9° C, ясно небе
В един бизнес е важно да влезеш, когато той е на дъното, защото логично след това следва върхът, е мотото на Радка Иванова
Розата, която е един от символите на страната ни, би трябвало да стои и в основата на едно успешното розопроизводство. За съжаление, и този сектор, както всички интензивни такива, през последните години търпи възходи и спадове. Причините са ясни – липса на работна ръка, трудни пазари, съответно реализация на продукцията и т.н., и т.н. Ще е много жалко обаче да оставим отглеждането на рози да се изплъзне от земеделието ни и да се превърне само в повод за гордост за част от някакво славно минало. А за да не се случи това, ще ни трябват повече ентусиасти, които да се изправят пред трудността да бъдат розопроизводители. Безспорно може да причислим Радка Иванова като един от тези производители, които са решени да се справят с тях и
да приемат предизвикателствата
не като трудност, а като възможност
Реших, че искам да отглеждам рози преди около 4 години, споделя Радка Иванова. Купих едно насаждение от 5 декара, с което поставих началото на бизнеса си с таза култура. Не отричам, че това беше сериозно предизвикателство, но бях много ентусиазирана, и все още съм.
Теорията на младата дама е, че в един бизнес трябва да влезеш, когато той е на дъното, защото логично след това следва върхът. Когато всичко е наред, нямаш много полезни ходове. Когато има проблеми, имаш възможност за развитие. Разбира се, никой бизнес не е постоянно на върха, винаги има и спадове.
За тези 4 години Радка, която е агроном по образование, разширява насажденията, като в момента те са 15 декара. Розовите градини се намират в землищата на Калофер и Васил Левски. А намеренията й са постепенно площите да се увеличат още.
Когато влязох в бизнеса и започнах да се занимавам с рози, цената на изкупувания розов цвят беше много ниска, споделя Радка Иванова. Производители масово се отказваха, продаваха или унищожаваха насаждения. Затова и
в момента градините с рози
не са чак толкова много
Именно по тази причина се предполага, че цената на розовия цвят в бъдеще ще се нормализира и ще бъде по-добра за производителите.
Тази година Радка започва да бере розов цвят на 24 май и продължава до края на юни. При нея по отношение на брането насажденията са отлично разпределени. Първо беритбата започва в една местност, която е по-ниско разположена и в нея е по-топло, след това продължава в района на Калофер, където е по-студено. По този начин беритбата върви на етапи и няма проблем със събирането на цвета.
Основният проблем при нас е работната ръка, споделя младият предприемач. Трудно се намират качествени хора, тъй като при прибирането на розовия цвят си има специфики. През последните години има проблем и с получаването на надниците, тъй като се появиха т. нар. „бусаджии“, които натоварват хора от махалите и им дават жълти стотинки, при положение, че ние на тях сме им платили добре. Затова се принудих сама да си наемам работници, на които плащам директно, а не на бригадир, който буквално да се подпира някъде и нищо да не прави цял ден. Така че аз специално нямам проблем с работната ръка. Смятам, че ако имаш добър подход, ще намериш решение за него.
Колкото до политиката на държавата, то няма такава, категорично е мнението не само на Радка, но и на нейните колеги. Миналата година розопроизводителите са получили средства за загуби във връзка с конфликта в Украйна, както и по съответните мерки за пандемията. Тази година подпомагането е само по една мярка - за Украйна, а за по-нататък не се знае. Разбира се, тези средства са несериозни и в никакъв случай не биха могли да компенсират пропуснатите ползи. Друг обаче проблем е по-голям дразнител за сериозните производители.
Това, което смятам за изключително сбъркано като политика е, че субсидиите се дават на база декар, казва Радка Иванова. Убедена съм, че
те трябва да се разпределят на база
реализирана продукция, т.е. розов цвят
Аз, например, работя усилено, за да получавам високи добиви. Съответно обаче имам повече вложения - за торове, растителна защита и т.н., т.е. продукцията ми е с по-висока себестойност. И не е редно да вземам толкова колкото получава и някой производител, който не прави никакви вложения, а насажденията са му буренясали. И това е масова практика, има много изоставени градини, за които не се полагат грижи, а само се берат.
Според агронома хубавите насаждения с рози са много малко. Самите розоварни също изпитват недостиг на качествен цвят, което ще се задълбочава в бъдеще, ако ситуацията не се промени. Безспорно от едно занемарено насаждение качеството на цвета е по-ниско от на друго, което е добре обгрижвано. Цветовете от запуснатите градини нямат голяма стойност, затова и не се изкупуват от розоварните или пък за тях се дава много по-ниска цена. От друга страна поддържаното насаждение
дава здрави, добре изхранени,
тежки и ароматни цветове
Старая се насажденията ми да са в добър здравен статус, казва Радка Иванова. На много места се виждат буренясалите рози, цветовете на които са рехави и слаби. Насажденията са изгорели от ръжда, не се дава храна за растенията, за да образуват качествен цвят. Има производители, които обират розите си за седмица, а аз бера в продължение на месец и половина.
Според розопроизводителите тази година е много по-благоприятна в климатично отношение, тъй като миналата е имало продължителна суша. Валежите са повече и те са допринесли за оптималното развитие на растенията. Там, където се е появила ръжда, положението е овладяно с подходящи продукти за растителна защита, уточняват агроспециалистите. При неефективна борба обаче, болестта може да нанесе сериозни щети, тъй като при силно нападение се стига до упадане на пъпките.
Каква е реализацията на розовия цвят, е един от най-важните въпроси към всеки производител.
Аз нямам проблем с реализирането на розовата реколта, казва Радка Иванова. Имам тригодишен договор с розоварна. Много съм доволна от отношенията ни. Начинът ни на работа е перфектен, напълно съвременен. Има отлична организация на приемане на цветовете.
Розоварната е с големи изисквания,
минават на проверки по полетата
Следи се строго за качеството на цвета, да няма стар цвят. Държат продукцията да е в техни чували, както и тя да се предаде до определено време. Въобще контролът е голям. Това обаче според мен не е лошо, важно е да има ред. Така по принцип трябва да се работи – да има отговорности за всеки по веригата, за да се гарантира качеството на продукцията.
За разлика от много производители, които развалят розови градини, Радка е убедена, че в този бизнес има „хляб“. Категорична, е че ще продължи да се развива в него, като целта й е да увеличи насажденията си до 100 декара.
По мое мнение, маслодайната роза, която има страхотно минало, има и такова бъдеще, казва тя. Въпросът е, че отглеждането на рози трябва да се прави по правилата, както и всяко друго производство, разбира се. У нас, през последните години в земеделието всичко е на юруш. Някой вижда, че на дадена култура цената тази година е висока и през следващата започва и той да я гледа. А това е погрешна практика.
Земеделският производител трябва
да има стратегия за няколко години напред
А също и да не очаква, че за година – две ще натрупа състояние от дадена култура. И това много ясно пролича през последните години, когато се вижда, че свръхпечалби в земеделието вече няма да има. Така че просто трябва да работим, и то добре.
Да, на интензивните отрасли, сред които е и розопроизводството, е много трудно. Но когато човек има желание, може да се справи. Доказва го Радка, има и други производители, които успяват. И това е добрата новина. Защото е видно, че само с полски култури няма да стане. Трябват повече производства, за да говорим за силно земеделие като цяло.
Коментари