3° C, предимно облачно
Стефан Спасов е билкар от Пиринския край, можете да го срещнете застанал зад неговата сергия на фермерския пазар пред Министерство на земеделието или на Римската стена в София. Щандът на семейното стопанство е отрупан с всякакви билки и продукти, доставени направо от планината. Известен е най-вече с мурсалския чай, който е биосертифициран като напълно чист природен продукт.
В семейното стопанство край село Ляски, община Хаджидимово, на площ от 8 дка се отглеждат 22 вида билки, които са комбинирани в 5 микса - чайове, които се пият ежедневно, но имат определена лечебна насоченост: за простудни проблеми, успокоителни, за отпускане, за болести на бъбреците, простатата, за стомашни неразположения. Билките на семейното стопанство са познати не само у нас, но и в Германия. За да имат право да продават този биочай там, трябва да отговаря на определени критерии за чистота на продукта в три техни лаборатории. „Издържаме успешно теста и това ни е достатъчно, за да ни убеди, че южната част на Пирин планина, където е билковата ни плантация, е абсолютно чист район и спокойно можем да предлагаме нашите билки“, каза Стефан Спасов за „Български фермер“.
Билката уров помага при сенна хрема
„Сега сме в разгара на алергиите от полени и други растителни алергени. Имаме билки за справяне с тях. Особено търсена е билката гушина или уров. Тя расте на 30-40 см височина, образува шушулки подобно на грах, събират се зрънцата. То е диворастящо, естественото находище, което се намира е над село Илинден, както и в района на Рилския манастир. Като действие пречиства кръвта, подсилва организма, подобрява работата на сърцето. Много добро действие има при алергии, бъбречни проблеми, анемия, обриви, псориазис. Добре влияе на надбъбречната жлеза, за хора с диабет е много добро. Хората са го познавали от много време. Ползвали са го при боледуване на хора и животни. В Банско и в Разложкия край също добре го знаят и го берат,“ обясни стопанинът.
„Особено покрай пандемията от коронавируса хората се интересуваха повече. Търсят ни в интернет, обаждат се, поръчват си при нас да им доставяме различни билки за различни болести и болежки, превантивно също. И тук, на пазара, разпитват, какво може да им помогне за възстановяване от различни болести“, сподели Стефан Спасов и допълни: „Правим още и билкови извлеци, но билките, което е много важно, си ги събираме ние сами. Много правила трябва да се спазват при брането на билките, за да може да се запазят полезните им свойства.“
Стабилен опит
„Занимаваме се от 15 г с билките, основно на своите възможности разчитаме, но когато ни трябва някоя дива билка, наемаме възрастни жени, които познават билките. Макар да са над 70-годишни, те работят по 8 часа без проблем“, каза Стефан Спасов и допълни: „Идва една много възрастна баба, на над 80 години. Като дойде при нас, оставя бастуна настрана и започва с билките. Тези възрастни жени познават билките и си ги събират сами. Ние само им казваме, какво ни трябва, те тръгват из планината и ги събират. Знаят местонаходищата и времето, когато всяка билка зрее и е готова за бране.“
След брането билките се сушат на въздух. „Една билка, ако се суши с електрически сушилни, тя се унищожава. От 6 години имаме сграда (бивша на „Булгартабак“), сега там сушим билките. Там работим много спокойно, защото е много проветриво, на свободен въздух, връзваме ги на скелета, високи 6 метра. Така се сушат“, посочи стопанинът и допълни: „Природата всяка година е различна, едни билки можем да събираме една година през май, друга година през юни. Съобразяваме се с това, кога зрее и ние се настройваме спрямо нея. Но като цяло, природата не е, каквато беше преди десетилетия. Стадата в планината намаляват, от това големи площи започват да обрасват. А, за да има билки, трябва да има повече дървета, които осигуряват и поддържат местообитанията на билките. Здравата гора се поддържа от пашата на животните, а стадата намаляват с всяка година. Дърветата са необходими, за да правят сянка, там растат и билките. Иначе се оголват много планински масиви и там билки няма, не виреят“, посочи билкарят Стефан Спасов.
Ценният мурсалски чай
Селото се намира в подножието на връх Свети Дух, на 1412 метра надморска височина и е с много ценно находище на пиринския чай. Тук му казват Али ботуш, защото е близо до едноименния планински връх. Това всъщност е познатият ни мурсалски чай. Стефан, заедно с брата на съпругата си, Тодор, решили преди 14 години на 100 м от естественото находище на този ценен чай, да разсадят коренчетата му в два реда.
„Мурсалският чай е забранен за бране в природата, но ние го разсадихме и го заградихме. Започнахме с два реда и след няколко години вече имахме 8 дка плантация, която е биосертифицирана с документи от база за изследване на БАН, а също и в Германия. От там твърдят, че материалът, който им даваме, е с най-добро качество в България“, обясни Стефан Спасов.
„Единствената разлика с дивия чай е, че го окопаваме, за да стане по-висок. Като се грижиш за него, той става по-едър, без да се видоизменя. При нас е на естествена почва и климат. Обаждат ни се от различни места и ни питат, как го гледаме, та е толкова едър. Той е многогодишно растение, но след 5-ата година му пада добивът, тогава го пресаждаме и размножаваме отново. Добивът ни на мурсалски чай е свързан с реализацията на продукта. Стигнали сме до едно ниво, до което покриваме търсенето на пазара. При сключване на договори с чужбина или у нас, имаме възможност да реагираме, но за момента е това. Ако има повече търсене, може да се увеличи и добива“, каза фермерът.
Кога се бере бъзът
На пазара Стефан Спасов предлага и сладко от плодове на бъз и обясни, как познават, кога е готов за бране, а именно когато птичките започват да го кълват. Ако се бере по-рано и е зелен, той е отровен. Има още сладко от зелени шишарки, сладко от зелени смокини, диви ягоди и боровинки, всичко в изобилие от планината. Сиропът от зелени орехчета е изключително лековит, приема се по една чаена лъжичка на ден, съдържа много витамини. Само витамин С в него е 50 пъти повече от цитрусите, затова е мощен имуностимулант. С него се чисти организмът от тежки метали и токсини, регулира работата на храносмилателната система, чисти кръвоносната система, предпазва я от запушване и урегулира работата на щитовидната жлеза, защото съдържа и йод.
„Правим сиропи с мед и зелени орехчета. Медът ни е три вида, в планината имаме 14 кошера. Преди години се наложи да ги имаме, защото събирайки семенца от чая, виждахме, че не ставаха коренчета от тях и на третата година сложихме пчели да опрашват чая, така стана по-многоброен, а и богата чиста паша за пчелите. Имаме билков, манов и кестенов мед. Пчелина го караме в началото на юни в планината Беласица при кестените, защото той е мощен природен антибиотик, и поленовият състав е там. Кестенът цъфти три седмици и е добре пчелите да са тогава там. В Турция кестеновият мед е забранен за износ навън, защото е природно богатство за страната. Предлагаме още селски боб, става с шарки, бял и шарен боб, който си го отглеждаме в планината на дървени колове. Когато бобът става нависоко, колкото може по-близо до слънцето, става по-добър и вкусен, тогава е като масло, казват му боб-масло“, сподели Стефан.
Коментари