Маната и синята китка се контролират по-лесно чрез генетическа толерантност, разясняват специалистите от KWS България
Слънчогледът е сред основните култури за страната ни и най-важната маслодайна. Резонно тя е и един от акцентите в портфолиото на всички семенарски компании. Това важи и за KWS България, която през последните няколко години обособи неголямо, но качествено портфолио от слънчогледови хибриди.
Следим внимателно какви слънчогледи се отглеждат в България, както и пазарните тенденции, каза Светослав Серафимов, продуктов мениджър на компанията, по време на срещите с фермери от страната. Целта ни е да направим портфолио от разнообразни слънчогледови хибриди, които са пластични и устойчиви и, разбира се, дават отлични добиви. Считаме, че това са основните характеристики, които се ценят от производителите, затова и трябва да отговорим на тях. В момента по-търсени са хибридите, устойчиви на трибенурон-метил, като тенденцията е към увеличаване. На второ място са слънчогледите, устойчиви на имазамокс, а за съжаление, конвенционални хибриди вече почти не се сеят.
След тежкия сезон през миналата година пред земеделците изникват много въпроси. И сред тях са: „Защо да сея слънчоглед?", „Каква технология да приложа?" и т.н.
Разбира се,
като се абстрахираме от добива,
има много характеристики, които се търсят,
като растенията да са стабилни – стъблото да е устойчиво и да не се пречупва, да са пластични, т.е. да успяват при различни фактори на средата, да дават повече масло, а също да са толерантни на климатичните предизвикателства, и, разбира се, да са с отличен здравен профил.
Слънчогледът се напада от много опасни болести - мана, фома, фомопсис, склеротиния, както и от паразита синя китка. При повечето от тези болести, каквито и фунгициди да се използват, контролът е изключително труден, понякога и невъзможен. Затова и целта на селекцията е да се създадат хибриди, които са оптимизирани с устойчивости, за да могат да се прилагат технологиите с внасяне на дадени хербициди.
За България през последните години, а и особено покрай ранните сеитби, едни от големите проблеми са маната и синята китка, коментира Светослав Серафимов. И ако в някои райони паразитът все още почти не се среща, то в Южна и Североизточна България той вече сериозно заплашва слънчогледовите полета. Фирма KWS инвестира сериозни ресурси в слънчогледовата селекция, за да бъдат
хибридите с най-висока устойчивост
на последните познати раси синя китка – F и G
Същата цел е и при маната, като при нея всички хибриди и при Експрес, и при Клиърфийлд плюс технологиите са с устойчивост М9.
Кои са предложенията на фирмата
за предстоящия сезон:
Сувекс SU - хибрид в средноранната група. Растенията са със средна височина, питата е полуизправена, има отлична озърненост в центъра. Подходящ е както за интензивно, така и за екстензивно производство. Държи се добре при стресови и сухи условия на средата. Има висока устойчивост на мана по слънчогледа - М9, както и устойчивост на синя китка – раса F.
Пуснахме Сувекс SU преди една година и за един сезон той направи много добро впечатление както в опитите, така и на полето, разяснява Светослав Серафимов. Хибридът е оптимизиран за Експрес технологията. Потенциалът му за масло е 44-45%. Толерантността му към мана, фома, фомопсис и синя китка е голяма.
Арнетес SU - притежава почти същите характеристики. Хибридът е малко по-късен с около седмица. Растенията са малко по-високи, а питата е полунаведена.
Много е тънка линията между хибридите, които се определят като средноранни и като среднокъсни, разясняват специалистите от компанията. В зависимост от годината
тези характеристики може да се препокрият
Идеята е по-скоро да се създаде поетапност спрямо реколтирането при стопанствата с повече полета, за да може жътвата да е последователна и да не се затруднява работата.
Хибридът е подходящ за Южна България, за екстензивни условия, а също и при реализиране на продукцията има бонус за масленост, тъй като тя достига над 46%.
През миналата година например в Софийското поле се отглеждаше повече Арнетес, разяснява Никол Илиева. Хибридът е по-подходящ за по-висока надморска височина, както и за по-слаби почви, а също и на места, които трудно се работят. Именно там хибридът се представя много добре. Докато Сувекс се препоръчва за чернозем, за по-интензивна технология, т.е. важно е земеделците да преценяват според условията.
Фюриъс CLP - от Клиърфийлд технологията. Растенията са високи, но устойчиви на полягане. Питата е голяма и добре озърнена, полунаведена, изпъкнала. Семената са с висока масленост. Зреенето е среднокъсно.
Хибридът е с висок потенциал за добив. Растенията имат отлична толерантност на засушаване, както и на основните болести по слънчогледа. Има много добра адаптивност в цялата страна.
Хибридът се препоръчва за любителите на устойчиви към имазамокс, тъй като се доказа в практиката при тази технологията, подчертават специалистите. Подходящ е за полета, на които има устойчиви плевели към SU технологията, а също така и където има нападение на синя китка.
KWS Ахилес CLP е средноранен хибрид. Растенията са със средна височина. Стъблата са устойчиви на полягане и пречупване. Питата е средна до голяма, хомогенна и добре озърнена, плоска, полунаведена.
Хибридът е с висок потенциал за добив при интензивни условия на отглеждане. Характеризира се с отлични компенсаторни възможности.
Делицио CLP НО - високоолеинов Клиърфийлд хибрид. Растенията са със средна височина. Питата е средна до голяма, хомогенна и добре озърнена, полунаведена, изпъкнала. Хибридът е средноранен. Има висок потенциал за масленост: 48-50% линолова и над 90% олеинова киселина.
Хибридът е много пластичен спрямо климатичните условия и технологията на отглеждане.
Алнолдес CLP НО е ново предложение при високоолеиновите хибриди. Растението е средновисоко, питата – средноголяма до голяма, полуизправена. Потенциалът му за масленост е: линолова - 44 - 48%, олеинова - над 90%. Подходящ е за стресови и сухи условия, както за интензивно, така и за екстензивно отглеждане.
Сеитбените норми за слънчогледа
си остават същите,
пояснява Светослав Серафимов. Обикновено има много въпроси относно тях – за това колко растения на декар трябва да има. Колкото по-висока е сеитбената гъстота, толкова по-високи стават растенията - това е ясно на всички. Доказано е, че в условията, при които ние отглеждаме слънчоглед, ако има около 5500 растения на декар за реколтиране те са напълно достатъчни, за да се получат отлични добиви. Запомнете, колкото посевът е по-гъст, толкова растенията „по не могат да дишат". Съответно повече се изтеглят във височина, повече „танцуват" на полето. Затова е важно да се постигне една по-добра гъстота за нашите условия, която да гарантира по-добри условия за развитие на растенията и по-добър здравен профил.
За земеделците, които разнообразяват сеитбооборота на стопанството си с повече култури
KWS е включила в
продуктовата си листа и сорго
Културата все още е недооценена от производителите ни, въпреки че има раздвижване на пазарите. Тя обаче е добра алтернатива в сеитбооборота и не трябва да се изключва като възможност.
Когато има предпоставки царевицата да не стане, то соргото е решение, съветват специалистите от компанията. Да, зърнената култура няма кой знае колко голям добивен потенциал като царевицата, да кажем, че максимумът е 700-800 кг/дка в добра година. От друга страна обаче при много стресови условия дава с 50-60% повече добив от нея.
Като проблем при соргото за зърно се отчитат житните плевели през вегетацията, които трудно се контролират, особено ако са многогодишни коренищни като балур, пирей, троскот и др. Тъй като част от тях са от същото семейство като соргото, не може да се прилагат вегетационни хербициди по време на развитието на културата. Хибридите на KWS са фабрично третирани с антидот, което позволява да се използват препарати с активно вещество - пендиметалин. Препоръката е да се прилагат хербициди
след сеитба преди поникване
с цел запечатване на посева,
за да се избегнат проблемите с едногодишните житни, балур от семена и широколистните плевели.
Компанията предлага четири хибрида, които са с различни направления – за зърно, биогаз и силаж. Те са с ниско съдържание на танини, но с високо съдържание на протеин, нишесте, захари, т.е. съобразени с приложението им за за биоетанол, изхранване на птици, животни, биогаз или за други цели.
KWS Аргус - нов хибрид, с бяло зърно. Растенията са по-адаптирани при сухи условия от царевичните хибриди. Хибридът е устойчив на полягане и братене. Зърното е с много ниско съдържание на танин, но с високо на скорбяла, което го прави подходящ за производство на биоетанол.
KWS Лупус - средноранен хибрид, с червено зърно. Хибридът е устойчив на полягане и братене. Отлично се адаптира при стресови условия на производство - например много сухи, при които царевицата няма да успее. Характеризира се с висок добив на зърно.
KWS Тарзан - средноранен висок хибрид, за силаж и биогаз. Лесно усвоява хранителните вещества при неблагоприятни условия. Има отлична адаптивност и толерантност към полягане и стрес по време на вегетацията му.
Специалистите от компания разясняват, че различията в оцветяването на зърното не предопределя съдържанието на определени компоненти в растението. Просто те са решения в генетика и селекция им по определени признаци.
Относно сеитбата тя трябва да се съобразява с региона и факторите на средата, като нормата варира между 18 и 25 хил. растения на декар за зърно при 70 см междуредие. Височината на хибридите за зърно е около 130 см, те са със затворен тип съцветия, като по този начин жътвата е много лесна и без загуби.
Коментари