6° C, облачно
Какви са предложенията на БАСФ по отношение на сеитбата, подхранването, растителната защита и другите добри практики при отглеждане на културите
БАСФ е една от най-иновативните компании в света - годишно регистрира над 1000 патента. Съвсем естествено свързваме иновациите с младите хора. Това е и идеята на екипа на БАСФ България, а именно да представи последните иновации, свързани със земеделието пред следващото поколение фермери – втора, дори и трета генерация. Събитието се състоя на 12 ноември в хотел „Маринела" в гр. София, като в него взеха участие над 200 млади български земеделци.
Защо казваме, че сме иновативна компания, пита риторично Красимира Иванова, мениджър за страната на БАСФ - Решения в земеделието в България. Ами защото разработваме иновация след иновация, по около 100 на месец. БАСФ отделя много сериозен ресурс за развойна дейност - 2 млрд. евро е бюджетът за 2023 година за иновации, като 1 млрд. евро от тях е за земеделие. Това ни прави най-инвестиращата в земеделието компания по отношение на растителната защита. И резултатите са налице.
Съвременното земеделие е изправено пред редица предизвикателства – климатични, икономически, регулаторни и т.н., и т.н. Всички те са голям бич за сектора. Затова ние търсим решения в различни посоки. Младите хора сте носители на новото, затова заедно ще погледнем в бъдещето, за да видим какви решения може да ви предложим, с които да помогнем на трансформацията, която всички ние трябва да претърпим.
Земеделието се променя с много бързи темпове. В България през последните 30-35 г. това е особено видимо.
А какво се случи със земеделието в най-новата история на страната ни и какви са предизвикателствата пред агроиндустрията и земеделците, бе сред темите, обсъдени на среща, организирана от БАСФ с новото поколение фермери.
Когато говорим за земеделие, което безспорно е един много важен отрасъл за България, трябва да кажем, че той е много истински, защото тук има реални измерители и успехите могат лесно да бъдат доказани, каза Божидар Бонев, продуктов мениджър в компанията. Земеделието претърпя изключителни трансформации, в голямата си част положителни, които продължават и в наши дни.
Без съмнение с най-голяма тежест у нас са житните култури и слънчогледът, тъй като те изнасят земеделието в България на „гърба си". Производството като цяло е високорисково заради факта, че все още не може да стартираме в големи мащаби напояване на културите, а именно на тези най-много разчитаме да се борят с предизвикателствата на нашето време и то основно в климатично отношение.
Каква е тежестта на тези култури за България?
Общо размерът на пшеницата, ечемикът и слънчогледът са около 21 до 22-23 млн. декара, т.е. 65% от обработваемата площ, което говори за значимостта на тези култури и защо им се обръща внимание. Също така означава, че в производствата им се правят мащабни инвестиции, които са свързани не само с отглеждането на културите, но също така и в преработвателната индустрия и всички дейности, които ги съпътстват.
А постиженията в сектора през последните десетилетия са безспорни. От една страна е сериозното увеличение на добивите, а също внедряване на нови технологии и т.н. Например през 90-те години на миналия век средните добиви от пшеница са били 270-280 кг/дка. Ако се проследи статистиката от тогава до днешни дни, се вижда, че добивите от пшеница, ечемик и слънчоглед буквално са достигнали двойно увеличение. При 100 кг/дка слънчоглед – днес добивите са над 250 кг/дка, а при пшеницата са над 600 кг/дка. Това се случи благодарение на множество фактори, сред които и упорството на земеделците, които прилагат добри практики и иновации, за да постигнат такива резултати.
Какво стои зад този прогрес?
На първо място безспорно са генетичните ресурси, разяснява Божидар Бонев. Много пъти говорим за потенциала за добив, а също и за резултатите. Сортовете и хибридите са това, което носи потенциала за добив. От там нататък дали този потенциал ще се реализира, както и доколко, това ще зависи от всички останали фактори в земеделието. На второ място е растителната защита. Не знам дали си даваме сметка доколко се промени и с какво реално допринесе тя за земеделието. Но ако се върнем преди 30 г. ще се сетим за моменти, в които практически нямахме решения, които да работят при плевели в слънчогледа. Колко трудно беше да се справим с плевели, които бяха устойчиви на групи хербициди. Същото е с болестите и колко ограничен обхват имаха някои фунгициди и колко трудно беше да се води борба с определени болести. Така че всичко това безспорно има своето значение и принос за развитието на земеделието.
И на трето място са технологиите и оборудването. Тук всички направиха изключително много – земеделците се възползваха от различни програми, които им позволиха да обновят техниката, а също и оборудването в стопанствата си. И на последно място, но не по значение, това е храненето на растенията.
Изключително важен фактор, който влияе на добива
Това е един от сегментите, на които през следващите няколко години ще трябва да обърнем най-сериозно внимание. Защо? Защото климатът определено създава много сериозни предизвикателства.
Въпреки всички изброени постижения земеделието продължава да е несигурно, да „изпитва" дискомфорт, да се пита какво ще стане утре и какви решения трябва да се вземат. Отговорите на всички тези въпроси са свързани с климата. А той повлиява на абсолютно всички процеси. Така че, когато земеделците искат да изградят стратегия за бъдещето производство, дори какви обработки да правят, или пък технологии да прилагат и т.н., всичко това трябва да е съобразено с климата.
Какво обаче се случва с климата?
Данните през последните 20-ина години показват, че температурите растат. И ако между 2002 и 2007 г. е имало по-студени периоди, то след това средногодишните температури са били по-високи. Прави впечатление, че от 2020 г. досега температурите растат и то със сериозни темпове - в този толкова дълъг период няма нито една година да е била с отклонение на нормата надолу. През 2023 г. средногодишната температура е била по-висока с цели 1,6 градуса. Средногодишната температура за България е около 10,2 градуса, т.е. повишение с 1,6 градуса е достатъчно сериозно.
Увеличението на температурата променя всичко, тъй като това води да изчерпване на нашия най-важен ресурс – влагата в почвата, казва Божидар Бонев. Трябва да отчетем, че с повишаване на средногодишните температури се скъсява вегетацията на културите. Знаете, че растенията трупат температурна сума и когато я достигнат, те узряват.
С високите температури се скъсява вегетацията им,
те преминават по-бързо през фазите,
а когато има стрес, той се отразява много по-силно на развитието им.
Ако се разгледат температурите по месеци в една година, установява се, че в 9 от месеците има по-високи температури и един единствен период, който е студен – от април до юни. Често в този период последните години има възвратни студове, които причиняват сериозен стрес за културите. Практически от юни–юли до ранна пролет има по-високи температури, а това няма как да не окаже влияние на полето.
Вторият много важен фактор са валежите. И тук статистиката е безкомпромисна. Това, което прави впечатление е, че има периоди, в които валежите са били в негативен аспект. Например от 1980 до 1995, т.е. над 10-годишен период те са били по-малко. Въпреки всичко земеделието не е загинало. В наши дни нямаме толкова дълги периоди, в които е имало по-малко валежи. Факт е, че средногодишната сума на валежите не е паднала толкова много, за последната години - само с 4%. При едно такова сериозно засушаване като през 2023 г.,
много важно е как са разпределени валежите
Всъщност тук е проблемът. За 1 година - от януари до декември, имаме само 4 месеца, в които вали повече от нормите, а във всички останали - има по-малко. Това, което прави впечатление, е, че именно този период от юни до декември, когато има 5 месеца, а понякога и 6 – по-малко валежи, т.е не просто в определени месеци има по-малко вода, но има цели дълги периоди от време – месеци, през които климатът не ни предоставя достатъчно подходящи условия да правим добро земеделие.
Резонно възниква въпросът:
Накъде водят климатичните промени?
Основно в три посоки, казват специалистите.
За съжаление, имаме абсолютна непредсказуемост, посочва Божидар Бонев. Практически не знаем какво би се случило през следващите 10 дни, дългосрочните прогнози към момента просто си ги гледаме и четем, но никой не разчита на тях, както е било преди години. Никой вече не предполага, че тази зима ще има снежна покривка от два месеца и ще бъде сигурен в това. Никой не знае дали след две седмици ще има валежен период от 15 дни, или пък ще има пълно засушаване. Именно това е непредсказуемостта на климата, което безспорно най-много ни притеснява, защото ни пречи да планираме работата си.
Стихийността е другият проблем. Нещата се случват бързо, идват по няколко наведнъж, бързо отминават и буквално нямаме възможност да реагираме. Това цели да предизвика у земеделците нужната реактивност, за да може те постоянно да са нащрек, за да вземат адекватни решения, е не да се опитват да догонват събитията.
И, разбира се, екстремността – нещото, което най-много ни притеснява, защото все по-често има явления, които оказват много голямо влияние на полето. Например, проливните дъждове в определени периоди, също късните пролетни мразове, градушките, а също атмосферните вихри – т. нар. торнадата, които вече се случват и у нас. Ние сме свидетели на един климат на крайности.
Какво се промени на полето?
Да проследим цикъла на зимните житни култури - минаваме през късното есенно развитие, заради промяната в сроковете на сеитба, плевелите в есенно-зимния период – нещо, което преди 30 г. никога не можеше да бъде наблюдавано. Също и болестите, развиващи се до ранна пролет, което налага да се правят третирания дори в края на декември или през януари.
Продължаваме със зимно-пролетното заплевеляване, с всичките му проблеми, които създава, тъй като плевелите обикновено винаги са пред нас. Фермерите се опитват в ранна пролет да влязат в полетата, за да си решат проблема, защото плевелите са „натиснали" културите. А студената пролет и възвратните студове, които са последвани от засушавания, които може да дойдат рано напролет и да продължи до късно лято, а понякога и след това, както тази есен например. Всичко това сериозно затруднява работата.
Как земеделците да се адаптират?
На първо място трябва да са мерките за опазване на влагата в почвата, съветва Божидар Бонев. Тук има доста неща, които могат да се направят - покривни култури, намалени обработки, как да се ориентира сеитбата и т.н. В най-голяма степен обаче оказва влияние оптимизирането на сеитбените норми. Важно е да се има предвид, че когато имаме оскъдни ресурси от вода и храна, то броят на растенията, които са на определена площ, трябва да се оптимизира, за да се чувстват те „комфортно". Когато са по-малко, те ще се развиват по-добре и ще се възползват от ресурсите. Иначе казано вътревидовата конкуренция е нещото, което е изключително важно, когато говорим за земеделие при засушаване. Категорично
сеитбените норми трябва да вървят надолу
и това е съвсем закономерно и нормално, защото, когато имаме по-малко растения, нормално е да могат да оползотворят по-голяма част от потенциала си, а не да има много растения с недоразвити репродуктивни органи, които накрая да носят ниски резултати. И тъй като отделните култури реагират по-различен начин на това, то трябва да бъде строго специфично за конкретния сорт или хибрид, минавайки през препоръки от този, който познава най-добре генетиката.
Подходът в храненето е другото важно условие, с което земеделците трябва да се съобразят. Например, ако отглеждате слънчоглед и се прогнозира суша, и въпреки че все пак тя е нормална за културата, питате се как да торите. Да чакате ли да внесете малко азот по време на вегетацията, или да дадете всичко в началото? По същия начин има дилема и при останалите култури. Тоест храненето ще се промени не само като срокове, но и като внасяне, като видове, като работа – през корените или през листата, изобщо преценките са много.
Адаптиране на сроковете на сеитба е друго решение срещу климатичните промени, разяснява Божидар Бонев. При нас някак си се случи естествено, докато се чудехме какво да правим, изведнъж
оптималният срок на зимните житни култури
от края на септември стана в края на октомври
Пролетта например сеитбената норма при слънчогледа бе намалена близо със 7%.
И на последно място, но не по-важност, е растителната защита. Какво се промени защото тя безспорно е един от ключовите фактори, когато говорим за земеделие? Практически всичко – от технологиите, през пестицидите, регулациите, резестентността, вредителите.
Пестицидите през последните години много се промениха – и като качество, и като видове, и като групи. В момента агрокомпаниите буквално имат отговор за всеки вредител при всяка една култура. Преди години не беше така.
Резистентността е голям проблем в съвременното земеделие. То е следствие на едностранчивото използване на определени продукти, но и се случва защото много често са подценявани определени практики, които водят до него.
Освен това
се променя структурата на вредителите
и тяхното поведение,
което е много важно и трябва да бъде отчетено. Някои вредителите придобиха изключително голямо значение, например преди 20-30 г. да се срещне ръжда е било късмет, сега – жълтата и кафява ръжда „работят" и през есента, и през пролетта. И напоследък доста често ни изненадват, имайки предвид спецификите на тези болести. Проблем са септориозата, житните мухи, които понякога се бъркат с вирози, листни въшки, които са с огромен размножителен потенциал - развиват 12-15 поколения годишно, акарите – също. А плевелите са изключително проблемни - особено ефемерите, ранните пролетни видове, житните, срещу които е наложително да се използват химични средства още наесен, а после и рано през пролетта, както и през вегетацията.
В каква насока да насочим усилията си? Какво да направим?
Необходимо е да се работи в три различни посоки, разясняват специалистите от БАСФ
Първо, да сме на крачка преди събитията. Не да чакаме да възникне проблемът, за да го решим. Например наесен да предвидим, че ще има развитие на житни плевели, които трябва да унищожим още тогава, а не да чакаме до пролетта, когато те ще влязат в братене и ще са трудни за контрол. Същото е и с болестите. Важно е да се предотвратяват появите на зараза, а не да се чака да възникне болестта и тогава, когато вече имаме повреди и тя вече „работи" сериозно и потиска растенията, да се третира. Тук е важно да се вземат превантивни мерки, за да се справим със заразата още в зародиш, буквално когато проблемът е още в начало.
Второ, комплектността на решенията, които ползваме. Не може да се прилагат решения, които работят тясно специализирано, освен ако не става въпрос за много специфичен проблем. Обикновено третиранията са комбинирани, срещу комплекс от болести или група от плевели.
И трето, точните инвестиции в точния момент. Повече от всякога трябва да си правим сметката какво, но и кога да използваме. И това е и при храненето на растенията, и при растителната защита. Въобще във всички сфери на земеделието.
Коментари