Народни вярвания, поверия, традиции и трапеза

През януари празниците сякаш не свършват. След Ивановден и още няколко последващи дни, предразполагащи тежки трапези, идва време да почетем паметта на св. Антоний Велики, а утре - на св. Атанасий Велики. Имената на тези светци се свързват с предпазването от болести и настъпващия край на зимата.

В народния календар на българите те са наречени съответно Антоновден (Андоновден) и Атанасовден (Зимен Танасовден). Включени са в тридневен празничен комплекс, започващ на 16-ти януари с празника „Южници-верижници" или „Петрови вериги", който се празнува за здравето на домашните животни.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. Освен, че бил лечител и прогонвал болестите, Св. Антоний се приема и като патрон на кошничарите.

Според вярването св. Атанасий е представен като покровител на зимата и студа, но и на зимното слънце. Основното народно поверие е, че на 18 януари той съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После на своя бял кон се изкачва в планината и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по „едно просено зърно", затова празникът е известен и като „Среди зима". Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят, защото „Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне". Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че са братя. Според народните вярвания те първи изобретили ковашките клещи, заради което са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Народната легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи.

Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други болести, т.е. двамата светци имат власт и над тях. Има поверие, че всички болести се събират заедно на Антоновден, а от следващия ден те тръгват по хората. За да умилостивят и болестите, и техните повелители-светци, някога селяните приготвяли специални обредни хлябове. Намазвали ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини. Заради този обичай в някои райони наричат двата празника още „сладки и медени".

Традиционно на трапезата на Антоновден присъства содена питка, свинско печено или свинско със зеле, луканка (празникът е в средата на т.нар. „свински месец"), а за Атанасовден са характерни питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. За двата празника се приготвят и обредни ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др.

Антоновден и Атанасовден се честват

като именни дни на всички с имената:

– Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тони, Донко, Донка и производни на латинското „Антониус", което означава „безценен".

– Атанас, Атанаскa, Tанас, Таньо, Hаско, Hася и техните производни (от гр. „атанатос" – „безсмъртен")

Поверия и забрани за двата празника

0 Жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат" децата от шарка, мажат ги с петмез или мед, за да бъде „медена" болестта и да премине леко, и ги раздават на близки и на съседи за здраве.

0 Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

0 Пекат се и обредни хлябове, нашарени със символи за плодородие, за да има берекет.

0 Жените решат внимателно косите си, за да „изчешат" болестите.

0 Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави животните.

0 Жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.

0 Не се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата.

0 Не се вари боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата.

0 На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден, дали ще е плодородна годината. Според поверието, ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. „Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.

Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.