Ееех! Ако можеше септември да бъде май, както се пее в една песен... сега щяхме да се радваме на цъфтеж, а не тепърва да правим планове и схеми за засаждане на луковици. Но не може. И ни чака още застудяване, първите слани, надяваме се повече дъжд – все събития, които могат да попречат на работата в градината и на открито изобщо. Затова, мили градинари, запретвайте ръкави и се възползвайте от всяка минута и възможност.

Освен засаждането на луковични цветя с пролетен цъфтеж, което дискутираме от предния брой и е актуално в момента, редно е да ви подсетим, че предстои и подготовка на луковичните и грудковите цветя с летен и есенен цъфтеж за лагеруване. Дълго стана. Накратко, бъдете подготвени да вадите далии, гладиоли, глориози, канни и т.н. неустойчиви на студ красавици, както и да ги наместите някъде на топличко в мазето. Естествено, след внимателна проверка за щети и неканени гости.

На тяхно място, тоест с едно прекопаване, може да засадите следните разкошотии, които да ви радват напролет:

Започваме с негово величество – лалето 

Разказвали сме ви истории за Персия и Турция, за султани и тюрбани, както и за „Лалемания" и нейното световно значение за икономиката тогава и сега, за музея на лалето, за фестивалите в негова чест... Разказвали сме още, че сортовете лалета са разделени в няколко групи според периода на цъфтеж и формата на цветовете. А по-конкретно:

1-ва група - прости цветове и ранен цъфтеж;

2-ра група - кичести цветове и ранен цъфтеж;

3-а група „Триумф";

4-а група хибриди „Дарвин";

5-а група - прости цветове и късен цъфтеж;

6-а група - с цветове като лилиум;

7-ма група – с ресничести цветове;

8-ма група Viridiflora;

9-а група „Рембранд";

10-а група „Папагали";

11-а група – късно цъфтящи с кичести цветове;

12-а група Kaufmanninana;

13-а група Fosteriana;

14-а група Greigii;

15-а група Miscellaneous или „разни".

Нека за лалето да споменем още, че е сред най-селектираните цветя, което предлага огромно разнообразие от форми, размери и багри както на растенията, така и на цветовете. Може да се намери подходящ вид и сорт за всяко кътче на градината и балкона.

Лалета могат да се отглеждат практически навсякъде, където има студени месеци. А където няма, градинарите ги „лъжат" в хладилника и пак им се радват. Те са непретенциозни растения, но най-добре се представят при слънчево изложение и богата на хранителни вещества и органика почви.

Засаждане на луковиците в градината е подходящо да се извърши след средата на септември и поне 15 дни преди сериозни застудявания и замръзване на почвата. Това е доста широк диапазон в последните години.

Дълбочината на засаждане е около 8-10 см в зависимост от типа почва и фракцията на луковицата. Доказано е, че по-плитко засаждане води до образуване на много детки и влошаване на цъфтежа. Счита се, че по-дълбоко засаждане има редица предимства. Луковиците се вадят и засаждат на ново място на всеки 3-5 години, защото имат склонност да „потъват" в почвата.

Неизвестен, и все пак много любим орнитогалум

Сигурно ви се е случвало да се разхождате из някоя поляна напролет и да се влюбите в белите звездички на гарванския лук или т. нар орнитогалум. Всъщност орнитогалумите са много видове предимно цъфтящи напролет.

Подобно на другите луковични цветя с пролетен цъфтеж, и тези обичат слънчеви местенца с богати, умерено влажни и с отлични дренажни свойства почви. Засаждането отново се препоръчва да е в група от поне 5-10 индивида на разстояние 10-15 см и дълбочина между 5 и 10 см в зависимост от едрината на луковиците и типа на почвата.

Важно е да отбележим, че вадене, местене и делене на орнитогалумите се налага доста по-рядко. Сигурен признак, че е дошло време за тези операции е влошаването на цъфтежа.

Някои от най-предпочитаните видове са: Ornithogalum arabicum, Ornithogalum dubium, Ornithogalum magnum, Ornithogalum nutans и др.

Дребосъчетата от групата на ирисите 

Знаете, че ирисите са две основни и огромни групи. Първата и по-известна е ризомната – тази на перуниките. Втората е на луковичните ириси, на която ще обърнем повече внимание днес.

И така, джобните ирисчета достигат височина между 5 и 25 см. Цъфтежът им може да започне още през февруари, ако времето е подходящо и при правилен подбор на сортовете, да продължи до май.

Ирисчетата се чувстват добре почти навсякъде. Добре се вписват в скални кътове, смесени цветни групи или самостоятелно. Могат да се отглеждат и в саксийки. Важно е почвата да е богата и с отлични дренажни свойства.

Една характерна особеност на луковиците на ирисчетата е, че не потъват в почвата, но размножителния им коефициент е доста висок и разделяне се налага отново през 3-5 години, но с цел осигуряване на място за развитие на отделните луковички.

Докато сме на тема дребосъчета... 

Минзухарите също са безброй, но по-важното е, че са безстрашни. Всеки е виждал техните нежни свещички да пробиват снега и да цъфтят неуморно от най-ранна пролет.

Минзухарите не се различават много спрямо изискванията си от останалите луковични цветя с пролетен цъфтеж. Идеален момент за засаждане е, когато температурата на почвата се задържи трайно под 15 градуса по Целзий на десетина сантиметра дълбочина. обикновено това се случва към края на септември и началото на октомври.

Не си мислете, че дребните луковички не се нуждаят от дълбоко обработена почва. Те се засаждат на 5-10 см дълбочина и също през толкова за отделните индивиди. никога не засаждайте ирисите и минзухарите, както и други дребни цветенца самостоятелно. Винаги да са в група от поне 3-5, а най-добре повече, за да се откроят.

Анемонии за всеки сезон 

Някаква сантиментална нотка се появява всеки път щом споменем цветята на вятъра. Нежни, деликатни и в същото време толкова разнообразни и устойчиви са, че се чудим как не са във всеки двор все още. Сред семейството на анемониите любимите ни съсънки и гълъбовите очички, които цъфтят рано напролет. Те се засаждат през есента, подобно на луковичните цветя, макар подземният им орган да не е луковица.

Също, Anemone blanda ще цъфти сред първенците, ако коренището се засади сега в по-варовита почва.

Най-тънкия момент при отглеждането на анемонии е да подходите правилно при засаждането. След това, цветята ще се справят практически сами и без много усилия от страна на градинаря. Това означава, че трябва да се проучат изискванията на конкретния вид, който сте решили да отглеждате.

Билка или цвете? 

Всички сте чували за самардалата. Ако не сте, потърсете в търговската мрежа Allium bulgaricum и си купете повече луковички. Засадете според упътването на етикета. Мястото да е сенчесто и влажно, което е в пълен разрез с правилата за засаждане на повечето луковични цветя. Обръщайте внимание и търсете достоверна информация за всеки вид.

Самардалата се разлиства през март и цъфти през май (или поне до скоро беше така, сега сроковете са леко изтеглени напред във времето).

Декоративната стойност на цветовете се крие в нестандартния цветонос, разположението на отделните цветчета, както и в интересните краски. Имайте предвид, че ако самардалата си хареса мястото, може да се самозасее. Не очаквайте обаче цветове от семеначетата скоро. Деленето на луковиците е по-сигурно и скоростно в това отношение.

Самардалата е билка и подправка, която в някои райони на страната е много позната, а в други точно обратното.

Още нещо... 

Страничките ни са къси, за да поберем цялото богатство на луковичните цветя. Ето още няколко по-интересни и ефектни вида, които смятаме, че ще намерят място във всяка градина:

  • Синчец – от най-дребничкото цветенце до едрогабаритния испански представител, синчецът е едно от малкото цветя, което предлага именно сини багри за градината;
  • Еремурус – интересно растение с огромен 120-сантиметров цветонос, покрит от главата до петите с нежни, дребни цветчета;
  • Декоративните лукове – споменаваме ги честичко, те предлагат огромен набор от видове, подходящи за всяко кътче от градината и балкона;
  • Мускари или кукувиче грозде – още един лечебен любимец с диво представителство у нас, но и с атрактивен вид;
  • Трителея – неизвестна, но очарователна с цъфтеж в края на пролетта и изключително минимални изисквания по отношение на грижите;

За финал ще вмъкнем, че е изключително важно да отбелязвате къде и какво садите, защото до пролетта има да изтече доста вода, а ние сме склонни да забравяме. Вариант е да поставяте табелки и да внимавате с мотиката или да си направите карта и да се допитвате до нея преди работа в цветната леха.