Редовно обследвайте посевите, защото болестта е с икономическо значение, ако не се контролира успешно, може да компрометира реколтата

Жълтата листна ръжда придоби икономическо значение през последните години. Характерно за нея е, че не се среща всеки сезон, а през няколко. Като цяло обаче болестта е изключително значима и е необходимо да се контролира, тъй като лесно може да компрометира реколтата.

Вреда

Ръждата използва хранителните вещества и водата от културните растения. Освен това спорите разкъсват кутикулата на листата и това довежда до повишено изпарение на вода, което съответно пък от своя страна до увяхване и пригори.

Практиката показва, че дори при ниска степен на нападение – около 10-20%, се стига до значителни загуби. При по-високо, каквото имаше през 2014 г., щетите може да доведат до силно лимитиране на реколтата.

Симптоми

Заразата може да се прояви в различни фази от вегетацията на житните, достатъчно условие е да има зелена листна маса.

  • В началото се образуват малки петна или линийки, които са хлоротични. Върху тях се забелязват дребни жълти купчинки от спори.
  • Признаците по листата се появяват по-късно - чак във фаза вретенене. Те са под форма на надлъжни ивици.
  • С напредване на вегетацията може да се наблюдават тъмни спори, които са друга форма на гъбата.

Внимание!

Възможно е симптомите на жълтата листна ръжда да се сбъркат с тези на септориозата, но липсват типичните разпръснати по повърхността малки черни точици.

Друга болест, с която може да стане объркване, е кафявата листна ръжда. И при нея има хлоротични петна и купчинки спори, но цветът им е по-тъмен в сравнение с жълтата ръжда.

Възможно е симптомите да бъдат сгрешени и с механични повреди от житна пиявица. В случая обаче трябва да се потърсят скелетирани и нагризани участъци.

Условия за развитие

Гъбата, причинител на болестта, се запазва като мицел в самосевките. От тях те много лесно заразяват младите посеви още през есента.

Жълтата листна ръжда се определя като болест на мекия и влажен климат. Оптимална температура за развитие на заразата е 10-18 градуса, но като цяло е в диапазона от 0 до 21 градуса.

Меката зима и дъждовна пролет през сезон 2013/2014 бе предпоставка за масовото развитие на болестта не само у нас, но и в цяла Европа.

За да се провокира заразата е необходима влага. При липса ѝ спорите не покълват, но се запазват. Например летните спори може да покълнат веднага, ако има подходяща температура, както и влага в рамките на 3 часа. Продължителните сутрешни роси подпомагат развитието на гъбата.

И отново пример е 2014 г, когато през пролетта имаше чести и регулярни дъждове, които доведоха до силно развитие на болестта.

Чрез дъжда спорите лесно се разпространяват върху съседните растения. Когато попаднат на почва обаче, те загиват. Интензивните валежи водят до намаляване на наличната зараза.

Вятърът също благоприятства разпространението на спорите, което може да стане на много големи разстояния. Според родни фитопатолози много често заразата по нашите полета идва от други, предимно северни страни. Логично, ако няма спори, то и зараза не се осъществява.

Бързото развитие на ръждите се обяснява с това, че спорите се нуждаят от влага за много малък период. Също така патогенът има кратък инкубационен период – около 7-12 дни. След преминаване на този период се развиват нови спори и болестта се разраства.

Контрол

  • Толерантност на сортовете

Селекцията се опитва да контролира ръждите. Като цяло гъбата лесно образува нови раси и съответно преодолява устойчивостта, която е заложена в сортовете. Част от сортовете, които се използват от земеделските производители у нас са със сравнително добра устойчивост на патогена. За съжаление, български сортове в голямата си част имат много ниска устойчивост към болестта. Това се видя и през 2014 г, когато те бяха силно засегнати от болестта.

  • Обследване на посевите

Тъй като жълтата листна ръжда се развива изключително бързо, мониторингът на полетата трябва да е редовен. Опасността от болестта идва от това, че тя се пренася на големи разстояния по въздуха, бързо се появяват нови раси, заразата се осъществява сравнително лесно при обикновени климатични условия, за кратко време се размножава и има много цикли за един сезон.

Важно е да се следи за поява на симптоми. Наблюдението трябва да е постоянно особено при чувствителните сортове, когато има благоприятни условия за развитие на болестта, за да се предприемат необходимите мерки.

Фитопатолозите препоръчват периодично да се обследват и полетата, където са засети устойчиви сортове. Въобще болестта не трябва да се подценява и при тях.

  • Химична защита

Практиката показва, че за да има добър контрол срещу болестта не само трябва да се използват ефикасни фунгициди, но и те да се прилагат навреме.

През 2014 г. имаше посеви, които бяха пръскани по 3-4 пъти, но въпреки това не се постигна висока ефективност. Разбира се, тогава болестта все още не беше добре позната и част от пръсканията закъсняха или не се използваха добри продукти.

Виждайки проблема химическа индустрията взе мерки и в момента има разрешени продукти за растителна защита. Те са изпитани и доказани вече в практиката фунгициди. Повечето от компаниите са разработили и цялостна технология за опазване на житните култури, която включва контрол не само на жълтата листна ръжда, но и на останалите икономически значими болести, а също и на неприятели и плевели. Така че земеделските производители имат решения, с които ефективно да се справят с вредителите по културните растения.

Признаците по листата се появяват по-късно
Признаците по листата се появяват по-късно