Лешникът е лесен за отглеждане

Ще си осигурите вкусни и полезни ядки за семейството

Лешникът се среща в доста любителски градини, но все още има овощари, за които е непознат вид. Така че тези, които нямат, да се замислят и да си засадят през пролетта.

Плодовете на лешника са с много висока хранителност, имат доказани лечебни свойства, а не на последно място са и с отличен вкус. Ядките са богати на белтъчини и мазнини, съдържат и наземеними аминокиселини. По калоричност превъзхождат повечето от другите ядкови култури. Намират широко приложение в хранителната и сладкарската индустрия, консумират се както печени, така и в сурово състояние.

За вида

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с височина до 6-8 м. Може да се отглежда храстовидно и като единично дърво. Храстите всъпват плододаване на 5-ата година, а като дървовидни (растенията са присадени) - по-рано. При добри грижи лешниковите насаждения имат живот 15-20 години.

Лешникът е разделнополово и еднодомно растение. Мъжките цветове са увиснали реси, а женските са в смесени пъпки. Той е овощният вид, който цъфти най-рано. При едни сортове цъфтежът започва още през есента, а при други – в началото до средата на зимата. Опрашването се извършва от вятъра.

Характерно за вида е, че цъфтеж на женските и мъжки цветове не настъпва едновременно, което затруднява опрашването. Част от сортовете са самостерилни, но има и такива, които са с мъжка стерилност.

Сортове

У нас основно са разпространени сортовете Бадемовиден, Ран трапезунски, Тонджа джементиле, Римски, Ата Баба, Тракийски и Халски. В последните години обаче в овощните разсадници се предлагат и други сортове, които са популярни в Западна Европа.

Отделните сортове се различават основно по формата и големината на плодовете, височината и изправеността на храста и проявата на самостерилност.

Най-често за подложка се използва дървовидната леска, която има мощна и дълбока коренова система в сравнение с културния лешник.

Изисквания

Лешникът е топлолюбиво растение и затова лешникови насаждения се създават основно в Южна България, но има и в други райони на страната. Видът има сравнително добра зимоустойчивост – през месеците декември и януари. Проблем обаче са продължителните пролетни студове, които могат да причинят измръзване на женските съцветия, както и на зелените леторасли.

Лешникът расте добре на песъчливо-глинести почви, които имат умерено плодородие. Присадените дървета изискват дълбоко дренирани почви. На терени с наклон повече от 8 градуса се предпочита лешникът да се отглежда храстовидно, като се извърши предварително терасиране на площта. Над 600 метра надморска височина растежът и плододаването са влошени.

Лешникът има специфични изисквания към висока атмосферна влажност. В райони с ниска влажност е необходимо редовно напояване, особено през периода от юли до септември.

Отглеждане

0 Изискването за чуждо опрашване налага в насажденията да има най-малко два сорта, които да се опрашват взаимно.

0 При основната предпосадъчна подготовка на почвата е задължително торене с разложен оборски тор или компост, за да се развие микориза по корените. Това са гъби, които подпомагат усвояването на хранителни вещества от почвата.

Резитба

Резитбата зависи от начина на формиране – като храст или едностъблено.

0 При храстовидното формиране след засаждането стъблата се съкращават на 30-40 см от повърхността на почвата и в следващите 2-3 години не се извършват никакви резитби. След това се формират 5-6 скелетни клони, а останалите издънки се отстраняват. В периода на плододаване короните се просветляват и старите скелетни клони се подменят.

0 Едностъбленото отглеждане осигурява по-добро осветление на короните, по-висок добив и улеснява обработката на почвата. След засаждането дръвчетата се съкращават на 80-100 см. През втората и третата година се избират 3-4 скелетни клони за формиране на чашовидна корона.

През периода на пълно плододаване е необходимо да се поддържа умерен растеж на дърветата, като се извършва просветляване на короната и съкращаване на клони и клонки. Премахват се застаряващите и засъхващи и някои от сгъстяващите клонки. Не е желателно да се оставят чепове.

При едностъбленото отглеждане е задължително да се премахват издънките, образуващи се от корените в основата на стъблото.

По-нататъшните грижи за насаждението са стандартни за овощните видове: борба с плевелите, поддържане на почвата рохкава, торене, напояване и растителна защита.

Болести и неприятели

От болестите значение има брашнестата мана, а от неприятелите - лешниковият хоботник и лешниковият пъпков акар.

Лешниковият хоботник причинява червясване на ядките. Зимува като ларва в почвата, какавидира през пролетта и възрастните се появяват в началото на юни. Бръмбарите се хранят с листата и плодовете. Повредените плодчета окапват. Женските снасят във вътрешността на плодовете по едно яйце и излюпената ларва унищожава ядката. Повредените плодове имат нормална големина, но са тъмни и остават в чашката. Развитите ларви прогризват черупката и отиват в почвата, където презимуват.

Борбата включва добри практики като събиране и изгаряне на окапалите плодове, поддържане на почвата, третиране с подходящи рз-продукти според необходимостта.

Болести и неприятели застрашават лешника