Известно е, че лозовите растения не обичат заблатени, силно сбити и тежки по механичен състав почви. Тяхната връзка с почвения състав е твърде тясна и това би трябвало да се взима предвид от лозарите при засаждането на винени сортове. Тези, които имат възможност да се съобразят и да избират местонахождението на бъдещо винено лозе и почвите, трябва да знаят, че:

• За десертните вина са подходящи карбонатни и типични черноземи, средно и по-силно ерозирани почви, типични и излужени канелени горски, които са добре аерирани и с много добър температурен режим.

• За пенливи вина трябва да се предпочитат хумусно-карбонатни по-топли почви, както и каменисти и чакълести участъци в по-хладните райони.

• За бели сухи вина най-добри са почвите с лек механичен състав слабо кисела реакция, богати на фосфор и калий. В тази група са алувиалните, делувиално-ливадните и оподзолените и подзолисти канелени горски почви.

• Сортовете за сухо червено вино най-добре виреят върху излужени и оподзолени черноземи, както и излужени канелени горски почви. Те са с лек до среден механичен състав, добър хидротермичен режим, оптимално аерирани и с повече хумусно съдържание, и богати на фосфор, калий и желязо.

Основни сортове у нас, сред които се избира

• Някои от най-известните местни български сортове за вино са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза.

• Сортове, които са внесени отвън са Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совиньон.

• Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен.

• Маврудът е късен сорт и в района на Пловдив узрява около средата на октомври. Капризите на времето определено са една от най-слабите му страни. За да узрее максимално, той се нуждае от дълга, суха и топла есен. Захарността на гроздето обикновено е над 17 до 23 градуса, понякога 24 при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм.

• Димят е стар местен сорт, също късен. Гроздето узрява през втората половина на септември. Лозите са със силен растеж и висока родовитост. Подходящ е за по-стръмни терени и варовити почви, но страда от засушаване. Непретенциозен е и се отглежда със сравнително лесна агротехника по отношение на резитбата. Основният му недостатък е ниската студоустойчивост, въпреки че има добра възстановителна способност. От него стават сухи бели вина с ванилов оттенък и конячни дестилати. Той е водещият бял сорт в районите около Варна, Поморие, Преслав и Плиска, като се среща още по Родопската яка, Хасково и Ивайловград, и около Чирпан.

• Сортът Сира, освен във Франция, е разпространен и в Швейцария, Италия, Австралия, Калифорния (САЩ), ЮАР, Аржентина, Мексико и Чили. През 2001 г. бе настанен край град Любимец и в Сакар. Той е ранен до средно зреещ (около средата на август) и няма висока родовитост. Предпочита по-бедни, каменисти почви с добър дренаж. Устойчив е на икономически значими заболявания при лозите. От него се правят отлични червени вина, купажни вина и розе. Младите вина имат характерни различни вкусови нюанси, плътен цвят с лилави нюанси. Стареенето изменя вкусовите му специфики.

• Сорт Евмолпия е селектиран от Мавруд и Мерло, много родовит, студоустойчив и узрява след началото на септември. От него се произвеждат висококачествени червени вина, които съзряват бързо и са годни за консумация още в годината след гроздобера. Имат плътен рубиненочервен цвят, слаб плодов аромат и хармоничен вкус, по който наподобяват добрите маврудови вина.

Климатични очаквания се сбъдват – как?

Според специалистите климатолози от платформата Климатека при измененията на времето в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква, че както в повечето страни от Югоизточна Европа така и у нас за в бъдеще

средиземноморското влияние ще има доминиращ ефект

върху условията за растеж и развитие на лозята

Очаква се до края на 2025 г. повишението на температурата на въздуха да бъде до 1 °C за зимата, 1,1°C през пролетта, 1,4°C лятото и 1,2°C през есента – това беше предвидено преди години, но за част от тях вече виждаме, че станаха факт.

Какво още може да се очаква?

Ще нараства все повече времето, което е свободно от мраз. Есенният сезон ще става по-продължителен, сух и топъл, което ще влияе благоприятно върху процесите на натрупване на захари и багрила в зърното.

Да очакваме ли екстремни явления и болести?

В последните години учените констатират нарастване на глобалните екстремни метеорологични явления, някои от които са оказващи неблагоприятно влияние върху лозата. Например през 2021 г. в резултат на интензивни, пролетни мразове в много райони на Франция, за часове в чувствителна фенофаза, са отчетени отрицателни температури, което провали за кратко време в значителни размери реколтата от грозде.

Когато става дума за нападения, трябва да се каже, че обилните валежи в чувствителните фенофази в съчетание с температури, близки до 20℃, може да увеличат нападението от икономически значими гъбни болести.

В последните години в страната се наблюдават и валежи от град в нетипични времеви интервали. В период на омекване (прошарване) лозите нямат възстановителна способност и реколтата може да бъде провалена. Друг неблагоприятен ефект, в резултат от промените в климата, е нарастването на горещите дни и тропичните нощи със стойности над 20 ℃.

У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с тенденция за затопляне. Това определено има положителен ефект върху лозята и свежда до минимум риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими позволяват по-широко отглеждане на ценни, по-чувствителни на ниски температури сортове.

Очаква се да се подобрят и условията за отглеждане на лозя в райони с по-висока надморска височина, защото намалението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде чрез намаляване на захарните проценти с 1% в положителна посока. В повече райони ще има условия за отглеждане на късните сортове.

Друг момент тук са максималните температури на въздуха – стойности над 34℃ по време на цъфтеж ще възпрепятстват оплождането, където се появят.

Или иначе казано метеорологичното време наистина ще е силно зависимо върху винените сортове и може да се каже, че в отделни години то ще е затворено във всяка една бутилка и ще създава така ценната принадлежност към мястото на отглеждане.

За десертните вина са подходящи карбонатни и типични черноземи
За десертните вина са подходящи карбонатни и типични черноземи
За бели сухи вина най-добри са почвите с лек механичен състав слабо кисела реакция, богати на фосфор и калий
За бели сухи вина най-добри са почвите с лек механичен състав слабо кисела реакция, богати на фосфор и калий
Сортовете за сухо червено вино най-добре виреят върху излужени и оподзолени черноземи, както и излужени канелени горски почви
Сортовете за сухо червено вино най-добре виреят върху излужени и оподзолени черноземи, както и излужени канелени горски почви