Болестта започна да се появява вече на доста места в страната

Според агрометеоролозите времето през следващия период ще е горещо и ще се ограничава развитието на редица гъбни болести, но от това ще правят изключение брашнестите мани по овошките, лозите и зеленчуковите култури.

Що се отнася до лозите, за тях може да се каже, че болестта започна да се обажда вече на доста места в страната и отново се очаква да отбележи широко разпространение, което по традиция е характерно за всички райони на България.

Още в първите дни на проява на признаците на заболяването е много важно то да бъде разпознато веднага, за да се действа ефективно и бързо.

Признаци

Нападат се всички зелени части на лозовото растение. Обикновено от горната страна на листата отначало се образуват жълтеникави петна със сиво-бял, нежен налеп, от който тъканите некротират.
Нападнатите от оидиума листа се деформират, прегарят, но не опадват.

По зелените леторасли също се появяват петна, покрити с налеп, а при узряването им петната започват да стават кафяви до кафяво-виолетови.

Атакуваните от оидиума леторасли не узряват добре.

Характерна е атаката по зърната на оформилите се гроздове, която продължава до узряването им.

При по-силно и типично нападение обикновено зърната се атакуват така, че и семките им може да се показват. Този признак представлява най-характерният белег на оидиума.

При по-късно заразяване на зърната на гроздето с оидиум може те да не се напукват, но върху тях се развива паяжиновиден налеп с лъчиста структура.
От тези повреди се образуват рани, които са един вид входове, откъдето вторично могат да проникват причинителите на т. нар. сиво гниене, меко гниене или мокро гниене.

Причинителят на оидиума е гъба, която зимува като удебелен мицел между кожестите люспи на пъпките. През пролетта може още да е започнала първичната зараза, когато започнат растежът и развитието на лозата, над +12 градуса С – това първично заразяване започва от презимувалия мицел на всички зелени органи на лозата и трябва да се действа профилактично още преди него. Както казват специалистите, трябва добре да се помни, че борбата с оидиума може да бъде успешна, само ако се започне превантивно навреме.

Първото третиране се провежда задължително при дължина на летораслите 10-12 см.

Класическото средство за елиминиране на оидиума по лозата е използването на сяра, като се смесва с фунгициди (най-често медсъдържащи) за едновременна борба и с маната.

Когато борбата с оидиума се води със сяра, второто третиране се прави 10-14 дни преди цъфтежа, а ако той е продължителен, лозата се третира и по време на масовия цъфтеж.

Когато се използват контактни фунгициди, интервалът между пръсканията е 7 дни, а когато се работи с препарати със системно действие, може да се пръска през 14 дни.

Критичен период за инфектиране
с брашнеста мана (оидиум) има от фенофаза „цъфтеж" до фенофаза „затваряне на чепките". Зърната се заразяват най-много от фенофаза „отделяне на ресата" до фенофаза „прошарване на зърната".

Срещу оидиума лозята се пръскат с един от регистрираните фунгициди: Вивандо – 20 мл/дка; Домарк 10 ЕК – 25-30 мл/дка; Куадрис 25 СК – 75-100 мл/дка; Луна Експирианс -12-40 мл/дка за винени сортове; Ориус 25 ЕВ/Династи 25 ЕВ/Тебумакс 25 ЕВ – 0,04%; Серкадис – 15 мл/дка; Флинт макс 75 ВГ – 0,016%; Кабрио топ – 0,2% и други.

Едновременна борба срещу маната и оидиума
може да се проведе с един от фунгицидите: Куадрис 25 СК – 75-100 мл/дка; Кабрио топ – 0,2%.

Ако стопани сега са установили признаците, за които говорим, явно става дума за брашнеста мана и явно не са пръскали срещу нея. За да вземат бързи мерки могат да използват веднага препарат на сярна основа като Кумулус, Козавет,Тиовит Джет, или каквото им препоръчат от аптеката. Но трябва да побързат, за да спасят това, което не е поразено още на лозата.

Третиранията срещу брашнестата мана могат да се комбинират. За да се избегне появата на резистентност, се редуват продукти за растителна защита на различни активни бази и с различен механизъм на действие.

Запомнете тези правила:

  • Инфекцията обикновено се появява първо на долната страна на базалните листа като бял прах. По-късно гъбичките могат да причинят зацапване, къдрене и изсъхване на листата. В крайна сметка, листата изсъхват и падат.
  • Инфекцията върху плодовете се познава по белите и прахообразни налепи. Те може да доведат до напукване на плодовете, които след това изсъхват или никога не се узряват. През лятото гъбичките произвеждат малки черни тела върху заразени листа, издънки и плодове.
  • Смята се, че оидиумът не поразява следните сортове грозде – Алиготе, Шардоне, Кишмиш, Мерло и други.
  • Важен е също така подходящият избор на място за лозето, при което се намалява влажността и позволява добра циркулация на въздуха. Освен това е необходимо всички стари растителни остатъци да бъдат отстранени и унищожени в края на всеки вегетационен период, за да се предотвратят инфекциите.
  • Много е важно да се контролира ранната (първична) инфекция, тъй като неуспехът при контрола на прахообразната плесен може също да доведе до повишаване на заразата. Виното от зарадено с оидиум грозде е с ниско съдържание на спирт, има неприятен вкус и леко киселее.
  • Най-голяма интензивност за развитие на болестта по гроздето има от края на май до средата на юли.
  • Най-голяма вероятност от заразяване има, когато температурата е от 0 до 25 градуса, а влажността на въздуха 75-80 %.
  • Брашнестата мана се разпространява силно през лятото от спорите, разнасяни от вятъра.

Профилактиката е много, много важна
– в нея влизат изгаряне на органичните отпадъци преди зимата, проветряване и свободен достъп на въздух до всички части на лозата. Обилното поливане на лозата или дъждуването са отлична мярка за профилактика, защото така се отмиват спорите на гъбата.