8° C, предимно ясно
Родните производители са без сериозна подкрепа от държавата, изискванията към тях обаче постоянно се увеличават
Ако през последните две десетилетия българското овощарството е в перманентна криза, то напоследък проблемите ескалират със страшна сила. Производителите са на ръба, а проблемите от различно естество им се „стоварват" един след друг. Ситуацията е нажежена до червено, браншови организации искат спешни промени в държавните структури и то не в близко бъдеше, а сега, веднага.
Като цяло след 1989 г. българското селско стопанство претърпя сериозни катаклизми. За съжаление, след приемането ни в ЕС Общата селскостопанска политика не донесе особен напредък за родното овощарство. Субсидиите на площ направиха интензивните производства, сред които е и овощарството, нерентабилни и неконкурентни. И вместо държавата да се постарае да промени тази очевадна несправедливост, с бездействието си, а много пъти и с действията си,
задълбочи проблемите
вместо да ги реши
Родните политици не пожелаха да предприемат мерки по примера на другите европейски страни, които много успешно дофинансират и подпомагат производителите си. А на оправданията, че виждате ли Европа не разрешава, отдавна никой не вярва.
Да, през отделни години виждахме съживяване на дадено производство благодарение на някои специални проекти, или пък на предприемчивостта на производители, които сами си извоюваха по-големи пазари. Като цяло обаче положението е повече от критично. Затънали сме и с двата крака в блатото, достигнали сме дъното, но да не казваме голяма дума, че винаги може да стане и по-зле.
Със сигурност черната златка „обърна каруцата". Неприятелят, които всъщност не е непознат за страната ни, но доскоро не беше сред икономически важните за овощарството, предизвика напълно яростното недоволство на производителите към министерството на земеделието, в частност към Българската агенция по безопасност на храните, която всъщност е отговорната структура.
Писахме наскоро за проблема черната златка и за пълното безхаберие на БАБХ по казуса. Да, започнаха да се предписват мерки постфактум, които са решение за в бъдеще и за насаждения, които не са засегнати от неприятеля. Между другото през изминалата седмица от МЗХ беше съобщено, че
до края на януари се очаква
черната златка да бъде обявена
за икономически важен вредител
Кой обаче ще понесе отговорност за нападнатите градини, част от които вече се изкореняват? И защо винаги държавата върви след събитията? Голяма част от съществуващите структури на практика не работят ефективно. В случая с черната златка ясно пролича, че растителната защита в държавата „куца". А в някои градини вече се е настанила и нейната посестрима – сребристата златка. Повредите и щетите са еднакви, само цветът на неприятелите, както става ясно и от имената им, е различен.
Подобни „пробойни" с опасни неприятели сме виждали и в предходни години, когато овощарите се сблъскаха със слабо познатите за страната ни крушова листна бълха, която е много опасна за костилковите и семковите видове, като и с дрозофила сузуки – малката мухичка, която прави страшни поразии по малините, както и по всички червени плодове и гроздето. С глобализацията и лесното преминаване на хора и стоки пренасянето на различни вредители е факт, а да не забравяме и проблемите с климата. Така че в бъдеще непознати за страната ни вредители ще има отново. Важно е да се мисли в тази посока и
да се предприемат
необходимите мерки отрано
Затова и няколко браншови организации поискаха изваждането на отделите, свързани с растителна защита, които сега са на подчинение на БАБХ, в самостоятелна агенция, която да върши всичко, което би трябвало да прави една такава структура – прогноза и сигнализация, препоръки за контрол на вредители, разрешение за еднократен внос на продукти за растителна защита, ако липсват подходящи и т.н., и т.н. Все дейности, които някога се изпълняваха от Националната служба за растителна защита, която впоследствие мина под шапката на БАБХ и напълно се обезличи. Разбира се, никой не казва, че трябва да бъде точно същата, но необходимостта от самостоятелна служба, която да се ангажира с проблемите, отнасящи се до опазването на културите от вредители, е неоспорима.
Като друг сериозен проблем за овощарството ни се отчита и създаването на нови градини на неподходящи места, а също и засаждането на видове, както и сортове, които са недостатъчно изпитани и приспособими за страната ни. Това стана възможно, когато преди 10-ина години МЗХ отмени важното условие при създаване на ново насаждение, а именно -
задължително да се предоставя
„Почвено-климатична характеристика",
съгласувана с Института по почвознание „Никола Пушкаров" (сега Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията), в която да се посочва, че конкретното място е подходящо за отглеждане да дадената овощна култура. Това отприщи неконтролируемо създаване на нови овощни градини с видове и сортове, които не са подходящи за страната ни. Неведнъж в години със сериозни измръзвания по овошките през пролетта специалисти от Института по земеделие в Кюстендил посочват, че липсват поражения, или те са незначителни при определени сортове и в дадени месторастения. Това ясно показва, че ако е имало мисъл при избора на вид и сорт, както и при местоположението на насаждението, положението би било различно. А резултатите от неправилната преценка са изсъхване на дървета, нередовно плододаване, измръзване и прочие. За всички тези щети обаче се плаща, и то милиони левове от джоба на данъкоплатците, независимо дали средствата идват от европейски, или от държавни фондове. Много по-добре би било те да отиват за реално производство, за подпомагане на важни дейности като напояване, както и за превенция и контрол на икономически важни вредители. Вместо парите да се дават за щети, които понякога са необратими, по-добре е те да се дадат за недопускане или ограничаване на проблема още в зародиш.
Това, разбира се, подсказва и за един друг проблем - Националната програма за контрол на вредителите през зимния период. Безспорно тя е изключително полезна и в помощ на производителите. Но... И тук има едно но, а именно, че списъкът не е обновяван повече от 10 години и включените в него вредители не отговарят на икономически важните към момента. Според овощарите освен препаратите в програмата трябва да се допълнят и
други продукти, които са мерки
срещу опасности от климатично естество,
които през последните години създават сериозни проблеми. Например важно е трайните насаждения да се опазят от вредното въздействие на късни повратни студове, мразобойни рани, късни пролетни слани, но също и от опасности по време на вегетацията – защита срещу екстремно високи температури, слънчев пригор, продължителни суховеи и силна слънчева радиация.
Неволите на овощарите не свършат дотук. Промяната в Наредбата за контрол на стоките с висок фискален риск, влезе в сила от 7 януари. Към момента не може да се отчете ефект от нея, това ще стане едва през летните месеци, когато започнат беритбените кампании. За съжаление, масово овощари не вярват, че мярката ще има ефект. Според тях търговците с малки бусове, а и преработватели, които внасят плодове от трети страни, а ги представят за местно производство, след влизането ни в Шенген още по-лесно ще нарушават наредбата, защото няма да има кой да ги проверява. По този начин още по-безпрепятствено в страната ни ще влизат евтини плодове от Гърция, както и от Румъния, които пък идват по разработени канали от Молдова и Украйна. Ако държавата се „справи" с този реален проблем както с предходните сходни ситуации, значи
евтини плодове ще продължат
да заливат родните пазари
и ще подбиват българските производители. Но ако питате институциите, то проверки се правят и нарушения не се констатират.
И като стана дума за Украйна, където войната продължава, средства за подпомагане в проектобюджета по тази мярка не са предвидени заради едни съкмистики да не надхвърлим прословутия 3%-ов дефицит. А проблемите, които произтичат от войната, продължават да са все така сериозни за родните производители. Ако се прибавят и цените на енергоносителите, водата, увеличението на минималната работна заплата, част от овощарите са застрашени от фалит.
Не по-малък е и административният натиск, който се е увеличил неколкократно през настоящия програмен период, казват овощари. Вместо да работят в градините си, фермерите пишат справки и следят изисквания от всякакви възможни служби, за да не ги санкционират. Според Съюза на Дунавските овощари в рамките на 1 година са изкоренени около 1000 декара с градини, тъй като собствениците им не могат да се справят. Ако тежката ситуация в страната продължи, тази тенденция ще се увеличи и ще обхване цялата страна. Въпросът „Искаме ли да имаме родно производство и да ядем български плодове?" е много простичък. Отговорът обаче, който предстои да разберем, съвсем не е.
Коментари