане. Зимната Дафне е растение за цениели. Цената й на българския пазар е около 30 лв за средно голямо растение. Намира се рядко без поръчка.
Японска дюля
Не понася варовити почви
Chaenomeles у нас е познат като декоративна или японска дюля, както и с името планински лимон. Цветовата гама е основно в керемидено червени, коралови и бели цветове. Растенията са листопадни. Някои сортове притежават и бодли. Достигат височина от един до два метра, а на ширина - и до 3 метра. Растежът е сравнително бавен. Растенията понасят добре резитби за сгъстяване и оформяне.
Хеномелесът цъфти обилно рано напролет още с първите по- топли дни. След прецъфтяване се оформят малки плодчета с характерен аромат. Тези храсти проявяват много добра студо- и сухоустойчивост. Предпочитат слънчеви места, но се представят добре, дори когато са леко засенчени.
Японската дюля може да се използва като противоерозионно растение или за изграждане на цветен средновисок бордюр. Не понася само варовити почви. В такива условия страда от хлороза. Най-добро развитие се получава на плодородни и добре дренирани почви. Няма нужда от специално подхранване и по-особени грижи.
Може да се намери в контейнер на цена от 4 до 8-10 лв. в зависимост от сорта и големината. Рано напролет се предлагат растения на гол корен на цена 2-3 лева.
Арктостафилус
Устойчив е и на засушаване
Arctostaphylos pungens е още един вечнозелен представител от семейство Пиренови. Храстът достига височина от 1 до 3 метра. Цъфти с характерните розово-бели камбанковидни цветове през есента и зимата.
Плодовете му привличат катерички,мишлета и птички. Части от растението се използват за лечение. Декоративните му качества се допълват от лъскавата кафява дървесина.
Растенията са изключително издръжливи. Предпочитат кисела почва и слънчеви места. Дренаж в основата е желателен. Веднъж вкоренен арктостафилусът е устойчив на засушаване и ниски зимни температури.
Единственият проблем, който може да се появи, е в следствие от киселинността на почвата. На неутрална или алкална растението загива бързо, като първо променя цвета на листата си.
Коментари