14° C, ясно небе
Климатът все повече ще влияе на напитката – къде кои сортове ще виреят най-добре
Доказано е, че има връзка между климата, климатичните промени и качеството на виното. Днес все повече се пита от лозарите как тази връзка влияе и на условията на отглеждане на гроздето, за да съобразят да спазят новите изисквания.
Ще обясним какви тенденции да очакват лозарите и с какво да се съобразят, отглеждайки лозовите насаждения и отделните лозови растения.
Тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване вече дадоха знак, че на доста местообитания ще повлияят и биха повлияли дори благоприятно върху качеството на гроздето?
На тези въпроси за лозарите отговаря и Надежда Шопова, асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, инженер агроном по лозаро-градинарство.
Защо бутилките от различни
реколти са различни
обяснява тя.
Отговорът е, че това се дължи на факта, че най-доброто вино се получава при оптимални условия на растеж и развитие на гроздето, и то в съответната година. Затова големите ценители знаят, че виното отразява духа на годината, в която е произведено.
Развитието на лозата се определя и
от агроклиматичните ресурси на района
Климатично годините доста се различават, но се оказва, че в една и съща година лозата може да даде различни реколти на различни места. Тя преминава два основни периода - на покой-през студеното полугодие, и на активна вегетация след настъпване на пролетта, което по различен начин се осъществява в различните райони с различни агроклиматични ресурси.
Кои условия и как влияят?
През зимата минимални стойности под минус 15℃ – 17℃ могат да доведат до повреди при пъпките на лозата в различна степен.
Много често в тези времеви интервали минималните температури близо до почвената повърхност, при ясно време, са с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина.
В този период на покой жизнените процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата между чувствителните и устойчивите на студ сортове е около 6℃.
По правило устойчивостта зависи както от интензивността и продължителността на ниските температури, така и от много други фактори, като например местоположението, наклона и формировката и др.
Сортовете у нас, според
температурната им устойчивост, са:
- с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид;
- с умерена устойчивост – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка;
- чувствителни на ниски температури - Димят и Юни Блан, и др.
Лозарите ни трябва да знаят, че
всяка пролет има риск от
късни пролетни слани и мразове
У нас средните дати на падане на късни пролетни слани са около 25 април, като най-уязвими са равнините и затворените котловинни полета. Това явление, разбира се, има локален характер и случването и интензивността му са твърде различни в отделните райони.
Асмовидните конструкции и високостъблените формировки по-слабо се засягат от пролетните мразове.
В началото на развитието си пъпките издържат до -2,5 - -3℃, а младите леторасли до -1,5℃.
Корените на една лоза са много важна част
Между кореновата система и наземната част на лозата съществува ясна положителна връзка.
Например, при почви богати на кислород, с влажност между 70%, пределна полска влагоемност (ППВ) 80% и температура между 25 и 30℃ се създават оптимални условия за растеж на корените.
Но е установено, че растежните процеси при лозата се преустановяват в условия на почвено засушаване и при температура по-ниска от 8℃.
С началото на сокодвижението (плач) напролет, което се очаква, започва периодът на активна вегетация при лозите. Развитието им преминава през няколко основни етапа, които са обусловени от хидротермичните условия и най-вече от температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До масово узряване растенията се нуждаят от обща температурна сума около и над 3500℃.
По-нататък, цъфтежът и оплождането през май и юни зависят от сорта. Цъфтежът продължава между 9 и 14 дни при различните сортове. Температури под 9℃ удължават този период, а стойности между 15℃ и 35℃ го засилват и намаляват продължителността му.
За процесите на оплождане и формиране на грозда е необходима температура над 15℃ през лятото.
Следващият период е от края на фаза цъфтеж до масово настъпване на фаза омекване или прошарване при червените сортове.
Последният етап продължава до физиологичната зрялост, климатичното време в този момент е от особено значение за качеството на виното, заради бързо нарастване на багрилата и захарното съдържание на зърната и намаляването на титруемата киселинност.
Що се отнася до условията на почвеното овлажнение, въпреки че се смята за сухоустойчива култура с дълбока коренова система, лозата изисква повече влажност след цъфтежа на ресата си и особено в периода на наедряване на зърната.
Как климатичните фактори
допринасят за „правене" на виното
В годините с наднормени валежи по време на зреенето, виното е по-нетрайно и с посредствен вкус.
При суха и топла есен, то е с богато захарно съдържание и с превъзходен вкус.
Съчетанието между ниска влажност и висока температура може да наруши баланса между захарно съдържание и киселинност, което пък да доведе до производство на по-обикновено, трапезно вино.
Кои наши райони
за кои сортове са най-подходящи
На територията на Дунавската равнина климатът е умерено-континентален с горещо и слънчево лято и по-студена зима. Условията го правят подходящ за отглеждане на Мускат отонел, Гъмза, Каберне совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид. Там се произвеждат традиционни, с богати вкусове червени и бели сухи вина, както и класически пенливи вина.
По Черноморието, поради влиянието на водната площ, зимата е мека, а лятото най-прохладно със смекчени амплитуди и с по-висока влажност на въздуха. Есента е топла и продължителна. Това е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини, бели, полусухи вина. В този район виреят най-добре белите сортове грозде Димят, Ризлинг, Юни блан, Мускат отонел, Траминер, Совиньон блан, там дават отлично по качество грозде. Районът е фаворит в производството на най-добрите сухи и полусухи вина, с приятен аромат и свеж и плътен вкус.
В Подбалканския район на юг от Стара планина виреят прекрасно Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне совиньон и Мерло. Произвеждат се бели сухи и полусухи вина, но и червени и ароматизирани вина. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина.
В Горнотракийската низина климатът е умерено-континентален, с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Лятото е горещо, с чести засушавания, преминаващи в есента, а зимата - мека. Отлично се развиват червените сортове грозде Мавруд, Мерло, Каберне совиньон, Червен мискет, Памид и др. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете Каберне совиньон и Мавруд. Добрите вина от местния сорт Мавруд са запазена марка на района.
В Долината на Струма има силно изразен средиземноморски характер. Зимата е мека, обикновено безснежна, а есента – продължителна. Много добре се чувстват местният сорт Широка мелнишка лоза, както и Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли, южни вкусове. Особен интерес представляват вината от сорт Широка мелнишка лоза, богати и достатъчно обемни и при стареене.
Това разделение е с общ характер, защото в рамките на отделните области също има подрайони, базирани на температурната сума. С оглед на климатичните изменения, специалистите смятат, че най-подходящи условия за отглеждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. Може да се очаква преминаване от една температурна зона в друга, като умерено горещите зони ще стават горещи, топлите - умерено горещи, а умерено топлите - топли.
Коментари