-3° C, ясно небе
През март грижите за лозовите насаждения включват важни дейности, които подпомагат подготовката на растенията за новия вегетационен сезон. Ето някои от основните задачи:
Премахване на зимните предпазни покрития: Ако сте покрили лозите през зимата, през март след като започнат да се повишават температурите е времето да се премахне защитното покритие, за да се позволи на лозите да „дишат" и да се подготвят за новия сезон.
Подрязване на лозите: Подрязването е една от основните пролетни грижи, която знае всеки лозар. Това се прави, за да се премахнат старите и болни леторасли, да се осигури добра аерация и да се насърчи развитието на нови плодни пъпки, и да се постигне оптимален добив през лятото.
Изпъване на теловете: Проверката на конструкцията на опорите и изпъването на теловете също може да е необходимо да се направи през март. Ако има прегънати или или счупени части на конструкцията, е време да се поправят преди да са започнали да се разлистват растенията.
Подготовка на домашните аптечки
за пролетно пръскане
срещу болести и вредители: В зависимост от климатичните условия може да се проведе пръскане с фунгициди и инсектициди срещу различни болести профилактично. Това се прави за предотвратяване на зарази в началото на сезона.
Подхранване на лозите: През март може да се започне с подхранване с торове, които помагат за възстановяването на лозите след зимния период и стимулират новия растеж.
Почвени обработки: Ако е необходимо, в края на месеца трябва да започнат да се правят плитките разрохквания на почвата около лозите, за да се осигури добра вентилация на корените и да се премахнат плевелите.
Ако зимата е била суха, може да се наложи напояването на лозовите насаждения, но засега на повечето места се разчита на топенето на снеговете, които да осигурят влагозапасяване.
Кога трябва да приключи резитбата
Резитбата на лозите трябва да приключи преди началото на вегетационния сезон, т.е. преди започването на сокодвижението и разпукването на пъпките. Най-доброто време за резитба на лозите в България е в края на февруари или началото на март, когато климатичните условия позволяват работа на открито, но преди да започне активно движение на соковете в растението.
При по-ранно подрязване, лозите може да пострадат от зимни студове, затова да не се бърза. А ако подрязването се забави и започне след старта на сокодвижението, лозата може да понесе загуби от теч на сокове, което може да повлияе на растежа ѝ през сезона.
Така че всяка резитба би трябвало да завърши до края на март, за да даде на лозите достатъчно време да се възстановят преди началото на активния вегетационен период.
Кога да се окопае и как?
Почвената обработка (окопаване) на лозовите насаждения обикновено се извършва през март или април, в зависимост от климатичните условия и конкретната ситуация на насажденията.
Най-добре е окопаването да се направи, след като почвата е достатъчно затоплена и не е прекалено влажна, за да не се наруши структурата ѝ.
Окопаването може да се извърши и веднага след резитбата, за да се осигури добра аерация на корените и да се премахнат плевелите. Това също така подпомага по-доброто усвояване на водата и хранителните вещества. Ще се осигури и по-добро въздушно и водно снабдяване на корените на лозата. Окопаването помага и за контрол върху плевелите, които могат да конкурират лозите за хранителни вещества и вода. Може да се комбинира с разпръскване на торовете.
Трябва да се внимава да не се повредят корените на лозата по време на окопаването. С плитка обработка се избягва травматизиране на корените.
През март асмите в дворовете също изискват внимание и грижи, за да се подготвят за новия вегетационен сезон, но за тях има време и тъй като работата не е много обемна може да се започне по-късно – в края на март и месец април.
Правило за торене:
Количеството от даден тор, който се внася за един декар се нарича норма на торене
Нормата на торене се определя по следния начин:
Х= К х 100/П
Х е количество тор на декар.
К е активно вещество, което трябва да се внася на 1 дка.
П е процента на активното вещество в тора.
Пример: С дълбоката есенна оран трябва да се внесе 10 кг/дка обикновен гранулиран суперфосфат, в който % съдържание на активното вещество е 20, ще са необходими:
Х = 10 х 100/20 = 50 кг/дка
Най-висококачествени добиви грозде се получават при комплексното торене с азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, при норма около 10-15 кг/дка активно вещество за всеки тор. При по-бедни почви нормите са по-високи.
Още по-добри резултати се постигат при органо-минералното торене.
Коментари