Кои са икономически важите болести и неприятели, срещу които трябва да се прилага контрол

 

Болести

Антракноза

Болестта е установена още в началото на миналия век, но сериозни проучвания се правят много по-късно. Заразата е изключително опасна за ореха, тъй като се развива през цялата му вегетация, като предизвиква повреди по летораслите, плодовете и води до преждевременен листопад.

Симптоми:

  • По листата първоначално се появяват точковидни петна, които са червено-кафяви на цвят. По-често те са от долната страна на петурата. По-късно те нарастват и изсветляват в средата, а по края са кафеникави. Повредата се пренася и по нерватурата. Под петната се намират дребни черни точици, които са плодните тела на патогена.

При благоприятни условия петната се увеличават и могат да обхванат почти половината от листа. На по-късен етап тъканите некротират, а заразените листа окапват още през лятото – юни, юли, август.

  • По плодовете, нападнати в ранна фаза, се получават вдлъбнатини – закръглени, тъмни петна.по-късно и по тях се появяват плодни тела.

Нападнатите плодове се деформират,

остават дребни и често капят от дървото по-рано

Когато заразяването е станало по-късно, по плодовете се наблюдават тъмни петна, които са закръглени плодни тела на патогена. Заразената тъкан спира да нараства на мястото на повредата. Кората, черупката и ядката на плода се деформират. Ядката е тъмна, суха и недоизхранена.

  • По летораслите се забелязват светлокафяви петна, които са продълговати и с тъмна ивица накрая.

Патоген

Болестта се причинява от гъба – Gnomonia leptostyta (Marssonina juglandis). Заразата се запазва в окапалите листа. През пролетта чрез дъждовните капки и вятъра спорите се разпространяват и осъществяват заразяване.

Благоприятни условия за развитие на болестта са чести превалявания и умерена температури.

Контрол:

  • Препоръчва се засаждане на толерантни сортове, като Шейново, Силистренски и др.
  • Есенно третиране на заразените листа с 5%-ов разтвор на карбамид. По този начин се намалява първичната зараза, която се намира в окапалите листа.
  • Зимно третиране с медни средства.

Бактериоза

За болестта казват, че е „най-опустошителната" за вида, тъй като предизвиква петносване, почерняване и опадване на орехите.

Симптоми:

  • При младите листата се проявява некроза, която се изразява в потъмняване на жилките, Образуват се едри петна, които постепенно се деформират и изсъхват.

По старите листа се развиват тъмни петна, които изглеждат мазни и са с хлоротичен ореол.

  • Нападнатите реси и млади плодове опадват преждевременно.

По нарасналите плодове се образуват едри, черни петна, които са мазни и с блестяща, набръчкана повърхност.

Некрозата може да обхване само обвивката на ореха, но също и да премине в меката черупка и в ядката.

  • Върховете на младите леторасли почерняват. При старите се образуват черни, мазни петна, които са леко хлътнали.

Патоген

Болестта се причинява от бактерия Xanthomonas arboricola pv. Juglandis. Заразата се запазва в заразените пъпки и леторасли. През пролетта върху тях се образува бактериален ексудат, който се разпространява чрез дъждовните капки.

Заразяването става по време на цъфтежа,

като преминава в завръза

Благоприятни условия за развитие на болестта са влажно и хладно време през фазата на цъфтеж на ореха.

Контрол:

  • По-разпространените български сортове, като Извор 10, Шейново, Силистренски и др., са слабо чувствителни на заразата.
  • Агротехнически практики, като изрязване и унищожаване на заразените леторасли, намаляват заразата.
  • Препоръчва се зимно третиране с медсъдържащи средства.
  • Вегетационни третирания също е добре да се прилагат.

Неприятели

Орехов плодов червей

Неприятелят е основен за културата, въпреки че напада още плодовете на кестен, бадем, както и някои горски видове – дъб, бук, леска и др.

Ореховият плодов червей развива едно поколение на година. Зимува като възрастна гъсеница в пашкул под растителните остатъци, под кората на дърветата и в почвата.

През пролетта гъсениците какавидират, а пеперудите летят през юни и юли.

Женските пеперуди снасят яйцата си върху зелените плодчета. След излюпването си гъсениците

се вгризват под дръжката на орехчето

и се хранят с ядката му

Повредените плодове окапват по-рано, като изглеждат като узрели – обвивката им се набръчква и свива. Може да окапят, като гъсениците продължават да се хранят вътре в ореха. Сред като завършват развитието си те прогризват отвор в плода, напускат го и търсят укритие за зимуване.

Ябълков плодов червей

Неприятелят, който е основен за ябълката, вреди и по ореха, както и по други овощни култури. Нанася сходни повреди с ореховия плодов червей.

Ябълковият плодов червей развива две поколения годишно. Пеперудите от първо поколение летят през май и юни, а от второ – юли и август, а понякога и през септември.

Мерки за борба:

Основно значение за контрол на неприятелите имат агротехническите практики:

  • Събиране и унищожаване на опадалите червиви плодове, преди гъсениците да са излезли от тях.
  • Окопаване на почвата на дълбочина 10-15 см под короната в близост до стъблото.
  • Поставяне на ловни пояси по стъблото и дебелите клони. Те се преглеждат през 10-ина дни, като уловените гъсеници се унищожават.

Растителнозащитни пръскания

могат да се правят при по-младите насаждания, които са с по-малка корона

С навлизането на съвременни практики, като използване на дронове, разбира се, това е възможно и при по-големи дървета, но ефектът няма да е 100%, тъй като облистването при възрастните дървета е повече.

Препоръката е да се третира през периода на масов летеж на пеперудите. Има десетки одобрени продукти за растителна защита, които могат да се използват за контрол на двата важни неприятеля.

сн. 07-1 и 07-2 – Опасни болести и неприятели могат да компрометират ореховата реколта