1° C, облачно
Качествената суровина се търси от преработвателите и няма проблем с реализирането ѝ, казва Радка Иванова
Ваня ВЕЛИНСКА
Леко увеличение и на площите, и на добивите при маслодайната роза се отчита през 2024 г. Насажданията обхващат площ около 5 623 ха при 5 367 ха за 2023 г. Добивите от розов цвят са 10 335 т през миналата година срещу 9 455 т за по-миналата. Вижда се, че тези показатели са незначителни, но все пак се смятат за добра тенденция. Практиката през последните години обаче показва, че драстичното увеличение на площите при дадена култура, не носи ползи, дори обратно – възможно е да падне качеството на продукта, а също и на изкупната цена, което не е добре за производителите.
В момента розовите насаждения са в дълбок покой, ще се „събудят" след месец и половина – два. Дъждовете, а на места и снеговете, които паднаха, са една добра предпоставка за отлично влагозапасяване и успешно начало за възобновяване на вегетацията им. Спомняме си, че именно сушата беше големият проблем за културата, а и не само за нея, през изминалия сезон. Разбира се, има още време, така че,
производителите се надяват на още валежи, по
възможност и от сняг, а също и на студове,
от които се нуждаят трайните насаждения, а и другите полски зимуващи култури.
Изминалата година беше доста необичайна като цяло за земеделието, в това число и за производителите на рози. Периодът на развитие се изтегли почти с месец, което резонно рефлектира върху по-нататъшното развитие на маслодайната култура
При нас в района на Калофер, а и на повечето места в страната, развитието на розите започна с около месец по-рано, казва Радка Иванова. Стари розопроизводители споделят, че такова нещо не е било, а именно розоберът да започне още в края на април. Ние например започнахме да берем розов цвят на 23 април. Като цяло годината беше топла - особено зимата и през пролетта вегетацията стартира по-рано, както и при останалите култури. Обаче от друга страна това беше много добре за розите, защото
розоберът съвпадна с валежен период
Така че, ако кампанията беше в стандартен срок - в края на май, нищо нямаше да изкараме, защото след 1 юни започна сушата.
Това по-рано стартиране е свързано и с доста проблеми за розопроизводителите. Април, а и през последните години и май, са студени месеци. Това е наложило в насажденията да се палят огньове, за да се регулира температурата. Безспорно предизвикателствата, с които може да се сблъска един земеделец в отделните години са различни, често и неочаквани. Но пък и това е именно земеделието - едно предизвикателство. Така е и за Радка Иванова, която от 5 години влага сърце и душа, а и много хъс в това начинание.
Реших да оглеждам рози преди няколко години, като започнах с насаждение от 5 декара, споделя Радка. Харесвам културата, смятам я не само като символ на страната ни, но и като за производство с традиции, което трябва да се продължи. Работата е специфична, различна е, предизвикват те да покажеш знания и умения. Не отричам, че това беше много сериозно начинание, но бях много ентусиазирана, а и все още съм.
Агроном по професия Радка Иванова застъпва тезата, че трябва да започнеш даден бизнес, когато той е на дъното, защото логично след това следва възход. Ако всичко е наред, нямаш много полезни ходове. Когато се сблъскваш с проблеми, имаш възможност за развитие.
През годините младата бизнес дама постепенно разширява насажденията, като в момента те са около 20 декара. Розовите градини се намират в землищата на Калофер и Васил Левски. А намеренията ѝ са площите да се увеличат още, като достигнат по-професионални размери, за да носят по-сериозни приходи.
Когато влязох в бизнеса и започнах да се занимавам с рози, цената на изкупувания розов цвят беше много ниска, споделя Радка Иванова. Производители масово се отказваха, продаваха или унищожаваха насажденията си. Затова и в момента градините с рози не са чак толкова много, рядко се създават и нови насаждения. Именно по тази причина се предполага, че
цената на розовия цвят и в бъдеще
ще е на нормални нива и
ще бъде по-добра за производителите
През 2024 г. добивите в стопанството са добри, както и през предходната година. Според Радка това се дължи и на по-ранния розобер, който е протекъл преди настъпването на жегата и сушата. Общо реколтата е около 10 тона, като добивите в отделните градини са различни – от 700 до към 730 кг/дка средно.
Добивите, като изключим климатичните условия през годината, се натрупват с времето, казва Радка. От решаващо значение са грижите, които се полагат за насажденията. Например, когато взех първата градина, растенията бяха доста „гладни", трябваше да направя много вложения, които, разбира се, продължават и сега. При трайните насаждения, това, което е направено през първите години, дава резултат чак след няколко. Така че не могат да се очакват скоростни резултати, трябва търпение и много работа.
И при маслодайната роза по отношение на разходите ѝ за отглеждане нещата не са никак розови, както и при повечето култури през последните години, естествено. Често разходите и приходите са 50 на 50, а оцеляването е на ръба. Затова е добре, че има подпомагане. Средствата, които получават производителите освен по СЕПП, са по украинската помощ, а през изминалата година за първи път и по de minimis. Колкото и „символични" да са все пак те са в помощ за покриване на част от разходите. Разбира се, и тук проблемът с работната ръка е много сериозен, тъй като повечето от дейностите се извършват на ръка, а това е много скъпо, т.е. сериозен разход. Трябва да подчертаем, че Радка е един от малкото производители, сигурно се броят на пръсти, които казват,
че нямат проблем с работната ръка
Никой не иска да работи за „жълти" стотинки, и е нормално, казва Радка. Българските работодатели трябва да се научим да плащаме. Освен това работата ми до този момент ме е научила, че „политиката" е изключително важна, трябва да си отзивчив с хората – те искат малко. Вярно е, че всеки търси „лесното", но когато се изградят отношения е по-безпроблемно да се работи. При нас много хора разчитат на тази кампания, за да изкарат някой лев допълнително. Така че за тези години съм си сработила екип, с който се разбираме и имаме добри взаимоотношения. По принцип предпочитам да работя с по-малко хора, за да може те да изкарат повече, което е по-добре за тях.
Колкото до изкупуването на продукцията, и тук Радка не среща проблем. Работи със
сериозен преработвател, който
изкупува качествената суровина,
която стопанството ѝ произвежда.
Розоварната, с която имам договор от години, е с много добри позиции, така че реализирам цялата продукция от розовия цвят там, казва тя. Да, изискванията са сериозни, но няма проблем да ги изпълняваме. Смятам, че когато има правила, се работи много по-лесно. Дестилерията изнася розово масло за известни козметични предприятия, основно за марката „Шанел". Така че може да се гордеем, че наш качествен продукт се влага в продукти на световноизвестни и скъпи брандове.
И макар че миналата година завърши с една много тежка суша, която продължи с месеци, а това попречи да се направят някои важни грижи в края на сезона, като запасващо подхранване например, или пък почвообработки, затова и надеждите за тази са да е по-оптимистична и по-успешна за розопроизводителите. Разбира се, и те като останалите земеделци се надяват на повече валежи, които са разковничето за успешно производство.
Сушата е сред най-сериозните проблеми, с които се сблъскват розопроизводителите, подчертава Радка. Влагата е важна в почти всички фази от развитието на културата, дори по време на беритбата. В условия на засушаване, цветът е много сух и лек, което респективно се отразява на добива. През миналата година, когато валеше,
розовите листенца бяха мокри и тежки,
с много силен аромат
Безспорно маслодайната роза се очертава като успешна култура за производителите, които влагат доста усилия в отглеждането ѝ. Пазарно тя стои доста по-добре от другите етерично-маслени култури, например лавандулата, при която се получи пренасищане. Затова, както споменахме в началото, добре е, че има лек ръст на площите, но те не трябва да нарастват драстично, защото ще се стигне до същия резултат.
Коментари