Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от тези на основния
Въпрос: Наши читатели - хоби лозари, се интересуват как и кога, под влияние на ниските температури през зимата и по време на зимния покой могат да измръзват отделни органи и части на лозата.
Отговаряме: В зависимост от подготовката на лозите за зимуване и продължителността и степента на понижение на температурата можем да станем свидетели на измръзването - частично или напълно, както на зимните очи, така и на пръчките и многогодишните части.
Зимните очи са сложни пъпки
Те се състоят от една главна (по-голяма) и 2-4 заместващи, по-малки пъпки.
Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и, ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добиви ще има, но те ще бъдат по-ниски, особено при десертните сортове.
Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите.
Спящите пъпки, разположени в многогодишната дървесина, са най-студоустойчиви.
При достигане на температура -15-16 оС измръзват зимните очи на по-слабо студоустойчивите сортове лози. Такива са Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка и др.
Ако температурата през зимата се понижи до -17-18 оС, могат да се повреждат пъпките на сортовете със средна студоустойчивост - такива са Мискет червен, Памид, Мискет хамбургски и др.
Най-студоустойчиви са
западноевропейските сортове лози
Това са Каберне Совиньон, Ризлинг, Шардоне, Алиготе, Пино ноар и др.
Зимните очи на тези сортове издържат до -19-21 оС. Чак при -24 оС се повреждат тъканите на едногодишните им пръчки, а температури в пределите на минус 28-32 оС причиняват пълно измръзване и загиване на лозите.
Общовалидни правила
Младите 2-3-годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структура и съдържат повече вода, измръзват по-лесно от възрастните.
Лозите, които са били претоварени с грозде, както и тези, отглеждани при ниско агротехническо ниво (силно заплевелени, неефективно защитени от болести и вредители), по-често страдат от измръзване през зимата.
Благоприятно за целта се отразява направеното калиево торене.
Как се разпознава измръзването
Измръзването на пъпките на лозите се открива лесно и от любителя. Това може да стане като се оставят леторасли с пъпки да престоят 2-3 денонощия при стайна температура (18-20 градуса).
После за отчитане на степента на повредите на лозите от ниски зимни температури се правят надлъжни прерези на зимните очи. Ако откритите при тези отрези тъкани са променили цвета си и са станали кафяви или черни, това означава, че пъпките са измръзнали и леторасли (респективно гроздове) на следващата година няма да се развият.
Лозата е особено чувствителнакъм ранния
есенен и стресиращия пролетен студ
Лозата е чувствителна към ниските температури, особено през ранния есенен и късния пролетен студ. Тя е култура на умерено топлия климат и най-чувствителни са зелените леторасли, които не могат да издържат на продължителен мраз в рамките на 1 до -2 оС.
При ранните есенни мразове зимуващите пъпки на добре узрелите, но незакалени леторасли могат да измръзнат и при -5 до -8 оС.
През зимните месеци пъпките на лозата, приключила напълно вегетацията си, могат да издържат без да измръзнат на следните температури:
- европейски сортове от – 18 до - 20 оС.
- северноамерикански сортове - от порядъка на -30 оС,
- сортовете с повишена устойчивост - от -22 до -24 оС.
Неразвитите още напролет пъпки могат да издържат на мразовете до -3-4 оС, а развилите се измръзват при -1 оС.
Голяма е опасността при колебание на
температурите от минусови до положителни
Това може да се случи в края на зимата в периода на приключване на зимния покой. Така пъпките губят устойчивостта си и най-малките студове могат да станат опасни за тях.
Корените са по-слабо устойчиви
на студ от надземната част
През зимния покой те понасят температури до:
- при европейски сортове от – 5 до - 6 оС,
- при северноамерикански сортове - - 9 до – 12 оС,
- при сортовете с повишена устойчивост - - 19 до - 21 оС.
Измръзването се дължи на това, че част от клетъчното съдържание се превръща в ледени кристали. Както при понижение на температурата при воден разтвор замръзва само водата, а концентрацията се повишава, така и при лозите при падане на температурата в клетъчния сок остават все по-малко вода и разтвор. Накрая спира сокодвижението, а клетките губят способността си да дишат и да живеят. Същата картина се получава и при силно нагряване.
Ако зимуващите пъпки дълго време не получават хранителни вещества, защото е замръзнал разтворът, в който се намират, те загиват.
По време на зимуването на лозите са необходими достатъчно влага и оптимално количество хранителни вещества, както при едногодишната, така и при многогодишната дървесина.
Коментари