-5° C, мъгла
Родните производители се нуждаят от по-ефективно ограничаване на контрабандния внос и повече пазари
Инфлацията при някои основни храни от края на 2022 г. насам бърка неприятно надълбоко в джоба на средностатистическия българин. Всеизвестно е, че цените на основни фермерски продукти като сиренето, кашкавал и краве масло се повишават осезаемо от фермата до трапезата. От тези аномалии на българския пазар страдат не само потребителите, а и фермерите, които често са набеждавани за големия скок на цените.
В опит да ограничи високата инфлация при основните хранителни продукти, правителството в Румъния подготвя нормативен акт, с който да продължи действието на въведения праз август 2024 г. таван на надценките върху 14 основни фермерски стоки. У нас също се обсъждаше възможността за въвеждане на тази мярка. Според родните фермери обаче тя не би била ефективна на родна почва. Според стопаните има други проблеми в решаването, на които е абсолютно належащо държавата да вложи повече усилия.
Повече пазари за фермерите
вместо ограничения
„Необходима е повече подкрепа за отделния фермер, да има той повече възможности да продава продукцията си на общински и областни фермерски пазари. Въвеждането на каквото и да било ценово ограничение чрез наредба или закон крие опасност от извиване на ръце от страна на търговците към земеделските производители", отбеляза Тодор Ванев, управител на животновъдна ферма „Ваневи" в пловдивското село Стряма. Той допълни: „Ако цената се струва висока на търговеца, той ще предпочете вносната продукция. Законите в България като цяло не се спазват. Винаги ще има надценки. Държавата може да спре надценката върху храните, произведени в България, но не и върху вноса. Ако наистина искат да помогнат на фермерите, няма нужда от закони и наредби. Необходима е повече подкрепа за фермера да преработва сам продукцията си и да я продава на българския пазар. За мен и други малки фермери като мен това е по-добрият вариант, отколкото да се приемат закони за ограничаване на цените. Така ще се повиши конкурентоспособността на отделния фермер".
Резултати срещу контрабандния внос
Всяко ограничаване и изкривяване на пазара води до дефекти в него. България има 45-годишен опит с ограничаването на цените и не се получи. Цените се определят от търсенето и предлагането", каза Младен Радев, собственик на телеугоително стопанство „Ферматъ". Той допълни: „Аз също бих искал да няма надценка, но какво би се случило – аз бих произвеждал, но моята стока няма да достигне до клиента, защото са я ограничили търговците, тъй като няма да могат да си платят тока и наемите, следователно ще спрат да продават моята стока. Вносът ще се увеличи. Контрабандният внос при месото, млякото, рибата и захарта е най-голям сред всички останали храни. Ако държавата иска да направи нещо за фермерите, нека спре контрабандата. Не можем да спрем вноса от Европейския съюз и трети страни. Вносът е това, което ни стимулира всеки ден да ставаме все по-конкурентоспособни".
Контролът на търговските обекти
„Смятам, че пазарът в България страда от други аномалии и не толкова от липсата на конкуренция. Според мен таван на надценката на българския пазар може да бъде ефективна мярка само при продуктите, за които няма конкурентен внос. В търговската мрежа в момента, например, не можете да намерите български круши – всичко, което се предлага е внос и ако имаше таван на надценката, нямаше да има никакви круши в магазина", посочи Живка Гроздева, председател на Асоциация на овощарите в България, и допълни:
„Смятам, че повече е необходимо да се променят условията, при които се търгува българската продукция. В Бургас, например, по-голяма част от потребителите си купуват плодове и зеленчуци от малките специализирани магазинчета. Условията за съхранение на продукцията в тези търговски обекти са плашещи, масово се продава стока без етикети. За мен и колегите от другите браншови организации на производителите на плодове и зеленчуци – това са големите пречки пред производителите, тъй като такива магазинчета са многобройни. Не знам на какви проверки подлежат тези магазинчета, но е необходимо контролните органи да обърнат внимание на тези търговски обекти."
Производителите на плодове и зеленчуци все още нямат отговор от Министерство на земеделието и храните за това дали ще има за тях de minimis заради последствията от сушата, посочи браншовият представител. Ако държавата желае да помогне на българските производители, необходимо е да се погрижи за повишаване качеството на вноса в страната, посочи още тя и допълни: „Вместо това държавата възлага допълнителна административна тежест на производителите чрез включването на плодовете и зеленчуците сред стоките с висок фискален риск."
Увеличението на цените не може да бъде спряно
„Категорично сме против въвеждането на каквито и да било регулации по отношение на цените на храните", каза Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Според нея: „Тези стойности се формират справедливо и конкурентоспособно само въз основа на законите на конкуренцията, а именно търсене и предлагане. Никъде в света не е доказано, че таваните на цените работят. Това са популистки мерки, които обществото впоследствие плаща със стократни лихви, тъй като се формира онова социалистическо понятие, наречено дефицит – някои стоки изчезват от пазара, появяват се техни заместители под други наименования, но вече с много ниско качество, и представляват заплаха за здравето на потребителите. Всякакви популистки опити да бъдат заблуждавани хората, че увеличението на цените може да бъде спряно, всъщност водят до тежки финансови катастрофи. Освен това трябва да си дадем сметка в какво време живеем – ние сме в ситуация пред война, защото съвсем близо до нас се води войната в Украйна, в Близкия Изток ситуацията е повече от непредвидима, цените на петрола вече тръгнаха нагоре. В ситуация на война цените на основните храни се покачват и никой не може да ги спре. За какви тавани говорим, как ще бъдат подплатени тези тавани, от къде ще се намери компенсаторен механизъм, за да може той да бъде субсидиран – това са въпроси, на които никой не може да отговори. Категорично против сме поставянето на тавани на каквито и да било цени.
В момента в публичното пространство се носи слухът, че в бюджет 2025 г. ще отпаднат всички диференцирани ставки, включително нулевата ДДС ставка върху брашното и хляба. Тук е мястото да кажа, че това е тема, която не касае българските хлебопроизводители, тъй като ние нямаме никаква облага от диференцираната ставка ДДС върху брашното и хляба. Пряката полза от това имат всички български потребители. Ако се възстанови 20-процентното ДДС върху брашното и хляба, цените на тези стоки неминуемо ще скочат с повече от 20%, тъй като между изкупните цени за тези продукти - които са абсолютно тайна - и крайната цена, която плаща потребителят - има търговска надценка, която е различна и се определя по преценка на отделния търговец. Тогава обаче ще се случи и нещо много по-опасно - освен че цените на хляба и брашното ще се покачат с над 20%, тези цени ще подлежат на чести амплитудни покачвания, тъй като няма да има възможност за нейното дълго задържане, както е в момента. През последните 4-5 месеца цената на хляба се задържа без промяна и по това този продукт се отличава от останалите в потребителската кошница. Това означава, че цената на хляба е политически, ние не сме страна по този въпрос."
Таван на надценките върху
фермерските продукти в Румъния
Съгласно механизма за ограничаване на ценовата надценка за основните хранителни стоки, преработвателите и търговците на дребно могат да начисляват най-много 20% надценка, а вносителите на едро и дистрибуторите могат да начисляват до 5% надценка. Докато правителството анализира ефективността на мярката, идеята е да се намали ценовата тежест за потребителите на основните земеделски храни, а именно брашно, хляб, краве мляко, яйца, слънчогледово олио, пилешко и свинско месо, картофи, домати и захар.
Коментари