1° C, предимно облачно
Земеделските производители имат нужда от косвено подпомагане, например сваляне на ДДС на храните
Тодор Джиков се занимава с картофопроизводство от 2001 г., и със зърнопроизводство от около 10 г. Управител е на фирма за производство и търговия с картофи за консумация или като суровина за преработка и посадъчен материал. Председател е на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) от 2019 г. с прекъсване от назначаването си за зам.-министър на земеделието и храните, допреди 3 месеца, когато е отново преизбран. Като човек, който е бил и от двете страни – и политическата, и земеделската, влага експертиза зад думите си, и обикновено задава на властта кардинални въпроси относно състоянието на земеделието в страната. Според него обединението, промени в закони и политики, и адаптирането на някои положителни примери от чужбина, са ключът към просперитет на родното земеделие.
По отношение на състоянието на картофопроизводството като сектор, той коментира за в. „Български фермер", че откакто се занимава с тази дейност (вече 23 години стопанисва картофени ниви край Ихтиман) не е имало толкова тежка година. Вече няколко години поред климатичните особености повлияват производствения цикъл, най-вече с изместването на времето. Има влажна пролет, в която трудно се садят картофи, откъдето произтича закъснение със сеитбените срокове, след това рязко започват горещини, които са компрометиращ фактор и се отразяват зле върху посевите и културата като цяло. Вегетацията на растенията се затормозява, минавайки в крайностите от много влажното към много сухо време, атмосфера, почва и т.н. Развиват се слаби растения, които не могат да покажат по-нататъшен вегетативен потенциал и
всичко това води до спад в добивите с до 50%
Рано сутрин в Самоковско тази година са измервани температури от порядъка на 20 °C, което е с 15-20 °C над обичайните норми. Тази тежка селскостопанска година е сравнима единствено с горещата 2013 г., когато добивите са били от 2,5 до 3 т/дка. Тази година късната сеитба и липсата на вода компрометирали допълнително добива, така че много картофопроизводители от Копривщица, Смолян, Перник, Самоков и т.н. пряко сили добиват 2 т картофи от декар, което не е равносилно дори на слабата 2013 г., защото тогава топлото време се компенсирало от наличната вода във водоемите. Разликата между тогава и сега е в напояването, или по-скоро липсата му.
Край Ихтиман стопаните използвали водите на р. Мътивир, която е същата, причинила големите наводнения в града през 2005 г. Сега е пресъхнала и
липсата на вода за напояване
е унищожителен фактор за реколтата,
не само в картофроизводството, а в земеделието като цяло. Напоявали от язовир „Бакърдере", който в средата на юли стигнал санитарния си минимум и за последните две поливки им било спряно водоподаването. От него може да се поливат около 30 000 дка в землището на Ихтиман, където има 265 регистрирани ЗП, но и той е празен. Единствено сняг и дъжд пълнят каналите и водоемите, но напоследък няма вода и от природата. Едно решение, което Джиков споменава е изкуствено изваляване с ракетен способ по подобен метод на противоградната защита. Доколкото е информиран, в момента това се практикува в Румъния с участието на български експерти. Това включва цялостна дигитална система, която отчита нивата на водоемите, следи се информация за предстоящите валежи, измервателни уреди в реално време изчисляват нивото на водоема, както и падналите дъждове. На тази база се контролира изваляването и се прави, когато има нужда от такова, или се спира, когато трябва да се източат водоемите, за да се поддържа нормално ниво. Това е цялостна система за мониторинг и контрол на процеса, с предвидимост.
Себестойността на картофопроизводството е много по-висока от цените, на които влизат на пазара френски, полски и немски картофи, затова българските не са конкурентоспособни дори у нас, и дума не може да става за външни пазари.
Изкупната цена към момента е
в порядъка на 0,70 лв./кг,
като производителите все пак търсят около 0,90 лв., при това състояние на сектора, но търговците не предлагат толкова. Ако успеят да продадат на 0,90 лв. ще излязат на нула, което е по-добре от загуба. Сивата икономика и неконтролираната търговия са част от проблемите във връзка, с които председателят на НАК е подал над 15 писма до политическите ръководства с конкретни стратегии за промяна на политиката, приоритизиране на земеделски култури и региони и т.н.
Според него политиците в Западна Европа мислят много по-рационално и правят законите по-добре, така че човек да има условията да участва в процеса „От фермата до трапезата" - да произведе, да съхрани, да пакетира и да продаде на справедлива цена. Един такъв добър пример със стабилна политика за завършена агросистема е Испания - там напояването е организирано, хидромелиоративните съоръжения се поддържат, достъпа до пазарите е неограничен. Там има учредени организации на водоползвателите - структури, които имат интерес да ремонтират съоръженията най-качествено и да ги поддържат, за да могат да имат вода за ползване. „При нас трябва да се урегулира и земеползването, налат се промени в ЗСПЗЗ - закон, създаден да възстанови земята на собствениците (частници, държава и община), необходим за да контролира процеса на земеползване", казва Джиков.
Според него,
българските земеделски производители нямат
преки или косвени условия за коопериране,
като законодателните дефицити и политиките на съответните министерства улесняват нежеланието на българина да се сдружава. А според народопсихологията в исторически план (преди 9-и септември 1944 г.) го е имало това желание за обединение, което е най-необходимо на средната класа производители. В България е имало работещи водни синдикати, сериозни земеделски организации за напояването и т.н.
Друга пречка пред родния производител е контрола по търговската верига от производителя/вносителя до пазара, т.е. липсата на контрол и реална проследимост – сива икономика, подмяна на произхода на продуктите в търговската верига, това са неща, които според бившия зам.-министър карат българските производители да се отказват от земеделието.
Друг проблем е високият данък добавена стойност (ДДС) на произведените в страната храни – 20%, което поставя производителя в непосилна конкурентна среда. В почти всички държави в ЕС, с малки изключения, ДДС-то на храните е 5-10%. „Говорим постоянно за изравняване на субсидиите между европейските държави, само че България е в златната среда при подпомагането на земеделските производители на единица площ, т.е. площните мерки имат голяма разлика в сравнение с други европейски страни. Ние можем да променим ДДС-то, но не го правим, а се борим за нещо много по-трудно, което зависи от всички държави-членки в ЕП и особено старите, които имат по-тежка дума при вземането на решения", твърди Тодор Джиков. Равносметката е, че ако купува материали, семена, торове и препарати с 20% ДДС и продава с 5% ДДС, ще може да си възвърне 15% от вложените инвестиции в ДДС, което е един допълнителен доход за ЗП, косвено подпомагане. Освен това, би се отразило на потребителите, на цените в магазините, в зависимост вече от надценката, която самият търговец може да наложи – тя стига до 100%, и това също е проблем в сектора.
80% от насажденията с картофи се отглеждат
в планинските и полупланински райони,
към които според Джиков трябва да се насочи специално внимание. „В SWOT анализа на някои компенсаторни мерки нивата на доходите от единица площ в тези региони са далеч от истината, разликата между добивите от единица площ и плащанията достига 3,7 пъти." Картофите са най-слабо субсидираната култура, от вече 2 години няма обвързана подкрепа за картофопроизводство, като тази година са получили помощи по de minimis и т. нар. украинска помощ. С de minimis компенсирали липсата на обвързано подпомагане, но при всички положения не е решение, заради ограничения бюджет на помощта по регламент - 50 хил. лв. на стопанство за 3 години, което в рамките на стопанство от 200 дка например биха се изчерпали през втората година.
Председателят на НАК твърди, че секторът има нужда от промени в политиката и като субсидии, и като косвено подпомагане под формата на законодателни облекчения, достъп до кредитни продукти, инфраструктура и други подобни компоненти. Макар да е извадено от плодовете и зеленчуците, картофопроизводството изпитва същите трудностите, които и производителите на плодове, и на зеленчуци, и дори животновъдите. Според Джиков, някои браншовици привличат вниманието към себе си, чрез изяви, докато други сектори, като зеленчукопроизводството например, остават неглижирани, заради липсата на представителност.
„Редно е да сложим на маса статистическите данни – колко са загубите и декарите за различните култури през годините, подходът е един и същ, всички сме зле. Субсидиите трябва да се преформатират под формата на базово плащане на стопанство, а не на базово плащане на декар, както казах още през 2018 г., когато се избираше метода за основно подпомагане. Трябва да се подпомага производството, през получен добив в стопанството, реализиран приход и платени данъци", казва още бившият зам.-министър.
В министерството трябва човек,
който може да чете и като земеделец,
и като търговец,
и като държавен администратор
Тодор Джиков споделя, че съжалява, че по времето, в което е бил на поста зам.-министър на земеделието и храните в служебното правителство на Гълъб Донев, не могъл да промени нищо кардинално. „С министър Гечев нямахме парламентарна подкрепа зад гърба, затова не успяхме да изчистим законодателните дефицити, които са много на брой. Нямахме време да отворим новия Стратегически план и да го променим, тази чест се падна на кабинета на Кирил Вътев", казва Джиков.
По време на управлението си в МЗХ, кабинетът на Явор Гечев, подел няколко инициативи, които и досега останали недовършени от наследниците на поста, например промяна в методите за оценка на 100% пропаднали след бедствия площи; инструменти за управление на риска, които обхващат загубите на ЗП не само от неблагоприятни климатични условия, но и от пазарни сътресения и намалени добиви; основата на Закон за проследимост на храните по веригата, под формата на Наредба; очертаване на проблемите в Системата за електронни услуги (СЕУ); процес по промяна на Закона за търговията на дребно и т.н.
С министъра създали Наредба за проследимост на храните и търговците на едро, за която, ако са имали правителство зад гърба си и мнозинство в НС, могли да преформатират в Закон за проследимост на храните по агрохранителната верига и да го прокарат в НС. Това завещали, но според Джиков никой не му обърнал внимание.
Друго нещо, което стартирали било процеса по изготвянето и промяна на Закона за търговията на дребно, която обхваща фермерските пазари. „Тези, които стоят в министерството трябва да знаят принципите на пласмент на произведената стока, а те са елементарни стига човек да има познанията и да е обиколил Европа: на едрия земеделец не му трябва кооператив, той има достатъчно сериозен % или продукция, за да може директно да сключи договори; т. нар. средна земеделска класа, за която трябва да се борим и ние както го правят в Европа, е тази, при която трябва да се развие кооперирането, както е било преди 1944 г., както е и сега в Европа; а дребните търговци трябва да имат лесен достъп до пазарите и до клиентите", казва бившия зам.-министър и дава пример с амбулантните търговци в Гърция. Там производителите обикалят с пикапи собствена продукция от градината и я продават, и това е нещо, което според Джиков трябва да се „copy-paste"- не и у нас. Трябва да се знае кой къде продава, какви са му клиентите и оттам да се ръководи промяна в закона.
Стартирали са отстраняването на множество нередности относно заявяването и очертаване на площи в СЕУ, но системата не била дообработена, което се видя през април т.г., когато спря да работи по време на стартирала кампания, за доизчистване на проблемите. Джиков обръща внимание и, че трябва да се работи в посока облекчаване на административната тежест.
„Земеделците имат интерес държавата да отсъства с контрол, а само да дава пари. Администрацията пък има интерес да прехвърли отговорността на земеделеца и само да чака заплата. Трябва да се намери баланс, това може да го постигне човек, наясно с картината", казва още Джиков.
Той вярва, че бъдещето е в дигиталните технологии и оптимизацията, но според него е рано за България за цифрови хъбове, като твърди, че допирните точки между това, което вълнува земеделеца и това, което му се показва, се разминават. Интересува го ниската цена на пшеницата, тенденцията за недостатъчно преходни запаси, и такива неща, липсата на достъп и прозрачност до пазара, високото ДДС, сушата, липсата на вода, а не цифровизацията на хъбовете, за която се говори. Според него това е вид изместване на фокуса от реалните проблеми, които вълнуват ЗП.
Според думите му, в кабинета на МЗХ трябва да влязат хора, които са наясно с целия процес, които могат да четат и като земеделци, и като търговци, и като държавна администрация. Прогнозира за политическата власт, че както във всеки здравословен цикъл, в който предстои оздравяване, ще се излязат тези, които действително слагат на дневен ред реалните проблеми.
Коментари