13° C, облачно
По следите на лапичките през историята на случая „Бобчо"
Един от януарските уикенди премина в издирване и гонитба на набралото популярност, предимно в източните столични квартали, куче „спринтьор" от Петрич, на име Бобчо. Беше наречен в социалните мрежи „беглец", „бързокрак", „Боби турбото" и т.н., защото развивал завидна скорост, заради която публикуваните сигнали с местонахождението му изисквали ежеминутно проследяване и обновяване. Бобчо получава своя щастлив край, но навън на студа нощуват още много като него – четириноги, които имат любящо семейство, но не са при него у дома. В големите градове, губенето и намиране на любимци не са рядкост, но специално от този случай могат да се извлекат не малко поуки.
1. Кучешката психика при смяна на дома
При осиновяване на любимец, преживяването обикновено е вълнуващо, но в главата на животинчето може да е ужасяващо и объркващо, защото домът и целият му начин на живот се променят, особено ако отива в непознат град. Първите седмици от осиновяването са критични, защото кучето може да се опита да се върне на мястото, което възприема като свой дом, там където е прекарало най-голямата част от живота си.
Затова след осиновяване, докато не сте сигурни в пълната адаптация на животинката към вас, дома и района ви в никакъв случай не го пускайте на разходка без каишка и повод. Не оставяйте отворени врати към двор или градина, особено ако има откъде да се промуши. Опити за бягство ще има и това е нормално, а на новите стопани се пада да положат усилия за спечелване на доверието и да се грижат да предотвратяват това с подходящ нагръдник, системи за проследяване и микрочип. Когато кученцето е спокойно и свикне в новия си дом, обикновено след 2-3 месеца, то няма повод да бяга, ако се полагат добри грижи за него. Повечето животни биха се върнали на място, където се чувстват сигурни. В много от случаите изгубените кучета са хукнали от страх – дали от шум, градска обстановка, друго куче или хора, зависи от индивидуалните му възприятия. Изгубените кучета, които се страхуват от непознати, не осъзнават, защо ги преследват и, че най-често е за тяхно добро. Ако осиновеното куче е пребивавало на улицата в миналото си, то вероятно свързва опитите за хващане със залавянето за кастрацията си, която е стресиращо преживяване за животните сама по себе си.
2. Обществото на кучкарите
За щастие, намирането може да бъде улеснено с помощта на социални мрежи и форуми. Понякога да се разлепят обяви в района не е достатъчно, набирането на онлайн популярност е много важно, чрез публикуване на информация за кучето и снимка (в групи с общности на изгубени кучета и населени места или райони на града). Така шансът някой отговорен човек, видял кучето да го разпознае и да подаде сигнал къде се намира, улеснява търсенето. Там може да се намерят и хора с добри сърца, които да окажат доброволна помощ в търсенето, залавянето и разпространение на информация за изгубения любимец. След случая на кучето Бобчо, което бе търсено от десетки и разпознавано от стотици интернет потребители, също се сформира група търсачи на изгубени кучета – доброволци „Бобчо".
Ако все пак кучето се крие или бяга от хора при получаване на сигнал за същото животно, самият стопанин ще трябва да се отзове, защото кучето не би могло да бъде примамено от хора, на които няма доверие, ако не е социално и има страхове. В такъв случай на намиране рискът да побегне е огромен, затова най-добре открилите го да изчакат на място или проследят посоката му, доколкото е възможно, докато собственикът пристигне на място. Бобчо например бе намиран доста често в различни съседни квартали, но залавянето му било почти невъзможно, поради скоростта, която развивал побягвайки като види приближаващ се към него човек. Така близо 4-дневната гонитба завърши с успех, благодарение на Пламен Йонов и приятелката му, които го задържат с помощта на гласа на собственичката му Таня.
3. Издирване – съвети за намиране на улики
Разлепяйки обяви в района, оставете координати и в местните заведения, денонощни магазини и други по-големи търговски обекти. Някои кучета се крият в храсти на близки паркове, където са били разхождани, други могат да хванат градския транспорт и да се отдалечат с километри от местоживеенето си, трети могат да се върнат на познато място, където са свикнали да пребивават, други може да обикалят дезориентирано или да бягат стресирани от градската среда. Затова е важно да бъдат обсъдени, особено с хората, които помагат в издирването навиците, действията и повторяемостта в поведението на животинката. Ориентир могат да бъдат и следи от лапите му, особено при наличието на сняг и/или кал – така се разбира къде е минавало, стига да се разпознае специфичната походка и отпечатък от лапа от собственика. Разбира се, ако кучето е изгубено в непознат или по-голям град, ситуацията е по-сложна.
Кучета с опит в пребиваването на улицата са по-ориентирани в този вид оцеляване, затова историята на живота също е от значение. Повечето четириноги демонстрират изумителни умения в броденето по улиците, доказвайки за пореден път колко са умни. Ориентират се в намирането на храна и подслон, далеч от хората. Инфраструктурата на повечето градове предлага много подходящи условия за укриване - междублокови пространства, изоставени сгради, подлези, безистени и дори кучешки къщички. Оглеждайте с повишено внимание местата, където се оставя храна за уличните животинки и контейнерите за боклук, в които заведения изхвърлят хранителните остатъци след работа. Обикновено вечер животинките се активизират в търсенето на вечеря и подслон.
Коментари