10° C, разкъсана облачност
Пъпките се прерязват напречно
Външно измръзналите пъпки на лозите не биха могли да се разпознаят от здравите. За да се установи измръзването им, трябва да се съберат пръчки след което с остро ножче или с бръснач очите да се прережат напречно.
След това започва наблюдението. Когато са живи пъпките имат свеж зелен цвят, а след някакво измръзване, дори и кратковременно, те са станали тъмнокафяви или дори черни.
Така може и да се установи какъв процент от очите са се повредили от преминалия студ – като ги преброите и приблизително установите каква част са.
Проверява се и дървесината за всеки случай. Когато и тя е засегната от студа, също потъмнява и дори почернява.
В такъв случай се налага резитба на лозите – пълна или частична. Ако резитбата се забави, може да се наблюдава, че преди да се развият, зимните очи започват да увеличават обема си, тоест набъбват.
Измръзналите очи обаче не набъбват, което е категоричен знак за увредата им.
При силни студове, дори и кратки, но внезапни, по стъблото на лозата се появяват и отоци, чрез които растението се стреми да възстанови своите повредени тъкани.
Каква резитба се налага?
Когато от настъпили студове са повредени само част от очите по едногодишните пръчки, преди резитбата трябва да се уточни какъв е процентът на повредените очи и в съответствие с него при резитбата се увеличава натоварването с очи.
Ще е по-добре, ако можем да си позволим да се забави резитбата до набъбването на пъпките и тогава при нея да се подберат плодни пръчки с повече запазени очи.
Когато на лозата има подходящи колтуци, те също влизат в роля и може да се използват.
Ако измръзването е по-силно и зимните очи са повредени напълно, изрязват се до основата всички едногодишни пръчки на лозата.
Стопаните трябва да знаят, че по рамената и стъблото покарват лакомци от спящите пъпки. Чрез филизене ще се подберат най-подходящите от тях за възстановяване на лозите.
Пролетни грижи - кога се премахват колтуците
– при кои сортове е задължително
Каква е ролята на колтуците, за които стана дума, че ще можем да използваме да ни свършат работа при повреди?
Те са страничните леторасли, израснали от летните пъпки по възлите на главния леторасъл.
Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене.
Някои учени смятат колтуците като паразитни органи на лозата, това обаче не е съвсем така.
По-новите изследвания на лозарската наука са показали, че те са пълноценни органи и че техните листа към края на лятото и през есента асимилират по-интензивно от листата на главните леторасли.
Колтуците допринасят за залагането на повече съцветия в зимните очи на главния леторасъл и за по по-доброто запасяване на главината с резервни вещества - това е показано от последните лозарски опити във Франция, Италия, Германия.
Освен това пъпките на самите колтуци имат добра родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на главния леторасъл. Ето защо те може и да се използват при резитбата на лозите след студената зима или дадени студени периоди.
При ранно прищипване на главния леторасъл се развиват силни колтуци, които могат да дадат грозде още същата година. Това грозде се нарича пригроздки, които узряват нормално, ако есента е продължителна и топла. Но правилата все пак гласят, че към получаването на допълнително реколта от колтуците трябва да се прибягва само когато през пролетта лозите имат много малко реси.
Има закономерности, които налагат в отделни случаи премахването на колтуците до основата им, защото се оказва полезно. При сортове като Палиери, Алфонс Лавеле, Мискет хамбургски, Юно блан и др., това е валидно вследствие на прекомерно зашумяване.
Това отрицателно влияние се подсилва именно от страничните леторасли - колтуците. Затрудненото понякога опрашване на споменатите сортове в значителна степен също се дължи на зашумяването на ресите им.
Ето защо при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на летораслите до ресите.
По-високо разположените колтуци, над ресите, могат да се прищипват на 3-4 листа.
Внимание! Пълно премахване на колтуците като извод се налага и при буйно растящи асми, където се получава силно засенчване на гроздето.
Как да се извършва колтученето?
Когато лозите се развиват буйно, сами ще видите многото странични леторасли, които засенчват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели, което води до колтученето на лозите.
Особености при някои сортове:
При сорта Болгар запазването на основните 3 до 5 листа на колтука има основание и това значение, че създава полусянка за гроздето, което е от особена важност. При него колтучене в някои години може и да не се налага.
Пълното премахване на колтуците до основата им може да се окаже и вредно, защото води до намаляване на листната повърхност на лозите. Така че правилно е при колтучене да се запазват до 3-4 листа.
Премахването на колтуците им до основата в определени случаи може да се окаже полезно. Това е валидно и при определени сортове.
Например при сортове като Мискет Хамбургски и други, които са с големи листа, които им закриват ресите и те прекомерно се зашумяват. Както казахме при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците.
Коментари