Проф. Михо Семков

Пасищното отглеждане на селскостопанските животни има огромно значение за здравето, развитието, растежа, продуктивността и икономическата им ефективност. Получаваната продукция от пасищно отглежданите животни е по-евтина, по-вкусна и биологично по-пълноценна за човешкия организъм. Основните предпоставки за такова благоприятно влияние са:

Свободното движение на открито стимулира и укрепва двигателната, дихателната, сърдечносъдовата и ендокринната системи и като цяло повишава тонуса и жизнеността на организма на животните

Чистият въздух и увеличеното количество кислород чрез белите дробове и кръвоносната система стига до тъканите и стимулира окислителновъзстановителните процеси, което влияе на продуктивността.

Пряката слънчева светлина стимулира жизнените процеси и спомага да се образуват в кожата на животните витамини особено вит. D, както и различни защитни вещества, които ги закаляват и ги правят по-устойчиви на заразни болести.

Пасищното отглеждане е едно от основните профилактични средства против туберкулоза, рахит, остеомалация, авитаминози и други заболявания.

На пасищата животните поемат в изобилие сочна зелена трева, богата на лесноусвоими белтъчни вещества, въглехидрати, микро- и макроелементи и витамини, които са изключително важни за тяхното здраве и продуктивност.

Ето защо и през XXI век, когато в животновъдството са внедрени в широки мащаби промишлените методи на отглеждане на животните предимно при оборни условия, се търсят начини и средства за ползване благоприятното влияние на пасищното отглеждане.

В миналото огромният брой тревопасни животни в България - говеда, биволи, овце, кози, коне и магарета, са отглеждани на пасищата както в планинските и полупланинските райони, така и в равнините на селските мери и площите след прибиране на зърнените култури. Към края на ХХ век ливадите и пасищата в България заемат общо 16920 млн. дка. От тях 2940 млн. дка са ливади и 13980 млн. дка са мери и пасища или общо 27,3 процента от използваемата площ на страната.

В планинските и горските райони пасищата основно са държавна собственост, а тези близо до населените места - общинска. Само незначителна част от естествените пасища са частна собственост.

За паша се ползва и значителна част от изоставените през последните две десетилетия ниви и ливади. Необходимо е да се подчертае, че тези големи площи са огромен потенциал за получаване на екологично чиста животинска продукция, така необходима и търсена на нашия и международните пазари. Необходимо е обаче да се знае, че през последните две десетилетия по-голяма част от тези площи станаха неизползваеми.

Най-висок икономически ефект от използване на пасищата би се получил, ако те осигуряваха достатъчно по количество и в оптимално съотношение на бобови култури и житно-тревен състав.

За голямо съжаление нашите пасища не могат да осигурят нито необходимото количество, нито качествени треви. Всеобщо явление е както за планинските и полупланинските райони, така и за крайселищните общински мери и пасища, че над 50 процента от площта им е с диворастяща плевелна растителност (магарешки бодил, див джоджен, чер бъз, храсти, тръни, млечка, туфи от диви треви, къртичини и т.н.). И освен че не дават възможност за израстване на полезни пасищни треви тази вредна тревна растителност става благоприятен разсадник за размножаването и развитието на опасни за здравето на животните вътрешни и външни паразити, които причиняват редица заболявания и водят до намаляване на продуктивността.

Важно е не само тревата да е обилна, но и да е хранителна

Освен от плодородието на почвата и поддържането на пасищата количеството и качеството на тревата зависи от годишния сезон:

През март-април количеството на тревата е все още недостатъчно, но с по-висока хранителна стойност.

През май-юни количеството е голямо, а хранителната стойност на тревата е висока.

През юли-август поради засушаване и изчерпани хранителни вещества от почвата се понижава силно както количеството, така и качеството на тревите, така че животновъдите трябва непрестанно да наблюдават и контролират храненето и задоволяване на потребностите на животните през пасищния период.