Всички обичаме боровинки, нали? Знаем колко са полезни и вкусни! Е, не е много приятно да ги берем, че е доста туткава работа, но да ги ядем – със сигурност. Има обаче няколко проблема. Най-вкусните боровинки са високо в планината (а там има мечки, а който го е страх от мечки, не ходи в гората, нали?). Или други любители са ни изпреварили.

Ако пък искаме да си ги отглеждаме сами, то трябва да създадем повече от подходящи условия. Най-големият проблем е, че боровинките обичат по-кисела почва, а не навсякъде у нас тя е такава. Да се прави по-кисела почвата умишлено пък е или безсмислено или доста трудоемко.

За да не се правят всички тези сложни упражнения, днес ще ви разкажем за един доста по-непретенциозен заместител с декоративен и също толкова лечебен ефект за градината. става дума за камчатската боровинка. Научно се нарича Lonicera kamtschatica и произхожда от Сибир. Сами знаете какво означава това – издържа на студ и други несгоди.

Но нека започнем представянето й с фактите и ползите от нея. Плодовете съдържат изключително високи количества витамин С, плодови захари и киселини, пектин и дъбилни вещества. Похапването им в свежо състояние подобрява състоянието при сърдечно-съдови заболявания, а и спомагат за работата на храносмилателния тракт.

Камчатската боровинка е

наречена още ядлива боровинкова лоницера,

защото много прилича на любимото плодче или майска боровинка, а и именно тогава цъфти и плодообразува. Тя е един от храстите с най-ранен цъфтеж и плододаване за нашите условия.

Растението се развива бавно. Представлява храст с кълбовидна корона с множество разклонения. Подобно на повечето други лоницери, листата са дребни. Цветовете пък са разположени в пазвите на листата, многобройни, оцветени в жълто, но за съжаление се считат за невзрачни и без декоративна стойност. Цъфтежът започва през април и продължава през май в зависимост от сорта и климатичните условия. Зреенето на плодчетата започва през юни-юли. Те са продълговати, с интересна форма и оцветени в характерния боровинков цвят. Имат силен восъчен налеп. На вкус са сладко-кисели.

Майската боровинка

обича постоянна почвена влажност,

но не и заблатяване

или продължително задържане на вода. Това е първата отправна точка във връзка с правилния избор на място за засаждане. В случай, че не може да се осигури редовно напояване, препоръчва се мулчиране с органични материали. Предвид произхода ѝ, тя би се чувствала най-добре в планинските райони на страната, където температурите са по-ниски по принцип, но и където атмосферната влажност е по-висока. Там може да понесе изцяло слънчево изложение. В по-ниските части е добре през горещите летни следобеди да е засенчена.

Камчатската боровинка се разглежда като многогодишно растение, затова правилата за засаждане са много сходни с тези на ягодоплодните култури. засаждането може да стане по всяко време, стига условията да позволяват работа с почвата и само в случаите, когато растението е отгледано в контейнер.

Тази лоницера не се напада

от болести и неприятели

Единствените вредители, с които може да се сблъскате при отглеждането ѝ са птиците. Те също знаят колко полезни и вкусни са лилавите плодчета.

Спокойно може да бъде настанена в декоративната градина, но е важно да отбележим, че ако искате да получите богата реколта, трябва да осигурите добро опрашване. При камчатската боровинка то става кръстосано, следователно е добре да се засадят поне 2, а най-добре повече растения. Сортовете са много и всички си имат предимства.

Растенията започват да плододават след втората година. Всяко храстче дава между 1 и 3-5 килограма плодове. Беритбата на ръка е трудоемка и бавна, но си има чалъм. Под храста се растила платнище, а узрелите плодчета падат сами.

Важно е да отбележим, че останалите лоницери са много красиви, имат безброй качества в декоративната градина, цветовете им са медоносни, но плодовете им не са ядливи.

Лоницера
Лоницера