Пазарът у нас е пренаситен, а българските вина имат нужда от по-ефективни маркетингови стратегии, казва носителят на приза „Агробизнесмен на България" за 2024 г.

Инес ЗЛАТАНОВА

Един от първите арендатори в Добруджа и носител на приза „Агробизнесмен на България" за 1998 г. Димитър Катранджиев връчи на Рени Славова, като допълнение на основната награда в конкурса на в. „Български фермер", и награда на ветераните, с пожелания да галопира в своя бизнес, въпреки трудностите, пред които секторът е изправен. Той поздрави всички силни и влюбени в земята хора като нея - земеделците, които с оптимизъм и вяра в бъдещето се борят с климатичните условия и пазарни аномалии. Разказва, че един от тях е именно Рени, с която се запознават през 1995 г. и с изненада разбира, че „едно красиво момиче" е производител на такива прекрасни вина. После той е започнал да предлага в хотела си в Крапец, вина с марка „Зеланос" и споделя, че гостите, които са основно румънци, се влюбват във вкуса им. „Те си купуват, показват на приятели и роднини в Румъния, че в България има по-хубави от техните вина", разказва земеделецът и благодари на в. „Български фермер", че винаги е бил до производителите и е осветлявал проблемите им, както и за това, че всяка година връчва тези агрооскари.

- Г-жо Славова, Вие сте третата жена в 33-годишната история на приза „Агробизнесмен на България", която е негов носител. Лесно ли е за една дама да е земеделски производител и при това успешен?

- Мисля, че съм първата производителка на вино в над 30-годишната история на това прекрасно награждаване. Според мен земеделието е трудна професия, независимо дали си жена или мъж, защото всичко е под открито небе и освен със земята, се сблъскваме и с климатичните условия, които са непредвидими. Така, че за мен не е нещо по-особено жена да бъде земеделски производител. Да бъдеш успешен земеделец, независимо от пола, изисква сериозна ангажираност, умения, знания, отговорност, усилия, ресурси. В много случаи жените прилагат иновации, уникални подходи, които могат да бъдат ключови към успеха в съвременното земеделие.

- Славянци ли е родното ви място? Разкажете ни повече за семейството си и за избора си да се занимавате със земеделие?

- Родена съм в гр. Сунгурларе, тук съм учила до основното си образование, след което отидох в Бургас, след това в Пловдив. Изборът ми да започна да се занимавам със земеделие е по наследство, тъй като майка ми е агроном, баща ми е винар, и всъщност любовта към земята е предадена от тях, от дедите ми, аз съм израснала тук и така по естествен път се случи всичко.

- Освен с лозя, овошки и правене на хубаво вино, отглеждате ли и други култури? Колко голямо е стопанството ви?

- Започнах с лозя и овошки и с няколко по-малки ниви, впоследствие те се увеличиха. Първо създадох черешови градини успоредно с лозята, след това и сливови, и така до момента. Към момента лозята са 700 дка, а цялото стопанство е 6500 дка.

- След 30-годишен опит като земеделски производител смятате ли, че е най-добре за този бизнес да е семеен? И двамата Ви сина са ангажирани в агробизнеса. Внучките проявяват ли интерес към това, което правите?

- И двамата ми сина са ангажирани изцяло с агробизнеса, и то от доста години вече 12-13, може би и 15 години. Те също от малки са израснали сред машините, сред земята и я обичат много. За техните деца не мога да кажа, защото още е много рано.

- Какво според вас е нужно да притежава днес един млад човек, който тепърва решава да създава свои лозя и да прави хубаво вино?

- Създаването на лозя и правенето на хубаво вино изисква не само знания и умения, но и особен дух и отношение към земята и природата. Много качества трябва да притежава един млад човек. Много любов към земята, но и много други, като страст и търпение, тъй като са поели дългосрочен ангажимент.

Отглеждането на лозя и правенето на вино

могат да бъдат скъпи и рискови начинания

Младият човек трябва да бъде готов да инвестира време, усилия и капитал, трябва да съчетава страстта към земята и виното със здрава работа, образование и предприемачески дух.

Аз в началото имах подкрепата на моите родители, като винаги съм имала идеи и съм била отворена, и продължавам да бъда, към много нови неща. Експериментирам, както в земеделието, така и във винопроизводството, но човек с времето придобива вече значителен опит. А той също е много важен. В момента подкрепата ми е от децата, всъщност заедно вземаме решения.

- Как създадохте винарната си?

- Документите започнах да правя през 2010 г., много време ми отне, през 2013 г. беше първата копка и през 2014 г. - първият гроздобер. Общо взето за година и половина я създадох с много труд, много работа, но успешно. Всичко за годините беше от най-висок клас по отношение на оборудването и все още е на високо ниво. Капацитетът на производството е 240 т грозде, което се равнява на 120 т вино.

- Какви са най-големите трудности, които срещате в дейността си?

- Виното и гроздето са с много високо качество, но добивите бяха с 30% по-ниски тази година, заради климатичните условия. Трудностите в земеделието са от природата, както и пазарни. Ако говорим за цялата дейност, една от най-големите трудности е бюрокрацията, която съществува като документация.

- Пред какви предизвикателства е изправен лозаро-винарския сектор и какви са според Вас решенията за тях?

- Лозаро-винарският сектор е изправен пред много предизвикателства, включително природни, икономически и социални фактори. Климатичните промени и произтичащите от тях засушавания, наводнения и непредсказуемост оказват сериозно влияние върху производството на грозде и качествата на виното. Също

проблем е недостигът

на квалифицирана работна ръка

Секторът е изправен пред силна конкуренция от други винени региони по света, които предлагат качествени продукти на по-ниска цена, но с по-добра маркетингова стратегия. Затова трябва да се акцентира върху уникалността на българското вино и чрез маркетинг да се утвърди на международните пазари. Проблем е и липсата на достатъчно субсидии, финансови стимули и помощ от страна на държавата.

Проблемите се решават на по-високо ниво, и дори да имам решения за тях, дори всички колеги от сектора да имаме решения, защото не съм само аз, няма кой да ни чуе. Членувам в организациите, които непрекъснато се събират на срещи и предлагат решения, но сякаш нещата остават дотам. Членувам в Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), и в други браншови организации за плодовете и гроздето Там има намесени лични отношения и много колеги, които произвеждат плодове не членуват абсолютно никъде, защото няма кой да ги обедини. Относно институтите – те са авторитетни звена, с много опит и вложения в годините, но според мен и те не работят както са работили преди, навремето.

- Какви качества трябва да притежава едно вино, за да пробие на пазари като Япония, Белгия, Германия? Как вашите успяха да стигнат дотам?

- Хубаво вино става от хубаво грозде. Трябва да е конкурентоспособно, с отлични качества като баланс между аромати, вкус и структура, както и между киселини, танини и алкохол – да е комплексно и да отразява своя тероар. Да има добро съотношение между цена и качество.

Едно вино трябва да бъде с високо качество, за да пробие на международния пазар,

да притежава уникални характеристики

и да бъде поднесено с ефективен маркетинг

Външните пазари ги открих чрез представители и партньори. Винарството, както и лозарството, са две теми, в които трябва да има сериозна намеса от страна на държавата – да се промотират, да има реклама, така както е в други европейски страни.

Вносът на чуждестранни вина е голям проблем за българските производители. Пазарът е наситен с вносни вина от трети страни и те конкурират с цена основно, но не и с качество. Те получават субсидии и дотации от държавите си и затова цената е по-конкурентна на пазара, докато българските винопроизводители трябва да се справят единствено и само със собственото си производство. Потребителите няма как да го знаят това и отивайки на щанда общо взето се ориентират по цената. Въпреки че има и ценители на хубавите вина, които не правят компромиси в покупката си. Много е важно да се погледне етикета, а не само цената да е определяща.

- Как оценявате конкуренцията във винарския сектор в България, става ли все по-силна с годините?

- Конкуренцията във винарския сектор е силна и продължава да нараства, но с правилна комбинация от качество, иновации, адаптация към новите тенденции, винопроизводителите могат да намерят своето място на пазара. Аз мисля, че всеки си е намерил някаква ниша като пазар, ако правиш качествен продукт няма как да не бъде забелязан.

- С какви качества се отличават вината „Зеланос", пред останалите?

Аз си произвеждам сама гроздето, стремя се с качествени продукти да направя качествено вино, не бих казала, че други колеги не го правят, всички правят хубаво вино.

Всичко е философия - в зависимост

от това какъв пазар имаш, какво вино

трябва да произведеш

Иначе технологията на производство е една и съща,

Вината на изба „Зеланос" изпъкват със своите характеристики, балансирано качество, пивки и подходящи както за ежедневна консумация, така и за специални поводи. Качеството им идва от уникалния тероар и географско разположение. Използването на грозде от собствени лозя е важен аспект за постигане на високо качество на вината.

Сортовете са адаптирани към местния климат. „Шардоне", „Пино гри", „Совиньон блан", „Пино ноар", „Мерло", „Сира", „Каберне фран" и „Сунгурларски мискет" са тези, от които се произвеждат моите вина, имам и други сортове, но не ги включвам във винифицирането.

- А продавате ли суровина и как вървят изкупните ѝ цени?

- Да, продавам. От около 30 години не бяха променяни цените на гроздето, но миналата година имаше малък ръст, и тази също. Не мога да кажа дали са под себестойността, но трудът, който се влага далеч несъответства на цената. Това е друга тема, а именно, че лозарството не получава никакви помощи, ако получава така, както е дори в Румъния, няма да има никакъв проблем. Препоръката ми към МЗХ е да обръща малко по-голямо внимание на сектор „Лозарство", тъй като той се нуждае от много помощ.

- Кои от вината, които правите, са Ви най-любими? И къде могат да бъдат опитани в страната?

- Любими ми са от „Пино ноар". Това е много интересен сорт и ние предлагаме от него червено вино и розе. Това е по-елегантно и фино вино, за разлика от другите сортове червени вина, което може да се пие и през лятото.

- Какво бихте пожелали на българските земеделски производители?

- Да се борят и да не се отчайват. Да имат стремеж и надежда.

Легендата на Добруджа и един от първите носители на приза „Агробизнесмен на България“ Димитър Катранджиеви подарява картина с коне на Рени Славова, с пожелание да галопира в агробизнеса.
Легендата на Добруджа и един от първите носители на приза „Агробизнесмен на България“ Димитър Катранджиеви подарява картина с коне на Рени Славова, с пожелание да галопира в агробизнеса.