3° C, облачно
Съвкупност от фактори на средата ограничават или подпомагат достъпността на хранителните елементи
Чрез торенето се увеличава съдържанието на хранителните елементи в почвата, които се усвояват от културните растения. Оптималното хранене е важно условие те да растат и да се развиват правилно, съответно от тях да се получат възможно по-високи добиви и по-добро качество на продукцията.
Като цяло обаче ефективността на торенето зависи от много фактори, които включват:
- състав и свойства на торовете - разтворимост, рН, мобилност в почва и растения;
- почвена характеристика - механичен състав, структура, органично, рН, плътност и т.н;
- климат и метеорологични екстремни условия;
- начин на внасяне и достъпност на торовете;
- влажност и температура на почвата;
- коренови и почвени вредители;
- конкуренция на плевелите и други.
Подвижността и достъпността
на химическите торове за културите
се определя от общата характеристика на торовите елементи и отделните свойства на конкретни торове.
Азотните торове се характеризират с бърза разтворимост и лесна усвоимост, но същевременно и с голяма мобилност и податливост на загуби чрез различни механизми (измиване, газообразни загуби и т.н.), вкиселяване на почвата и опасност от повреди по растенията. Поведението на амониевия нитрат, карбамида и течния КАН в почвите е много различно и от това зависи начина на употребата им.
Специфично е действието също на различните фосфорни торове - суперфосфати (обикновен и концентриран, гранулиран и праховиден), амониеви фосфати и фосфоритно брашно (хиперфосфат).
Строго специфично е поведението
на микроелементите в почвите и растенията
в зависимост от рН, съдържанието на карбонати, съпътстващото макроторене и пр.
Ефективността на торенето зависи в голяма степен от особеностите на климата. Достъпността на торовете е по-ниска в райони със сух и топъл климат в сравнение с умерена температура и повишена влажност. Сухите условия ограничават кореновата активност при повърхностно и плитко внасяне и намаляват достъпността на торовете за растенията. Ниските температури ограничават усвояването на хранителните елементи и забавят метаболизма в растенията. Например, усвояването на фосфор е около три пъти по-високо при 20 градуса в сравнение с 10-12 градуса. Дефицитът на бор е най-голям при хладни и облачни дни и в крайно сухи условия.
Зачестилите метеорологични екстремни явления
увеличават загубите и понижават
усвояването на торовете от почвата
Ефективността на торовете е силно зависима от основни почвени свойства, като механичен и структурен състав, почвена реакция (рН), плътност на почвата, наличие на токсични съединения и други. Дефицитите на хранителни елементи са най-силно изразени в леките песъчливи почви, с ниско съдържание на органично вещество и кисела реакция.
В почви с по-песъчлива структура валежите и поливането причиняват загуби чрез измиване на хранителни елементи. Обратно, в сухо състояние торовете остават неразтворени и недостъпни.
Неутралната и слабо кисела реакция на почвите е оптимална за подвижността и достъпността на торовете изобщо. Силно киселата реакция ограничава достъпността на фосфорните торове поради фиксирането във форма на алуминиеви и железни фосфати. Киселата реакция редуцира силно подвижността и достъпността на молибдена в почвата. Алкалната реакция на карбонатните почви намалява разтворимостта и достъпността на калия, цинка и бора.
Почвите, които се отличават с високо съдържание на хумус, обикновено са с по-добра структура и с добри воднофизични свойства, които
благоприятстват усвояването
на хранителните елементи от торовете
Необработените почви обикновено имат по-висока обемна плътност (по-уплътнени) от конвенционално обработените. Почвеното уплътняване редуцира растежа на корените и усвояването на хранителните елементи. Стартовото торене и лентовото внасяне противодействат на вредните ефекти на почвено уплътняване върху кореновия растеж и усвояването на хранителни вещества. Поставянето на тора под дълбочината на семената може също да подобри кореновия растеж и усвояването на торовете.
Концентрацията на хранителните елементи в кореновата зона стимулира растежа на корените и силата на растенията. Поставянето на торовете в близост до семената и кореновата зона увеличава възможността корените да усвояват по-лесно хранителните вещества през вегетационния период. Природата и спецификата на кореновата система на земеделските култури оказва влияние върху начина и дълбочината на внасяне на торовете, за да бъдат лесно достъпни.
Например
достъпността на фосфора за посевите
обикновено е по-голяма,
когато торовете са внесени локално, отколкото разпръснато. По този начин се ограничава контакта им с почвата, вследствие на което фиксацията в трудно достъпни форми е по-слаба.
В консервационната обработка поставянето на торовете под растителните остатъци подобрява ефективността на торовете.
Поглъщането на хранителните вещества, движението им към корените и почвените химически реакции са много по-бавни при по-ниски почвени температури. Усвояването при по-ниска температура може да се ускори чрез стартово торене или лентово внасяне. Това е особено важно ранните пролетни култури в хладни и влажни пролети, поради бавния коренов растеж. Тъй като почвените температури обикновено са по-ниски при консервационните и редуцираните обработки, поставянето на торове близо до корените е по-важно.
Растенията усвояват хранителните вещества
за растежа си чрез водата в почвата
Повърхностното торене на суха почва ограничава силно усвояването. Поставянето на торовете при възможност в по-влажните почвени зони увеличава достъпността и усвоимостта на торовете. От друга страна преовлажняването увеличава загубите на азот чрез измиване и денитрификация (излитане на елементарен азот и азотни окиси в атмосферата). Опасност от измиване има също при серни и борни торове, особено на леки песъчливи почви.
Ограниченият растеж и влошеното здраве на кореновата система силно затруднява усвояването на вода и хранителни вещества от торовете. При такива условия лентовото торене под дълбочината на семената и в близост до корените подобряват усвояването и повишават потенциалния добив от посева. Това важи също при приложението на директни сеитби и минимални обработки. Обратно, локалното торене е от по-малко значение за посеви в оптимално състояние при плодородни почви и добри производствени практики, при които кореновата система е добре развита.
Внесените торове взаимодействат
както помежду си, така и с почвата
Например високо фосфорно торене може да редуцира достъпността на цинка при царевица и други култури. Това взаимодействие е по-силно проявено при алкална почвена реакция (карбонатни почви). Високото съдържание на калций намалява усвояването на бор и мед. Интензивното азотно торене индуцира молибденов дефицит при слънчоглед и царевица при почви с кисела реакция. Тези взаимодействия варират силно по райони и полета.
Хранителните торови елементи се различават по своята подвижност в растенията при растежа им през вегетацията. Някои от тях са много подвижни и се преизползват (реутализират) от старите листа в новите и накрая в реколтата. Други остават слабо подвижни или неподвижни в растението след усвояването и не се преизползват за нов растеж и в крайния добив, поради което дефицитът е силно проявен в късната вегетация.
Коментари