Как да преценим да се напояват ли лозите

Най-важното обобщават от Института по лозарство и винарство в Плевен

След проливните дъждове, по нашите географски ширини обикновено настъпва сериозно засушаване. Затова експертите от Института по лозарство и винарство дават полезни съвети, свързани с най-важното при нуждата на лозата от напояване.

Необходимостта от напояване при отглеждането на лозовата култура в България се обуславя от количественото и времево несъответствие между нуждите на растенията от вода и наличието й в почвата.

Недостигът на вода потиска растежа на лозите

а узряването на гроздето може да бъде забавено или затормозено. В по-голяма степен е повлиян вегетативният растеж отколкото добивът.

От друга страна изобилието от вода стимулира ненужен вегетативен растеж, който води до сгъстяване на листната маса, високо водно съдържание на зърната, сбити гроздове вследствие увеличения размер на зърната, лошо огряване на гроздовете.

Когато се разглежда проблемът с осигуряването на оптимален воден режим, трябва да се има предвид, че за разлика от много овощни култури, вегетативният растеж на лозите предшества цъфтежа и нарастването на плодовете, като степента на застъпване между тези фенофази варира при отделните сортове.

Поливният режим на зависи

от силата на растежа на лозите
и от фазите им на развитие по време на вегетационния период.

Растенията започват да потребяват вода с разпукването на пъпките и нуждите им непрекъснато нарастват с развитието на листата и леторастите.

Към средата на юли лозите вече са напълно развити и водопотреблението достига своя максимум, както и през август.

Според променящите се нужди на лозите по отношение на водата през вегетационният период,
поливният режим обикновено се организира в четири основни етапа.

Етапи на режима

Първият

Обхваща времето след разпукването на пъпките до края на цъфтежа. Поради недостатъчното развитие на лозите през този период, водопотреблението на насаждението е ниско. Нерядко водният запас и валежите са достатъчни за задоволяване нуждите.

Недостигът на вода обаче може да доведе до неедновременно разпукване на пъпките, слаб растеж на леторастите и по-малко цветове. Водният дефицит по време на цъфтежа се свързва със слаба жизненост на полена и плодника и следователно - с по слабо залагане на зърна, което може да понижи добива до 50%. Едрината на заложените зърна също се повлиява отрицателно. Потиснатият растеж в следствие на евентуално засушаване през този етап може да се отрази в недостатъчна листна площ, съответно недостатъчен капацитет за синтез на фотоасимилати, необходими за растежа и изхранването.

Добивът през следващата година също може да бъде повлиян отрицателно. Смята се, че водният недостиг в този момент снижава по-скоро броя на съцветията върху един леторасъл, отколкото броя на цветовете в едно съцветие.

Вторият

Започва след цъфтежа и продължава до началото на узряването. Началото му съвпада с първата фаза от развитието на зърната. Това е периодът на делене на клетките в зърната и последващото им начално нарастване, през който задоволяването на нуждите от вода е от изключително значение.

През тази фаза зърната са силно чувствителни към воден стрес, в резултат на което остават дребни при евентуален воден недостиг. Това издребняване на зърната не може да бъде компенсирано с оптимизиране на водния режим през следващите фенофази, а загубите на добив достигат 40%.

Краят на етапа съвпада с втората фаза от развитието на зърната, през която нарастването им забележимо се забавя и едрината им не се повлиява съществено от водния недостиг. Растежът на леторастите обаче продължава и евентуален воден стрес би имал ограничаващо въздействие в това отношение.

Третият

Продължава от началото на узряването на плодовете до беритбата. Като правило лозите не са така чувствителни към воден стрес през този период. Растежът е почти затихнал и трудно може да бъде повлиян от по-ниския воден статус на растенията. Засушаване в началото на периода обаче може да причини окапване на долните листа и оголване на гроздовете с последващи слънчеви пригори по зърната.

Евентуален воден недостиг в този момент не се отразява съществено върху едрината на зърната и съответно върху количеството и качеството на добива.

Високи нива на водния стрес обаче предизвикват изсъхване по върховете на леторастите като последваща по-висока поливна норма или по-голям валеж могат да стимулират растеж на страничните леторасли, които отклоняват фотоасимилати.

Четвъртият

Започва след беритбата и завършва с окапването на листата. През този период водопотреблението на лозовото насаждение постепенно намалява. Поливният режим трябва да поддържа физиологичните процеси в растенията без да предизвиква вторичен растеж.

Слаб до умерен воден стрес потиска силния растеж на някои сортове и способства за узряването на летораслите.

По-силен воден недостиг може да потисне растежа на корените с последващо намалено извличане на минерални хранителни вещества от почвата и потенциален недостиг на микроелементи през следващата пролет. Това може да се отрази в преждевременно или забавено разпукване на пъпките, забавяне на растежа и дори пропадане на младите леторасли.

В края на октомври и началото на ноември, когато ниските температури възпрепятстват вторичния растеж, поливните норми могат да бъдат завишени с оглед възстановяване на водния запас в активния почвен обем.

Поливките да се съобразят с фазите на лозята