„Ако можехме да трансформираме химичните сигнали в думи, щяхме да чуем как в една гора съществува истинско бърборене", казва пред в."Кориере дела сера" Умберто Кастиело, професор по когнитивна невропсихология от Университета на Падуа. Той оглавява лаборатория, наречена Mind the Plant, която изучава поведението и комуникацията на растенията.

Според изследователя растенията не говорят така, както правят хората, а комуникират по невербален начин, въпреки че не притежават мозък и нервна система.

В уникалната по рода си в света лаборатория в Падуа се изучават техниките,чрез които растенията комуникират. Учените успяват след това да свържат различните сигнали – триизмерното движение, електрическия потенциал и химичните молекули, които растенията изпускат.

Според проф.Кастиело последните проучвания преобръщат радикално представата ни за растенията. Човекът е свикнал да ги смята само като нещо полезно и като източник на храна. Освен това си мисли, че те не са в състояние да издават звуци и да се движат. Напротив –растенията си комуникират, разпространяват молекули, които могат да бъдат сравнени с буквите от азбуката.

Какво си казват? „Говорят" за изпитван стрес заради атаката на паразити, заради суша или заради тревопасни организми. Растенията си сътрудничат помежду си и това е жизненоважно за тях като индивиди и като „общество", смята още италианският професор.

Наблюдавайки например пълзящото грахово растение , може да се види, че то не се движи случайно, а програмира движението си в зависимост от опората, която има. Начинът, по който се прикрепя, е различен в зависимост от вида опора, с който разполага – по същия начин, по който ние променяме движението на пръстите си в зависимост от вида предмет, който трябва да хванем. „Ако движението на човешката ръка е индекс за наличието на определено ниво „интелигентност", то би трябвало да приложим същите критерии и за растението", убеден е професорът. Според него всичко това показва, че съществува обща родова база за растенията и животните, които с еволюцията са поели по различни пътища.

Хората са „слепи" за растенията. Човекът вижда единствено гората, поляната, животните, които живеят там, но не вижда растенията, които смята само като зелен фон.

Лабораторията на Кастиело е получила 4 млн.евро европейски фондове в рамките на проекта ROOMors. С изследванията си тя допринася за развитието на парниковите растения според фазите на Луната и Марс. Целта е и да се разбере как климатичните промени влияят на начина на комуникиране между растенията. Освен това, да си дадем сметка и за друго – как, ако влезем в контакт с извънземни цивилизации, да разберем,че не е необходим мозък за комуникацията.

„Извънземните са сред нас –това са растенията",смята Кастиело, тъй като според него те са живи, усещат околната среда, „говорят" и си изпращат съобщения. Хората са тези,които трябва да променят начина,по който гледат на тях, като се има предвид,че са живи същества и съставляват 90% от земната биомаса, заключава проф.Кастиело пред „Кориере дела сера".