5° C, ясно небе
Кулинарни изкушения, тематични конкурси и отличия за рекордни размери на празника в Севлиево
Над 100 000 души посетиха столицата на тиквите гр. Севлиево (известен като Тиквенбург по това време на годината) за 19-ото издание на тематичния празник през 2024 г. Честванията с богата културна програма, под егидата на общината, посрещнаха наплива от посетители, които имаха възможност да опитат традиционни тиквени вкусотии – сладолед, баница и оригинални продукти. Кметът на града д-р Иван Иванов също направи обиколка сред изложителите на празничния площад, за чиято декорация местната власт старателно се е погрижила, хвърляйки усърден труд дори след 23 ч, когато сладкарите приключвали с печенето и на последните тикви. Празничен аромат на тикви се носеше в същото време и в с. Горски извор, Хасково.
Случвало се е през годините наградата за най-голяма тиква
да се присъжда на над 500-килограмов плод
С това напомняне започна церемонията за най-голяма тиква за 2024 г. Тази година първенецът е с тегло от 54 кг, така че не се наложи да бъде каран с камион и свалян с кран. Тиквата-рекордьорка е отгледана от Христо Савчев от с. Млечево, общ. Севлиево. Нейни подгласници са екземпляри с тегло 46, 35, 23 кг и т.н.. На въпроса как се отглежда толкова голяма тиква, Христо Савчев казва: „с много любов, в подходящи условия – с много слънце и вода. А и, тиквата е расла на Балкана, в региона с най-хубавите тикви." На него му беше връчен ваучер на стойност 1000 лв., и плакет, като награда от конкурса, а тиквата подари на готвачите, които по време на празника неуморно приготвяха сладолед за посетителите.
Вторият ваучер и плакет за първи път в историята не са връчени на безапелационен победител, а се поделят между двама производители с еднакъв резултат в категорията „най-дълга тиква" - 1,25 м. Това са Антон Башев от Пещера, който е неколкократен носител на тази титла, и Добрин Христов от с. Градница, общ. Севлиево. Башев казва, че това е най-хубавият празник, на който е присъствал някога, предвид че посещавал немалко подобни събития. Тиквите са произведени от семки на стари български сортове, които севлиевци си разменят всяка пролет в парк „Казармите" по време на друг голям фестивал с дълга история - „Семе българско".
Кулинарните изкушения изобилстваха, а посетителите, които искаха да ги опитат "пръскаха площада по шевовете". Разрязан бе традиционният
тиквеник, с рекордната, достойна
за Гинес, дължина от 355 метра
За приготвянето му били необходими 210 кг тиква и 82 кг кори. Сладкарите шеф. Ради Стамболов и шеф Борислав Екзархов пък приготвяха за посетителите йогурт сладолед с гел от тиква, правейки истинско шоу с приготвянето на над 1500 броя. Магията се случваше в страничната част на сцената, където с течен азот, на -196 °C, съставките (мляко) се замразяваха, след това се поднасяха с тиквен гел в сладоледена фунийка.
Самите шеф готвачи, в качеството на жури, връчиха няколко награди за кулинарни постижения в рамките на традиционната изложба „Тиквени изкушения". Наградите бяха разделени между любители и професионалисти в общо 5 категории. В любителския раздел, в категория „Баница с тиква" първото място отиде при Дешка Николова, следвана от СУ „Васил Левски"- Априлци и НЧ „Св. Климент Охридски-1898" - Сенник. В категория „Модерни десерти от тиква" първа се класира Кристин Анкова, втори са сем. Живкови, а третото място зае Станислава Николова. Камелия Иванова стана първа в категория „Други десерти от тиква", второто място зае ПГТ „Пенчо Семов" - Габрово, а третото отново за Кристин Анкова. Журито връчи и специална награда за триеница с тиква от село Хирево. В категорията „Нетрадиционни ястия и напитки от тиква" на първо място се класира НЧ „Отец Паисий" в село Богатово, втората награда грабнаха Диана и Мирослав Цънцарски, а на трето СУ „Васил Левски" - Априлци. Три специални награди отидоха при „Сдружение на жените „Надежда" - първо място, СУ „Васил Левски" - Троян са втори, а трета е Минка Петрова. В категория „Карвинг" най-убедителни бяха ПГТ „Пенчо Семов" - Габрово, следвани от сем. Живкови. В раздел „Професионалисти", в категория „Баница с тиква" първа награда спечели „Кулинар", втора - „Севлиево Плаза", а трета - „Благост". В категория „Модерни десерти от тиква" най-добра беше Елена Христова, следвана от сладкарница „Империя" и „Дон и Ко". В категория „Други десерти от тиква" „Дон и Ко" се класираха първи, „Севлиево Плаза" - втори, а „Кулинар" - трети. Елена Христова зае първото място в категория „Нетрадиционни ястия и напитки от тиква", „Благост" са втори, а Наталия Николова е трета. В състезанието за торти и декоративни бисквитки в категорията „Декорирани бисквитки на тема Тиква" първа е Петя Панайотова, втора - Радомира Славчева, а трета Кристин Анкова. В категория „Торта на тема Тиква" Кристин Анков взе първата награда, втората отиде при Венцислава Христова, а третата при Живка Манолова.
Кулинарите обърнаха внимание по време на празника и на изложбата за кулинарна литература „Кулинарната история на България" в музей „Етър", Габрово, на Марин Лесев –
колекционер с над 10 000 печатни
издания и повече от 500 ръкописа
Събирани са повече от 30 години, а най-старите екземпляри са от 1870 г. Най-новото попълнение в колекцията си получи на сцената на празника – „кулинарна шаренийка" с традиционни за града рецепти.
На фестивала в Севлиево се предлагаха автентични за района рецепти, и нестандартни продукти с тиква – от печена и рачел, до мусака, сандвичи и други екзотични тиквени ястия. Именно с такива се отличаваше щандът на Диана Цънцарска, която сподели пред в. „Български фермер", че прави тиквени деликатеси от вече 15 години само за празника в Севлиево. Тя е от Стара Загора, всяка година реализира продукция на събитието като организира и тиквен ресторант, и редовно участва в тематичните конкурси. Купува суровината, но експериментира с нови и различни кулинарни произведения, например торти, рачел, разядки на тиквена основа, лютеница с тиква и т.н. Тази година печели втора награда за нестандартна кухня с различните си разядки и салати от тикви, а догодина възнамерява да представи сандвичите с тиква за претендент за наградата. Приготвя различни готвени ястия с тиква, например качамак, който е най-старата рецепта, по която готви Диана, предадена й от поколенията, но донякъде адаптирана спрямо други рецепти с плодове. Ястието е традиционно в Севлиево, особено по това време от годината, съществува още от преди да навлязат американските плодове и зеленчуци на пазара в Европа. Според Диана, правенето на десерти и ястия с тиква все повече еволюира, като тя прилага и техники от молекулярната кухня, работейки с агар агар и натриев алгинат, като се стреми да използва модерни технологии в производството.
Сред най-оживените щандове за поредна година попада „Тиквени изкушения" на Васил Спасов, който заедно със семейството си едва успя да смогне на наплива и на косъм да не им стигне
занесената за празника собствена продукция
в количество от 3 т
Васил Спасов е производител на тикви край Челопечене, и майстор-сладкар, специалист на тиквените десерти. От 2019 г. предлага своите тиквени изкушения на празника, като готвят десерти с тиква на живо, пред очите на посетителите и привличат тяхното внимание всяка година. Поканени са да участват и на коледния базар, където също ще бъдат атракция, заради това, че всичко от процеса на преработка се случва пред очите на хората. През 2019 г. Васил започна да отглежда тикви, да създава кулинарни изкушения, да участва в празника, и тогава печели първо място за най-вкусен десерт.
Пет години по-късно хората знаят, че той ще е там и ще им готви на живо, а тази година дори едва успя да смогне да задоволи голямото търсене.
„Бях се амбицирал, видях че хората ни заобичаха, нашият щанд е най-голям и правим нещата на място, семейно работим и се радваме, че хората са доволни. Радвам се, че очите им се пълнят при вида на тиквата ни. Много пенсионери като ни видят идват просто за една чашка тиква, която аз им подарявам, защото човек трябва да прави добрини, те му се връщат. Аз съм земеделец и мога да си го позволя, а много хора и не вярват, мислят че съм прекупвач или търговец", разказва производителят. Последните му думи доказват, че това, което произвежда има хубава вид, и в първичния добив, и след преработката. А още повече – има хубав вкус.
Той твърди, че
продава на цената, на която
трябва да бъде продукцията му,
и въпреки намесата от странични лица не възнамерява да я вдига. Тиквите са си негови, а той избира да печели за себе си чрез щастието на хората. Бурканче рачел му излиза 4 лв. за производство, а го продава на 6 лв. Стопанството му в софийския квартал Челопечене е 30 дка, като площите се увеличават всяка година. Завършил е „Растителна защита" в Аграрния университет, работи като комбайнер в землище край София, където отговаря за растителната защита. Иска да направи „Тиквени изкушения" абсолютно семеен бизнес и го прави такъв от самото стартиране. За първа година на празника работят на 3 каси, което определя като един от най-големите си успехи – адреналинът и лудницата покрай напора от клиенти на щанда му за десерти от собствени тикви го зарежда душевно, макар да го изморява физически.
Самите сортове, които отглежда са Добруджанска цигулка и кръстоска между Бяла пловдивска и софийска тиква „Кестенка", като резултатът е сивкава на цвят тиква с огромни дръжки. Проблемът в производството е сушата, заради която цветовете изгорели и добивът на декар е много по-нисък от миналогодишния, когато реколтата била много добра. Миналата година добивът е бил общо 90 т, а тази е 200 т, но това се дължи на увеличаване на стопанството, иначе добивът от декар миналата година бил по-висок от настоящия. Освен това има малко оранжерийно производство на краставици и домати.
Сложили са тикви на капково напояване, което им се е отразило добре, но не са толкова сладки, въпреки това по естество те си имат високо захарно съдържание и запазват вкусовите си качества. „Добивите са средна хубост, но човек трябва да е доволен от себе си и дори с малко", казва Васил. Разполага с няколко машини, но
разчита повече на ръчната обработка
Бори се с болестите, например брашнестата мана, с фунгициди, с вредителите, като скакалци, буболечки и листни въшки - с пестициди и листно торене, като се опитва да сведе химикалите само до необходимите количества. Пръска, когато има нападения, с малко необходими на тиквата химикали, и без да прекалява, т.е. до около 6 пъти, когато се разтворят ластуните, за да влезе препаратът.
Не кандидатства за държавно или европейско финансиране, сам „издържа" производството, ако се наложи. Споделя мнението, че европейските субсидии не винаги се оползотворяват и веднъж отпуснати хората ги харчат за други цели, вместо за земеделие. Регистрирал се е като ЗП единствено заради празника на тиквата. Не наема външна работна ръка, разчита на близките си, и на приятели, ако се наложи, иначе не може да има доверие на непознати. Идеята е да произвежда асортимент, а семейството му да работи в тяхна собствена сладкарница, която живот и здраве знае, че ще успее да създаде, осъществявайки тази си мечта. Мотивацията му остават желанието и обичта на хората, специално добротата на хората от Севлиево. Всяка година заделя 2 т от продукцията си за благотворителност за сирачета. За всяка Нова година подарява по един тиквеник на редовните си клиенти.
Иначе зарежда обекти в София с белена вакуумирана тиква. Опитва се да не дава продукцията си на прекупвачи, развивайки собствена търговия и бранд, държи цена, която да ги задоволява и да бъде приемлива за хората в същото време, изпраща стока по куриерски фирми, работи и онлайн. Казва, че
видът продава на първо място,
а след това са и вкусовите качества,
с които задържа потребителите
Хубавите семки събира за семе, а другите дава на животновъди за фураж. Продава собствено производство рачел, чийзкейкове, бисквити, бонбони, печена тиква, свещи с аромат на тиква, които жена му твори и т.н.
„Всеки продава печена тиква, но не всеки - изкушения, които да накарат човек да заобича вкуса на тиквата, а тя е нещо много хубаво и полезно, естествен диуретик с много витамини, например витамин Т, антиоксиданти също. Българската тиква, както всичко наше е най-хубава, но хората са позабравили вкуса и полезните ѝ свойства и благодарение на тази община идват тук, идват при нас и я заобичват отново", казва Васил.
Добруджанските цигулки определя за вкусни и месести, а по веригите казва, че се продават фуражни тикви. Пазарът определя за труден, хората избирателно купуват и продават. Преди купували суровината за сокове, но общо взето сега ситуацията е трудна от икономическа гледна точка. За 1 т добив от тиква, казва Васил, не са необходими много усилия – земята го осигурява, но след това трябва да се вкара необходимия калий, за да се увеличи добива. Иначе пловдивската тиква достига до 8 т от декар при много хубаво гледане и много добра година, което става все по-трудно постижимо.
След беритбата в тиквените му ниви ще разчиства растителни остатъци, ще подготвя нивите за догодина, като гледа да прави сеитбооборот с картофи, защото монокултурното отглеждане на тиква на едно и също място не подобрява добива и трябва да се завишава торовата норма. Той е запознат с тези процеси защото освен, че има земеделско образование, практикува това от вече 21 години.
Преди тиквите се е занимавал
със зърнопроизводство
– слънчоглед, царевица, пшеница
и други основни зърнено-житни култури, но заради ниските им цени на пазара се ориентирал към по-интересна култура, за да е успешен бизнеса, да радва семейството си и околните.
Посещава празника 7 години подред, като първата едва смогнал с малката фурна, единствено благодарение на хората от къщата за гости в която отседнали, които пекли тикви денонощно, за да помогнат. Тази година, макар оборудването им да включва фурни, шатра и хладилници, отново едва смогнат да задоволят нуждите на хората с количеството тиква, която са занесли – 3 т. За тиквеника точат корите на място, вкарват есенния вкус с ябълки, канела, джинджифил и индийско орехче. Преди „Тиквени изкушения" марката се казвала „Къщата на тиквата", но я преименували, защото наистина предлагат изкушения.
Пазарът на тикви расте в глобален
мащаб, заради повишено търсене
Предвижда се пазарът на пресни тикви в света да регистрира годишен темп на растеж от 2,8% през периода 2024-2029 г. Това се дължи на увеличаване на употребата им в ресторантски ястия, увеличаване на употребата на семена за закуски, изгодни цени за производителите и повишаване на осведомеността относно хранителната стойност на тиквите.
Поради високото им съдържание на хранителни вещества и минерали, употребата на тиквени семки, като съставка в салати се е увеличила, което увеличава търсенето на тикви. Фермерите гледат на тиквите като на печеливша възможност, поради което пазарът на тиква се разширява драстично, като Китай доминира. Страната има високо ниво на вътрешно производство, по-голямата част от което трябва да задоволи местното търсене. За да насърчи производството на зеленчуци, китайското правителство стартира няколко програми, които стимулират растежа на пазара в този регион.
Вторият по големина производител на тиква в световен мащаб е Индия, тъй като има идеални климатични условия и почва. Например през 2021 г. Китай е произвел 7,5 милиона тона тиква, а обработваемата площ е 401,6 хиляди хектара. В Индия производството се увеличава поради ръста на цените с 10-15% и държавни субсидии за закупуване на семена. Индийското правителство и компании, работещи в развиващи се страни като Тайланд, предоставят на производителите модерни сортове семена, за да ги насърчат да отглеждат тикви вместо други култури.
Съединените щати остават най-големият вносител на тикви, като Мексико е най-големият износител за САЩ, а след него – Канада, Нова Зеландия и Гватемала.
Коментари