И кога имат нужда от поддръжка

Приказката за трите прасенца ни учи от малки, че най-здравият материал за стабилна къща е камъкът. Това ни завещават и строителите на древния свят, защото от пътищата и домовете им до ден днешен са запазени каменните основи, от които можем да разберем къде са живеели и откъде са минавали. Всеки камък е здрав, но и тази наука си има кой е по-по-най.

Като цяло най-здрави са групата на гранитите и гранитоподобните, които са масивни магмени скали. От тях са сиенит, диабас, габро, риолит. Те са много подходящи за външни площадки и пътеки и ще надживеят много, много поколения.

  • Гранит – е една от най-разпространените магмени скали в природата. Гранитната и мраморната промишлености са едни от най-старите в света, датиращи още от Древен Египет.

Гранитът е твърд, плътен камък с ниска водопоглъщаемост и с най-висока издръжливост на студ и замръзване. Не се оцветява лесно от влага или слънчева светлина. Изделията, изработени от гранит, са вечни. Те осигуряват отлична устойчивост на топлина, което е чудесно за готвене на открито.

Строителите съветват да внимаваме, защото търговците представят гранитогреси за гранити, които на външен вид се доближават по външен вид.

  • Сиенитът е светло сив, има находища предимно в Южна България. От него често правят павета, но повечето продукти на пазара са внос от Китай и Индия. Древните гърци са го използвали в строежите си.

Сиенитът обикновено се намира близо до гранитните находища. Камъкът е класифициран като магматична скала, разположена дълбоко под земята, въпреки че благодарение на непрекъснатия вътрешен живот на планетата сега често се среща на повърхността.

Камъкът е един от най -разпространените в света.

  • Диабасът е сиво-зелен, по състав близък с базалта и габрото (разликата им е в размера на зърната, който се определя от скоростта на охлаждане). От него трошат камъни за железниците. Стоунхендж е подреден от този камък.
  • Габро – тъмно сиво и черно. Физическите и механичните свойства отговарят на всички изисквания за производство на облицовъчни плочи, архитектурни продукти. Има ниско водопоглъщане и висока устойчивост на замръзване. Полира се отлично.
  • Базалт – наричат го „господар на Вселената“, защото съществува не само на Земята, негови находища са широко разпространени на Марс, Луната, Венера и други планети.

Широко се използва в строителството и за пътни настилки. Най-трайни и устойчиви на атмосферни влияния се считат сибирските и китайските базалти.

Използват се в бижутерията и различни терапии. От базалт произвеждат дори тенис ракети, скейтбордове, ски, революционни акустични системи, заради отлично възприемане на вибрациите. Този естествен камък е изненадващо лек и същевременно здрав.

  • Риолит – познава се по червеникавия оттенък. Често се използва за изграждане на носещи стени поради плътността си и способността да издържа колосални натоварвания. Много хора избират този камък защото има слаба чувствителност към химикали, а устойчивостта му на температурни крайности е доста висока. По-рядко камъкът се използва като строителен материал, най-често се използва като декоративен.
  • Стеатит – Естественият стеатит е много сходен с гранита. Той е руда, чието основно съдържание е талк, примесен с различни минерали определящи цвета и твърдостта му. Поради тези си качества той е още познат и под наименованията талк и сапунен камък, заради това че е леко мазен и хлъзгав на допир. Наричан е и леден камък, защото може да се справи с екстремни температури, включително замръзване и размразяване. Директната слънчева светлина няма да повреди камъка, но очаквайте промени в цвета с течение на времето. Тъй като сапуненият камък не е порест, дъжд, птичи изпражнения и мръсотия няма да оцветят плота.

Среден вариант на здравина

е мраморът, който е по-твърд вид варовик. Цветове и нюанси – всякакви. Лесен е за шлифоване. Камъкът не е устойчив на атмосферни влияния, затова се препоръчва да бъде използван най-вече в закрити помещения. Устойчив е на натиск.

Варовиците са най-широко разпространената седиментна скала в България. Те се използват в химическата промишленост за производството на карбид и сода, а в промишлеността за строителни материали - за производството на вар и цимент. Използват се още и в строителството за облицоване на сгради - бял русенски камък, врачански камък, черупчест варовик и т.н. Много варовици има в Дунавската равнина, Предбалкана, в района на Радомир, Сливница, Димитровград, Чирпан, Пазарджик и други.

От средните по здравина варовици е и черупчестият, наричан с немското име мушелкалк. С него могат да се постигнат интересни естетически ефекти, защото в него има вградени вкаменелости.

По-слаби

Сравнително добър, но не много здрав е пясъчникът. От него правят плочи и павета. Много от кариерите са ги затворили, може би още добиват в Ловешко.

Масово използвани и продавани у нас са гнайсите, но те са от слабите.

Някои гнайси имат ярък блясък и са достатъчно привлекателни, за да се използват като архитектурен камък. От полиран гнайс често се правят красиви подови плочки, облицовъчен камък, стъпала, первази, плотове и надгробни плочи.

Колкото повече гнайсовите скали наподобяват текстурата на гранита, толкова по-голяма е тяхната стойност. Лентовите и лентовидните гнайси се считат за най-лошите представители.

Слюдестите камъни са най-слаби. Лесно се разграничават от другите по блещукащия им вид.

Грижа

За да не попива вода, ако е от по-слабите камъни за навън – варовици, пясъчници, през няколко години камъкът може да се импрегнира. А за да се боядиса, се нуждае от основа/грунд.

Според нуждите: Гранитите са много подходящи за външна пътека, може и варовици. Причината е, че по-слабите камъни лесно се разпукват от водата, която влиза в тях, и след това замръзва. Това правят порьозните видове.

Сапунен камък често предлагат за външни плотове, както и гранита. Плотът обаче се нуждае от поддръжка с импрегниращо средство. Можете периодично да ги полирате. В съчетание с уплътнението, това ще направи плотът да изглежда чудесно.

Не всички естествени каменни материали са еднакви. Варовикът, например, се счита за мека скала и лесно може да се надраска. Ако обмисляте този материал за плот - област, която е известна с честа употреба - ще трябва да го поддържате и импрегнирате. Подобни проблеми с надраскване могат да възникнат при мрамора, той е особено податлив на увреждане, когато е изложен на киселинни елементи. По-меките камъни могат да бъдат склонни към оцветяване, ако не се третират и поддържат правилно.

Ако планирате камък на под и стена, този за под трябва да е дебел и грапав, а за стена е по-тънък, за да е по-лек. За терасиране на двора, логично е, че трябват едри камъни.

За пътеки в градината всички камъни са подходящи. Премахва се хумусния слой на почвата, най-добре да се постели геотекстил, отгоре 15-20 см дренажен слой и около 5–10 см слой пясък. Фугите се запълват с пясъчно-циментов разтвор или само с пясък, ако е по-малка фугата.