10° C, предимно облачно
За последните две години се отчита спад на цените до 20%, но в отделните райони е различно, а повишение в краткосрочен план не се очаква
На традиционната среща на представители от Българската асоциация на собственици на земеделска земя (БАСЗЗ) с журналисти, която се провежда ежегодно, поставените акценти бяха по темите „Европейски политики, хидромелиорация и устойчиво земеделие: новите предизвикателства и възможности за България". Те безспорно са сред най-важните през последните години, но все още по тях няма постигнати реални решения.
Искаме да представим на участниците във форума актуалните към момента тенденции на пазара на земеделска земя и рентите през изминалата и текущата година, каза Евгений Орашъков, председателя на БАСЗЗ. Важен акцент е напояването - крайъгълен камък в земеделието. Развитието на хидромелиорациите и в частност напояването на земеделските земи, което в светлината на климатичните промени и все по-големите предизвикателства, свързани с управлението на водните ресурси, е от изключително значение. Затова е ценен и опитът на Румъния, с който ще ни запознаят фермери от северната ни съседка. Също така трябва да сме в синхрон с предизвикателствата, които ще постави новата ОСП и геополитическата ситуация.
Повече от всякога въпросите за достъпа до вода, сигурността на земеползването и политическите рискове започват да влияят пряко върху възможността за планиране в сектора. В този ред диалогът между експерти, институции и практици вече не е лукс, а необходимост.
През последните години предизвикателствата пред сектора, сред които неустойчивост на земеделските пазари, изменение на климата, както и демографските промени, са изключително сериозни, каза Иван Капитанов, зам.-министър на земеделието и храните. В този контекст за нас е особено важно
Общата селскостопанска политика
да продължи да заема централно място
в приоритетите на Европейския съюз,
да остане силна и финансово обезпечена. Министерството на земеделието и храните приветства визията на Европейската комисия за развитие на сектора, която поставя фокуса върху осигуряването на устойчивост на отрасъла. Признаваме значението на заложените цели до 2040 г. за постигане на иновативен аграрен сектор, адаптиран към съвременните реалности. Глобалните и климатични промени, които засягат не само България, а голяма част от страните в Европа, поставят фермерите и техния бизнес пред сериозни предизвикателства. Идентифицирането на проблемите, свързани с достъпа до напояване и запазване на конкурентоспособността на земеделските стопанства, за нас е изключително важна цел. Една от основните задачи, които сме заложили в министерството, е възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура и хидротехническите обекти, които са необходими за обезпечаването на достъп до вода за напояване. Без реални решения в тази насока няма как да бъде гарантирано устойчиво земеделие.
Какво е състоянието на пазара
на земеделска земя и тенденциите за 2025 г.?
Сделките, свързани с купуване на земеделска земя, са намалели значително през последната година, показва статистката. Основни купувачи остават земеделски производители, а цената на земята ще зависи от цените на земеделските култури, както и от разходите на декар.
Земеделските производители са убедени в предимствата да обработват собствена земя, затова и на повечето места те са основни купувачи, но те са много селективни в покупките си, коментира Евгений Орашъков. В повечето случаи купуват в землищата, в които работят. При текущата конюнктура повишение на цените на земята в краткосрочен план не се очаква.
Според данни от аграрния доклад за 2024 г. площта със селскостопанско значение у нас е 52,1 млн. дка, обработваните земи са 34,7 млн. дка, като необработените - са 2,1 млн., което е 3,9% от площта със селскостопанско значение. Цифрите са константни, с малки промени в последните години. Това показва, че потенциалът на обработваемите земи в България е постигнат и не се очаква да се „появят" нови земеделски земи.
По отношение на състоянието на пазара на земеделски земи Орашъков посочи, че в последните две години са настъпили сериозни промени, като от прогнозируем той се е превърнал в силно фрагментиран и локален пазар за по-голямата част от страната. Спад на покупните цени има до 20%, но в отделните райони положението е различно. Освен това част от корпоративните купувачи са се оттеглили и причините за това са няколко - конфликта в Украйна, Зелената сделка, цените на пазарите на зърнени и маслени култури от началото на войната, а не на последно място и климатът, който в последните години се характеризира със засушаване.
Колкото до средната цена на земеделската земя Националният статистически институт (НСИ) публикува данните за годината през юли на следващата година и тя е на база сделките за предходната година.
БАСЗЗ има и свои данни, при нас извадката от сделките е по-малка, уточни Евгений Орашъков. Освен това ние отчитаме сделките на реална цена, докато в национално представените данни все още има сделки, които са на база на данъчна оценка и това изкривява официалната статистика. Също така е важно да се отчита и спецификата на съответните райони.
Какви са данни за 2024 г.?
0 В Северозападен район (от Видин до Ловеч, включително и Плевен) средната цена е 1750 лева, като сделките са между 1600 и 1900 лева. Най-ниските цени са в южната част на Ловеч и Враца, а най-високи - в северните части на района.
0 В Северен централен район (от Габрово и Велико Търново до Силистра) средната цена е 1800 лева, като цените варират между 1500 и 2000 лв./дка. По-ниски са цените в районите на Севлиево и Габрово, а най-високи са в района на Силистра.
0 Североизточният район (от Търговище до Варна и Добрич) е може би най-разнороден, като най-ниските цени, около 1600 лева, са в част от област Търговище, а най-високи - в област Добрич.
0 Най-ниски са цените в част от Странджа - около 800 лева, но в област Стара Загора достигат в някои случаи и над 1800 лв./дка.
0 В Южен централен район (от Пазарджик до Хасково) вървят между 800 и 1400 лв./дка, докато за Югозападен район няма достатъчно сделки, които да формулират някаква статистика.
На местата, в които има разминавания в очакванията между купувачите и продавачите, то е заради продавачите, които следвайки тренда от последните години за увеличаване на цената, очакват по-високи цени, отколкото купувачите предлагат, каза председателят на БАСЗЗ.
НСИ също публикува данни за средните ренти по региони, където определено се запазва разделението на два основни региона - Северна и Южна България. В Северна България цените масово са между 70 и 80 лева на декар, като в определени региони достигат до 90 лева на декар, а в Южна България цените остават в рамките до 50 лева на декар. Това са ренти и наемни плащания, които са договаряни през месеците март-април-май миналата година, когато е периодът за сключване на наемите за договор за следващата година. От друга страна, следва да се има предвид, че тази година срокът за подаването на сключените договори е 30 юни, напомнят от БАСЗЗ.
Коментари