80-110 процента надценка от фермата до трапезата

3 закона трябва да се приемат, за да се подобри достъпът до пазари по агрохранителната верига

Инес ЗЛАТАНОВА

Често се случва като потребители да търсим качествени фермерски продукти, но да ги намираме на удивително високи цени или пък достъпът до тях да е затруднен. От друга страна, надценката на прекупвачите по търговската верига им осигурява печалба, която е доста по-висока от тази на първичните производители, отгледали и инвестирали в продукта. По тази причина различни организации се опитват да скъсят веригата на доставки и да улеснят достъпа до качествена храна, но трайно решение на проблемите няма. Секторът е наясно, че има

нужда от кардинални промени в правилата

за да се постигне баланс в агрохранителната верига, да се подобрят качеството на услугите, условията на производителите и продоволствената сигурност на населението. За целта, първата стъпка е да се назоват проблемите и тяхното място в нормативните уредби, за да се предприемат предложения за изменения.

Такава стъпка бе направена на 15 януари в УНСС, по време на кръгла маса на тема „Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига". Организирана е по инициатива на акад. Атанас Атанасов и бившия министър на земеделието и храните Кирил Вътев под егидата на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. В програмата се включиха експерти от различни агросектори с презентации и дискусии, въпроси и отговори в търсенето на решения за положителна промяна на сегашното състояние на пазарите за земеделска продукция и начините за реализация. Опит споделиха различни участници от агрохранителната верига.

Темата е от голямо значение за отрасъла и потребителите, като целта на събитието е да изведе и назове проблемите, докато тяхното решаване остава в развитие, защото до голяма степен зависи от законодателни промени, налагането на които е продължителен процес. И все пак, според инициаторите, това е стъпка напред и фактът, че промяната не може да се осъществи от днес за утре, не бива да бъде повод за отказ от търсенето на решения. Изводът до който се стигна е, че

коопериране и регулации/правила

са двете основни необходимости,

за да се решат проблемите на земеделските производители и потребителите по отношение на достъпа до пазари.

Зам.-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов откри събитието с думите, че дискусиите се водят от хора с тясноспециализиран професионален опит в областта и компетенции, което допринася за добрия диалог, и сътрудничеството между заинтересованите страни - институции, производители, търговци и потребители. Той спомена важността на производството и реализацията на качествена земеделска продукция, която МЗХ подкрепя с планираните за целта механизми за подпомагане и средства от националния бюджет. Надява се, че форумът ще изведе на преден план проблеми, свързани с промени в законодателството като облекчаване на регулаторните режими, дигитализация на административните услуги, административна тежест и други, така че тяхното решение да спести енергия и средства за бизнеса. Припомни, че продължават приемите за подпомагане на групи и организации на производители, като и в момента до 28 март има такъв отворен прием с бюджет от 12,5 млн. евро.

По време на обсъждането на състоянието, очакванията и перспективите на пазара за земеделски продукти, Стоян Чаушев, търговец на плодове и зеленчуци - част групата производители Semele, разказа, че реализира продукцията си по два начина – чрез тържища, и към верига чрез посредник. Тенденцията, която е забелязал в последно време е нарастващият брой земеделски производители, които предпочитат да продават стоката си на дребно. Така се поражда и един от най-големите проблеми на едрите производители – да виждат продуктите си за продажба на дребно от прекупвачи, на 2-3 пъти по-висока цена. Основен проблем е, че

прекупвачът печели повече от производителя,

но производителят е най-големият инвеститор в този продукт, следователно заслужава най-голяма печалба спрямо участниците по търговската верига. Земеделците имат нужда от закон, който да регламентира допустимата надценка, която прекупвачите налагат. Там трябва да бъдат регулирани отношенията производител-търговец, печалбата да бъде насочена основно към производителя, който е инвестирал в отглеждането на продукцията, докато търговците да получават определен процент от сумата.

Александър Йоцев, бивш зам.-министър на земеделието, спомена и необходимостта от разписването на задължения и условия за прекупвачи и търговци. Например складове за съхранение, транспорт, хладилници, писмени договори, съобразяващи се с производствения процес.

Бившият агроминистър Кирил Вътев обясни, че когато става въпрос за достъпа до пазари по агрохранителната верига за българските производители, пропуските в нормативната уредба са налице. Има нужда в закон да бъдат разписани правилата за доставка по агрохранителната верига, от закон за браншовите организации и аграрната камара, който трябва да даде възможност на организации, където членуват конкуренти от един бранш да се самоконтролират срещу нелоялната конкуренция и да се кооперират. Затова трябва и добър закон за кооперативите. Той би им дал предимства, защото вертикално или хоризонтално коопериране е необходимост за оцеляване на пазара, прави се в тежки времена с цел пазарен успех и кооперативите са коренно различно понятие от кооперациите. Без коопериране се губи сила в преговорите на пазара с големи контрагенти. Тези три закона, според Вътев, биха имали силата

да променят и мисленето, 

и цените в магазините дори

При направен анализ се е оказало, че проследявайки назад по цялата верига на доставки цената на млякото - от търговската верига до фермата, цената на рафта е с 80-110% надценка.
Друго мнение от публиката на форума е, че данъчното и търговското законодателство са проблем пред повечето земеделски производители, затова може би се налага промяна на политиката и в тази насока.

Посланията, които кръглата маса изведе:

• Кооперирането е важно, особено за малките производители. Те могат да развият потенциала си също, ако разчитат на научни решения.
• Пазарът се нуждае от правила.
• Устойчивата агрохранителна система трябва да бъде водещ приоритет, с цел опазване на продоволствената сигурност.
• Трябва уксорена Национална програма за ефективно управление на водните ресурси с цел осигуряването на населението и земеделците с питейна и поливна вода.

Проф. д-р Зорница Стоянова, доц. д-р Яна Казакова-Матева (те са от катедра „Икономика на природните ресурси" към УНСС), Кирил Вътев, Иван Капитанов, проф. д-р Димитър Димитров и акад. Атанас Атанасов (от ляво надясно)