Спад на изкупните цени на земеделската земя с 20%, оттегляне на корпоративните купувачи, от стабилен и прогнозируем пазар, се превърнал във фрагментиран и локален в по-голяма част от страната.

Това е било състоянието на пазара на земеделска земя през 2024 г., а очакванията са така да продължи и през тази година, поясни Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по време на семинар на тема: „Европейски политики, хидромелиорации и устойчиво земеделие: новите предизвикателства и възможности за България", организиран от асоциацията.

"Това неименуемо зависи от войната в Украйна, пандемията, Зелената сделка и климатичните промени", обясни той. При текущата конюнктура повишение на цените на земята в краткосрочен план не се очаква, стана ясно от думите на Орашъков.

И добави, че където има големи разминавания в цените, обикновено има разминавания в очакванията между купувачите и продавачите, тоест продавачите, следвайки тренда от последните години за увеличаване на цената, очакват по-високи цени, отколкото купувачите предлагат.

"Земеделските производители се убедиха в предимствата да обработват собствена земя и са останали на повечето места основни купувачи", каза шефът на БАСЗЗ. 

От изнесената статистика от Орашъков стана ясно, че най-скъпа, е цената на земята в Добрич - около 3 хил. лв. на декар. В Северозападния район средната цена е 1 750 лв. на декар, а с 50 лв. повече е в Северния Централен район. Най-евтина е в Южния Централен район, където цената варира между 800 и 1800 лв. 

Обработваемите земи през 2023 г. заемат 34,7 млн. декара или 67% от използваната земеделска площ. А необработваемите, които не се включват в сеитобращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години са 2,1 млн. декара, цитира Орашъков аграрния доклад за 2024 г.  

На семинара присъства и зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов, Борислав Петков, зам.-председател на комисията по земеделие в парламента, Мирослав Каракашев от БАСЗЗ, а специални гости бяха Алина Крецу, изпълнителен директор на Форума на професионалните фермери от Румъния (FAPPR), Кристина Чонга, зам.-директор и Юрген Так, главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO).

"Един от основните ни приоритети е да възстановим хидромелиоративната инфраструктура, за да осигурим на земеделските производители достатъчно вода за напояване и така стопанствата им да бъдат по-ефективни", коментира Капитанов във връзка с променящия се климат и засушаването.

От своя страна, Юрген Так обобщи актуалните политики на Европейския съюз в областта на земеделието.

Юрген Так. СНИМКА: 24 ЧАСА
Юрген Так. СНИМКА: 24 ЧАСА

По думите му средствата за земеделие, трябва да  бъдат отделно от общия бюджет на ЕС. 

"В момента има все по-големи изисквания към съвкупния бюджет на ЕС. Може да се каже, че той е нисък в сравнение в националните бюджети. Общата селскостопанса политика (ОСП) представлява голяма част от един малък бюджет, коментира Так.

От неговите думи стана ясно, че в момента ЕК обмисля да премахне втория стълб от ОСП. Той е свързан с мерки за опазването на околната среда и развитие на селските райони. А първият са директните плащания.