7° C, разкъсана облачност
Да се обърне сериозно внимание на шарения гроздов молец
Може да се каже, че започна активният сезон и за лозарите, дори мнозина стопани свършиха през март повечето от задължителните мероприятия и вече се хвалят, че лозето е прегледано, почистено, привързано и готово за априлския си старт.
Сега ще им предстои немалко работа по опазването на лозите, което зависи и от това да се знаят и познават основните вредители, които застрашават с появата си през месец април.
През месец април шареният гроздов молец, лозовата краста, брашнестата мана, екскориозата по лоза застрашават лозовите насаждения.
Да си припомним с по няколко изречения за тях, кога и как се развиват и кога и как нанасят вредите си. Също и при какви условия на средата трябва да очакваме по-големи нападения, за да вземем съответните мерки. А и да познаваме симптомите.
Шарен гроздов молец
Той е икономически най-важният неприятел на лозата и у нас се среща повсеместно.
Гъсениците от първо поколение нагризват цветните бутони или изгризват вътрешността им, като ги оплитат с копринени нишки. Освен цветните бутони гъсениците често прегризват и разклоненията на ресите, като причиняват загиване на много повече цветни бутони.
Гъсениците от второ поколение по-нататък повреждат зърната с големина на грахово зърно, а при ранните сортове грозде - и загряващите зърна, като ги оплитат с копринени нишки.
Гъсениците от трето поколение повреждат зазряващите и вече узрелите зърна на гроздето, като ги оплитат слабо с копринени нишки.
Повредите от гъсениците на второ и трето поколение създават условия за развитие на гниене по гроздето.
У нас шареният гроздов молец развива 2-3 поколения годишно и зимува в какавидна диапауза под кората на лозите, в основата на главината или в почвата.
Летежът на пеперудите от презимувалите какавиди започва през април, когато средната денонощна температура на въздуха се повиши над 10°С в продължение на десетина дни. Една пеперуда снася до 120 яйца, които полага по цветните бутони, листата, прилистниците, разклоненията на ресата и леторастите на лозата. Основното количество яйца обаче снася по ресата - цветните бутони прилистниците и разклоненията.
Вредата не свършва обаче с априлския летеж. Летежът на пеперудите от второ поколение започва през втората половина на юни и приключва към третото десетдневие на юли. Гъсеници се срещат от края на юни до втората половина на август. Когато през юли има дъждове, те се отразяват благоприятно върху развитието на пеперудите.
Най-често в години с топъл и сух юли второто поколение е малочислено, а в години с по-хладен и дъждовен юли - многобройно.
Пеперудите на третото поколение летят от третото десетдневие на юли до средата на септември. Те снасят яйцата си по загряващите или вече узрелите зърна на гроздето. Яйцата са видими без увеличение. Онези, които са стерилни, имат вид на люспа и блестят силно.
Борба с шарения гроздов молец
Борбата с шарения гроздов молец е ефикасна само ако се проведе като цялостна система от мероприятия.
Значение за борбата имат летните операции - филизенето, колтученето, прикършването и просветляването на лозите. Тези мероприятия допринасят за намаляване влажността в лозовото растение, което се отразява неблагоприятно върху живота и яйчната продукция на пеперудите. Освен това в съчетание с висока температура пряката слънчева радиация убива зародиша в яйцата.
За сегашния етап трябва да се каже, че обработката на почвата през пролетта е допринесла за унищожаване на част от какавидите, зимуващи в почвата.
Остъргването и изгарянето на старата кора също допринася за унищожаване на значителна част от зимуващите какавиди и намаляване плътността на молеца.
Срещу гъсениците, се използват контактни инсектициди. Пръскането срещу шарен гроздов молец се провежда при установяване на първи яйца във фаза черна главичка.
Сега, през април, когато започва летежът на пеперудите от презимувалото поколение и начало на яйцеснасяне в зависимост от температурите, яйцата се излюпват след 4-10 дни. Те трябва да се третират при ПИВ за десертни сортове 4-6 гъсеници на 100 реси, а за винени сортове 6-8 гъсеници на 100 реси.
...
Лозова краста
Ларвите и възрастните акари вредят като активно смучат сок от долната страна на листата и по-рядко от горната.
В местата на повредата, вследствие на отделените ензими от акарите, тъканите се разрастват и се деформират.
Образуват се характерните гали, които са вдлъбнати от долната и изпъкнали от горната повърхност – по това набръчкване на листата се разпознават най-добре. Химичен контрол се извършва, при дължина на леторастите 6-8 см, когато акарите се раздвижват и преминават по младите листенца, преди още да са образували галите. Пръскането трябва да е навреме, защото едно закъснение може да е фатално.
.
Брашнеста мана
Патогенът на тази опасна болест зимува в пъпките и по леторастите като мицел, който започва да се развива при температура от 6,2 ⁰C.
Брашнестата мана напада всички зелени части на растението – става дума за листа, леторасти, реса, ягорида.
При наличие на симптоми по леторастите първото пръскане се провежда във фенофаза „пеперуда" .
.
Екскориоза
При хладна и влажна пролет болестта се развива силно. От нападнатите пъпки, леторастите израстват по-късно и са със скъсени междувъзлия, а листата са дребни и деформирани.
Симптомите по зелените леторасти са тъмни точкови подутини, които се разрастват в по-големи тъмнокафяви петна с удължена фрома.
Критичен период за развитие на болестта е от набъбването на пъпките, до фенофаза 3-4-ти лист. Първото третиране се провежда, когато 30-40% от пъпките са във фенофаза пеперуда до отделяне на първи лист.
При хладна и дъждовна пролет се провежда второ пръскане във фенофаза 2-ри – 3-ти лист. Следващите третирания съвпадат с пръсканията срещу мана и брашнеста мана по лозата.
Коментари