През зимата цветя, дървета и храсти спят дълбоко. Само вечнозелените разведряват отдъхващата си градина. Има обаче храбри растения, които и в мраза се обсипват с цветове.

Ако сте прекарали много време в планиране на градината, няма да се налага да гледате тъжно и голо място през студените месеци. Благодарение на множеството цъфтящи през зимата растения е възможно да имате няколко цветни акцента в оголелия двор.

Повечето от тези растения не само са красиви за гледане, но и ухаят. Дори и ако не сте обмисляли да засадите цъфтящи през зимата растения в градината, винаги може да го направите.

Посочвме ви само някои особено приятни видове с красиви цветове и аромат. Всеки ентусиаст градинар мечтае да открие своя любимец сред тази селекция от най-красивите и най-благоуханни цъфтящи храсти.

Орлов нокът (lonicera x purpusii)

Малко познатите орлови нокти - известни също като японски нокът - произхождат от Китай и растат силни, издръжливи и са лесни за гледане. Това растение няма никакви особени изисквания за почвата и расте във всяка обикновена градинска почва. Не се изисква и редовно кастрене. Орловите нокти се характеризират особено с факта, че цъфтят рано през зимата и имат богат аромат.

Още една положителна черта е големият им капацитет на цъфтене. Цветовете, които са дълги около 1,5 cm, имат жълт до кремаво-бял цвят и остават на растението между декември и март. През лятото цветовете образуват червени плодове. Този храст е вечнозелен, ако се намира на особено подходящо място или е в по-меки региони, което означава, че листата му не падат до късно през зимата.

Тъй като орловите нокти растат на височина до около два метра, те са много подходящи за малки градини. Те лесно се засаждат в групи или поединично. Препоръчваме да засаждате този храст на видно място в градината, тъй като е много красив и има прекрасен аромат. Ако отрежете клоните му и ги поставите във ваза с вода, те ще се запазят няколко дни и ще ухаят дълго.

Химонантус (chimonanthus praecox)

Лошото време, снегът и студените температури не пречат на химонантуса да покаже красивите си цветове и приятен аромат през зимата. Той издържа на температури до -28рC и предпочита плодородна и пореста почва.

Цветовете са дълги около 2,5 cm, в кремавожълт цвят и имат червено око в центъра. Те може да започнат да цъфтят през декември, но основният им период на цъфтене е през февруари и март. Листата се появяват след цветовете и стават бели до жълти през есента. Тъй като в последните години те цъфтят пестеливо и са донякъде по-деликатни, трябва да бъдат засадени на защитено и слънчево място.

След като химонантусът се хване, той е фантастичен зимноцъфтящ храст, който може да достигне височина от 3 до 4 m.

Трябва да се подкастря много внимателно, тъй като цъфти на клони, които са само двугодишни. Можете да се радвате на приятния аромат на цветовете му и в стаята, тъй като клонките могат лесно да се държат във ваза няколко дни.

За съжаление този цъфтящ през зимата храст, който за Китай е ендемичен, у нас е до голяма степен непознат.

Бяла форзиция (abelyophyllum distichum)

Бялата форзиция не принадлежи към семейство forsythia, както името лъжливо подсказва. Нейната съименничка цъфти през пролетта и има различни цветове.

Форзицията, която цъфти в късна пролет, има жълти цветове, а бялата форзиция има красиви бели или нежнорозови звездовидни цветове. Не всяка зима показва истинската си красота.

Дългите 1,5 cm цветове се появяват между януари и април и може да имат бели цветове една година и розови - през следващата.

Смята се, че това е поради различната абсорбация на остатъчни елементи от други активни вещества в почвата. Бялата форзиция може да достигне височина от 2 m на защитено, слънчево място, и е идеална за по-малки градини. На подходящото място тя се гледа много лесно и е изключително издръжлива. Дори когато е отрязано и поставено във ваза, това елегантно растение може да ви радва и в стаята в продължение на няколко дни. Този красив храст произлиза от Корея.

Калина (viburnum farreri)

Калината е красиво цъфтящо през зимата растение, което се характеризира с разкошен аромат. Всички храсти от този род са красиви през цялата година. Цветовете на калината са особено красиви и се открояват особено добре на фона на голите клони в средата на зимата.

Забележителните цветове, които са предимно бели, но понякога с розов оттенък, се появяват през ноември, макар че основният период на цъфтене е от февруари до април. Когато растението напъпи, както и през есента, листата се оцветяват в поразително червено.

Този гъст изправен храст може да достигне височина 3 или 4 m. Тъй като обича топлина, предпочита да е на слънчево място или в частична сянка. Освен това предпочита леко киселинна почва, която не е твърде суха. Все пак като цяло това растение не е особено претенциозно и е устойчиво на студа.

За съжаление, благоуханните цъфнали клонки не са подходящи за поставяне във ваза, тъй като губят цветовете си твърде бързо. Върбинката, която е ендемична за Северен Китай, се показва в цялата си прелест, когато е сама. Тя върви добре и в ароматни градини.

Офика (Sorbus Aucuparia)

Дървото на късмета издържа на големи студове, но страда от засушаване

Краят на горещото лято идва, когато оран жевите плодове на офиката станат яркочервени.

Много често това красто растение е наричано калина, но всъщност не е. Офиката е още позната ,като самодивско дърво и дървото на късмета. Тя привлича птиците отдалеч с яркостта си и е полезна храна за тях и много насекоми. В медицината се използват листата и плодовете на офиката, а също и кората.

Това дърво е много често срещано по алеи, паркове, градини, улици и високо в планината. Това е, защото не се влияе от замърсения въздух и състава на почвата. Ще я видим на бедни, каменисти, глинести, варовити, та дори и мочурливи почви. Разбира се, най-подходящи за нея са свежите, рохкави и плодородни почви. Това се постига, когато се отглежда единично в градината или в парка.

Офиката е малко красиво дърво, достигащо височина 10-12 м. Обича светлината, но се справя и на сянка.

Цъфти през май. Плодчетата се запазват на дървото като ярки украшения дори до зимата, ако не е много мразовита. Офиката издържа и на ниски температури, дори предпочита прохладния въздух пред горещините. Продължителното засушаване е пагубно за нея.

Оригинална е сиво-зелената й кора, която в по-млада възраст е без пукнатини. Листата са перести, назъбени по края.

Месестите лъжливи червени плодчета съдържат всяко едно по 3-5 дребни семенца. Узряват през септември и октомври, когато се берат или остават дълго на клоните.

Хамамелис (Hamamelis)

Готов е да цъфти още от края на ноември, но едва през януари започва да покрива кафяво-зелените клони с цветове.

Тогава са по-продължителни слънчевите дни, които помагат да се разтворят четириъгълните чашки и да освободят венче листчетата, които приличат на разперени лентички. От двата вида - японски и китайски хамамелис, по-висок и по-ароматен е китайският, който цъфти в жълто и достига размери 3-4 м.

Лентичките на японския хамамелис са обагрени в червено. Хамамелисите предпочитат по-плодородни почви без съдържание на вар. Зимата също не трябва да е мразовита.

Ерика /Caluna/

Дребна на ръст - 20-25 см, с къси игловидни листа, тя смело цъфти посред зима с нежни цветчета.

Няма да я срещнем на богати почви, а на тези, които съдържат вар,неминуемо загива. В градината ериката е много подходяща за засаждане в алпинеуми, като бордюр на лехи, които окантва с развитието си не на височина, а на ширина.

Комбинацията й с вечнозелени иглолистни храсти е много ефектна и красива. Ериката най-бързо и лесно се размножава, като се разделя голяма туфа на части. Успешно става това и чрез зелени резници.