Удобната асмовидна формировка на лозата е може би сред нещата, които са най-предпочитани за условията на селския двор.

Там тя се вгражда като един красив зелен елемент на жилищния облик и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства, защото сянката ѝ е великолепно място за отдих, за настаняване на стопаните под нея, когато жаркото слънце пари с лъчите си и вдига температурите до големи стойности.

По нашенските дворове асмата може да я видим в най-различни модификации. Това е резултат, както от различни мераци на домакините и използване на дадена формировка, така много често и от необмислени желания или недостиг на знания за нейното формиране и поддържане.

Тези, които искат и да откъснат наесен повече и по-вкусно грозде, се стараят да намерят най-доброто място на асмите, да подберат подходящите за целта сортове, а и с помощта на ножицата да ги поддържат хем по правилата, хем да са красиви и постоянно родовити.

Обаче си има закономерности, с които трябва да се съобразяваме, за да постигнем едновременно и добра асма, и да имаме добра реколта.

Асмата не може да е навсякъде в двора

На първо място подходящото място за асмата е добре огряваната част от двора. Освен това трябва да се знае, че стените, плочниците и каменните настилки като съседи са много подходящи, защото допринасят много за натрупването на повече захари в гроздето. Нагрявани през деня от слънцето, те имат свойството да излъчват топлина след залеза и нощем, което прави възможно узряването на гроздето и в по-високи и по-хладни райони, които иначе са не особено подходящи за отглеждане на лозя по друг начин.

Носещата конструкция

Асмата е асма тогава, когато е изградена върху носеща конструкция (скеле) и покрива части от площта на двора. Такива части най-често са алеите и площадките.

За правилното асмовидно формиране на лозите от значение е начинът на тяхното засаждане. Лозичките, които ще се формират асмовидно, се засаждат на разстояние според условията и възможностите, но най-добре ще се чувстват, когато са на около 1,5 м една от друга.

Щом ще покриват алея или площадка, лозичките трябва да ги засадим от двете дълги страни на избраното разстояние, като ги разположим така, че от единия ред да са по средата на другия ред - тоест дупките им да се направят диагонално.

При засаждането вместо отделна дупка за всяко растение, по-удобно е да се изкопае цяла траншея и лозичките да се засаждат в нея. Иначе начинът на засаждане е както и в отделни ямки или дупки.

Формирането е част от майсторлъка

Как трябда да започнем последователното асмовидно формиране на отделната лоза.

При засаждането лозичката се подрязва на чепче с 2 пъпки или очи. От двете пъпки (очи) на изрязаната на чепче при засаждането лозичка ще израснат два леторасъла.

Трябва да се привържат към опорно колче, а всички странични израстъци (колтуците) да се премахнат. Полагат се добри грижи - поливане, подхранване, колтучене, така до есента лозите могат да достигнат 2-3 м дължина, т.е. ще надхвърлят носещата конструкция.

През пролетта по-слабия леторасъл се премахва, а по-силният трябва да се прегъне по хоризонталната или леко сводестата част на носещата конструкция. Всички пъпки до мястото на огъването трябва да се оронят.

Внимание: Ако пропуснете да ги ороните и ги оставите да се развият, тогава ще трябва да премахнете младите филизчета от тях и то още когато са съвсем малки.

От мястото на огъването се отброяват 6–8 очи и там се съкращава пръчката. Така се поставя началото на кордона. Израсналите по него пръчки на следващата пролет ще трябва да бъдат съкратени на чепчета с по две очи, като се стараем между тях да има около 30 см разстояние. Ако растат по-нагъсто, някои трябва да се премахват изцяло. Запазва се обаче последната, която ще ни послужи за удължаване на кордона. Тя се прегъва хоризонтално и се привързва към теловете на конструкцията. Нея също трябва да я съкратим на 6–8 очи. Така е редно да се постъпва, докато кордонът достигне желаната дължина, но не повече от 2–2,5 метра.

Когато лозите са засадени по посочения начин, между кордоните от едната страна се получава пространство, което се попълва от кордоните на срещуположните лози.

Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона.

Резитбата през годините

Резитбата, която се прави всяка година най-общо се заключава в премахване на едната пръчка от израсналите по две пръчки от чепчетата, а другата се съкращава до чепче с две пъпки.

При някои сортове може да се оставят и по-дълги чепове, с по 3–4 очи (стрелки) или дълги плодни пръчки с по 10–12 очи.

При всяка зимна резитба стрелките и плодните пръчки се отстраняват напълно, а нови се оставят на други места по кордоните.

Дълга плодна пръчка може да се запази, само ако се налага да запълним някое непокрито от асмите пространство, т.е. да създадем кордон. Но и нея ще трябва да я съкратим на 5-8 очи. Ако я оставим да е по-дълга, много от очите, най-вече по средата, не се развиват и кордонът остава оголен.