Високите цени на торове налага оптималното им използване, като приоритетно трябва да се внасят при растенията, които са с най-високи нужди от елемента, като пшеница и слънчоглед

Фосфорът, заедно с азота и калия, е сред основните макроелементи, необходими за правилното развитие на културите. Известно е, че елементът се характеризира със специфични особености, които много често го правят труден за усвояване от растенията, въпреки че може да е наличен в почвите

Поради слабата подвижност на фосфора в почвата, суперфосфатът трябва да се внася по време на обработката на почвата. Това е най-наложената практика, която се прилага и у нас. При повърхностно торене на посевите (подхранване) торът остава позиционно недостъпен за корените. При есенните култури суперфосфатът се внася преди предсеитбената обработка. За пролетни култури по-добре е това да става с дълбоката оран, но обикновено се извършва с първото по-дълбоко пролетно култивиране.

При наличие на сеялки за съвместно внасяне на тора (редово торене) нормата може да се намали до 1/2 от нормалната.

Роля в сеитбообращението

Фосфорните торове са скъпи и дефицитни и трябва да се използват с предимство при културите, които най-добре реагират на торене с добив и качество, съветват специалистите, за да има по-добра рентабилност при производството.

От масовите полски култури с предимство при торенето със суперфосфат трябва да са пшеницата и слънчогледът. Царевицата използва добре последействието от тяхното торене.

Трябва да се има предвид, че фосфорът е вторият лимитиращ фактор след азота и неговото действие може да бъде сигурно на фона на пълноценно азотно торене. Самостоятелно (отделно) фосфорно торене е недопустимо.

Вследствие на ниския коефициент на усвояване през първата година, фосфорното торене има характер не само на пряко, но и в голяма степен на мелиориращо торене (трайно подобрение). Ако през първата година усвояването е в порядъка на 10-20%, то в рамките на един четиригодишен сеитбооборот, то е до 40-50%. Но и по-голямата част от останалите след това в почвите остатъчни торови фосфати са метастабилни, т.е. имат много по-висока достъпност за растенията от природните почвени фосфати.

Прекомерното обогатяване на почвите с подвижните фосфати (над 30 мг Р2О5/100 г) може да бъде вредно за растенията, тъй като намалява достъпността на някой от необходимите и дефицитни микроелементи. Широко разпространена е хлорозата на царевицата при прекомерно фосфорно торене на почви с алкална, неутрална реакция или слабо кисела реакция (карбонатни, типични и слабо излужени черноземи) вследствие дефицит на цинк. От друга страна обогатяването на почвите с фосфор повишава достъпността на друг важен дефицитен микроелемент - молибден.

Препоръчваните в миналото технологии на запасяващо или периодично торене (еднократно торене с повишени норми на 4-5 години) са агрохимически необосновани, а при сегашните икономически условия – абсурдни, подчертават агроспециалистите.

Видове торове

Почти единствените източници на суровина за производство на фосфорни торове са природните фосфорити. Същите са неподходящи за пряко торене, поради слабата им достъпност за растенията (с известно изключение на силно кисели почви и многогодишни култури).

От фосфоритите чрез разлагане със сярна или фосфорна киселина до получаването на водоразтворим монокалциев фосфат (Са/Н2РО4/2) получават т.нар. суперфосфати. В зависимост от технологията на производство се получават основно два вида суперфосфати - концентриран и обикновен.

  • Концентриран суперфосфат (44-46% Р2О5) се получава при разлагането на фосфорита с фосфорна киселина. За да се намали взаимодействието на торовия фосфор с почвата и превръщането му в слаборазтворими и труднодостъпни фосфати, торът се произвежда в гранулирана форма (пресувани гранули с размер 2-3 мм), който е масово използваният тор у нас.
  • Обикновен суперфосфат (около 20% Р2О5) се получава при разлагане на фосфоритите със сярна киселина. Поради това съдържанието на примеси като гипс, карбонати, пясък и др. е висока и концентрацията на фосфор е ниска. Произвежда се обикновено в праховидна форма и създава трудности при торенето.
  • Амониеви фосфати се получават при неутрализиране на фосфорна киселина с амоняк, при което се получават две форми. Моноамониевият фосфат (NH4Н2РО4) има състав 11% N+46% Р2О5, а диамониевият фосфат (NH4)2НPO4) - 21% N+46% Р2О5. Това са вносни торове, които се използват с предимство за производство на сложни торове с различно съотношение на азот към фосфор. Удобни са за предсеитбено торене, като нормата се определя по отношение на фосфатния компонент, а азотът се допълва с амониев нитрат.
  • Фосфоритното брашно се използва рядко в страни, които са богати на суровината, за торене на силно кисели почви като фино стрит аморфен природен фосфорит. Действието му е двупосочно. От една страна действа като бавнодействащ фосфорен тор (постепенно разлагане), а от друга – неутрализира частично вредната почвена киселинност.

Прогнозиране на торенето

За определяне необходимостта от фосфорно торене е важно да се извърши почвен агрохимически анализ. За целта почвени проби се екстрахират с химически разтворител, чието действие наподобява на извличането от корените на растенията. Оценката на резултатите се извършва чрез емпирично определените т.нар. гранични стойности, които съответстват на различна степен на запасеност с достъпни фосфати, респективно нужда от торене. За възприетия в страната ацетатно-лактатен метод, граничните стойности на който са както следва:

  • При съдържание 0–5 мг Р2О5/100 г почвите са много бедни и се нуждаят от силно фосфорно торене, съответстващо на 2-3 пъти биологичния износ с реколтата (ориентировъчно 10-12 кг Р2О5/декар).
  • При съдържание на 5–10 мг Р2О5/100 г почвите са слабозапасени и нормата трябва да бъде с около 20% по-ниска от споменатата по-горе (около 8 кг Р2О5/декар).
  • При наличие на 10-20 мг Р2О5/100 г почвите са среднозапасени и се торят с 5-6 кг Р2О5/декар.
  • Почвите са добре запасени при съдържание на 20-25 мг Р2О5/100 г и те се торят с 3-4 кг или не се торят.

Посочените примерни норми показват, че не е необходимо спазването винаги на тясно отношение на азот/фосфор от порядъка на 1:1 или 1:0.8, към което се дават в някои източници. Средното статистическо съотношение между двата елемента в активно вещество в страните на ЕС е около 1:0.4-0.5