Съществува схващането, че Общата селскостопанска политика на ЕС подкрепя предимно собствениците на земя и семейните ферми. Но дали наистина е така? Комисията понякога не използва ли стълбовете на ОСП, за да предостави огромни по размер помощи за най-интензивните селскостопански производства, включително животновъдството? И какво означава това за другите производители? Анализатори от Arc2020 разглеждат тези въпроси, които са повдигнати след презентация на ДГ „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия пред фермери в Ирландия. Срещата е осъществена по инициатива на организацията La via Campesina с цел да бъдат представени мерките за подкрепа на малките животновъди в селските райони.

Впечатление в презентацията прави несъответствието между думи и действия, посочват анализаторите. Докато Комисията говори гръмко за солидарност с малките животновъди - чрез туитове и изявления на действащите комисари, в действителност, когато навлезем в подробностите, нещата са малко по-сложни. Критичната оценка на анализаторите пада върху твърдението, че ОСП по никакъв начин не благоприятства интензивното земеделие, тъй като подкрепя предимно собствениците на земя. Основният аргумент е, че чрез директните плащания на хектар ОСП подпомага екстензивното земеделие, а не концентрираното интензивно фермерство.

Големите и малките в играта за евросубсидии

Идеята, че ОСП не благоприятства интензивното земеделие, тъй като подпомага предимно собствениците на земя и семейните ферми като цяло, може да бъде оспорена по няколко параграфа, посочват анализаторите. На първо място, според тях, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК трябва да обясни с какви данни разполага, за да твърди, че предприятията с интензивно земеделие не са същевременно големи собственици и наематели на земя. Второ, директните плащания на хектар не са единствените инструменти на ЕС, които биха могли да благоприятстват интензивното земеделие – въпреки че поглъщат голям обем от бюджета на ОСП.

Други интервенции от ОСП, като търговските правила за внос и износ, публичните средства за управление на рискове, политиките за храните и селските райони както в рамките на компетенциите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, така и извън тях, силно подкрепят интензивното земеделие.

Трето, солидарността, изразена с думи към селските животновъди, но липсата на позиция и конкретни отговори в презентацията на ЕК, показва спешна необходимост от промяна в селскостопанска политика. Защо ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ не потърси по-старателно причините за проблемите на място, да разбере какви са специфичните условия, в които работят изчезващите малки животновъдни стопанства в селските райони, и спешно да излезе с предложение за промяна на системата, преди тези животновъди да изчезнат напълно, питат риторично анализаторите.

Основен партньор на ЕК в играта, според тях, е интензивният, индустриализиран сектор заедно с всички негови елементи. Да се очаква от оскъдно финансирани и вяло организирани селски неправителствени сдружения като La Via Campesina да излязат с красиво очертани стратегии и обиграни лобисти е или политически наивно, или лъжливо, или и двете. Играта не е равна, тя е доминирана от професионализирания лоби апарат на COPA-COGECA и още по-широката мрежа за подкрепа на селскостопанската промишленост - останалите участници са оставени встрани и отношението към тях е романтично състрадание, без да се предприемат значими действия от страна на ключови лица в ЕК, които взимат важните решения, посочват анализаторите.

Пазарна подкрепа за интензивното производство

В ОСП е предвидена пазарна подкрепа за някои продукти на интензивното земеделие, включително свинско и птиче месо, които обикновено имат силен промишлен профил. Те включват публична намеса, помощ за частно съхранение на млечни продукти, раздаване на средства без задължения за изпълнение на екологични условия. Притеснението тук, според анализаторите е, че почти няма социално-екологични условности, свързани с раздаването на тези пари. В същото време отчетността при тези интервенции все още е трудна и често е критикувана на ниво ЕС и държави-членки.

Когато рисковете станат реалност, малко уроци се оказват научени и едва се правят необходимите корекции, отбелязват анализаторите и питат риторично: Къде е преходът към по-малка зависимост от внос, към по-устойчиви цели? Европейският селскостопански модел е изграден върху много ресурсоемко производство на месо и изглежда, че ще продължи така и в бъдеще, независимо че средата, в която се осъществяват доставките на суровини за фуражи и наличностите на пазарите стават все по-несигурни. Средствата от бюджета на ОСП, предвидени за това, са малко, но интензивните производители често се оплакват, че това финансиране е твърде малко и че достига до тях твърде късно. И все пак тези маневри могат да осигурят значителни ресурси за няколко бенефициенти срещу изпълнението на малко условия.

Първи стълб и мерките за пазарна подкрепа

ОСП насърчава също така предлагането на интензивно произведено месо. От Европейския фонд за гарантиране на земеделието - Първи стълб на ОСП – се финансират мерките за пазарна подкрепа, като за промоционалните кампании делът е до 80%. През 2020 г. за тях бяха изразходвани 200 млн. евро, като се възползваха предимно по-големите, индустриализирани играчи от всеки сектор. Всичко това е на ръба на правилата на Световната търговска организация и на националните правителства в ЕС, като специално за последните има съмнения относно това какво е позволено на държавите-членки да правят като рекламни стратегии в контекста на общия пазар на ЕС.

Продуктите от животновъдството са най-промотирани в тези кампании с 32% от бюджета, или над 250 млн. евро за периода 2016-2020 г. Не всички меса се произвеждат интензивно – някои отговарят на схемите за качество, а други се произвеждат от дребни агроекологични производители. Въпреки това, ключово е условието, „допустимите организации да бъдат „считани за представителни“ на най-малко 50% от своя сектор, изчислено чрез пазарен дял или брой производители. Това означава, че по-малките организации и производители остават назад в достъпа до финансиране и за тях е по-трудно да пробият на пазарите с нови продукти, които могат да предизвикат съществуващите доминиращи играчи. Така въпреки че малките производители имат голям асортимент от месни продукти, ОСП дава приоритет на най-мощните и добре организирани играчи. В действителност тогава идеята, че ОСП не подкрепя предимно интензивното животновъдство, не се потвърждава от фактите – особено когато става въпрос за интервенции за съхранение или маркетинг.

Други видове подкрепа

Със средства по Втори стълб на ОСП се подкрепят проектите за инвестиции в модернизиране на фермите, но един сектор получава допълнителна подкрепа над всички останали, а именно интензивното производство на свинско и птиче месо. В случая на Ирландия, например, таванът на инвестициите за всичките 10 селскостопански подсектори е 90 000 евро, с изключение на свиневъдството и птицевъдството, където таванът е 500 000 евро.

Има също обвързана подкрепа и редица други преки или косвени помощи, като например: споразуменията за свободна търговия със страни извън ЕС, изнасящи фуражи за интензивното животновъдство; дерогациите и облекчените правила за прилагане на екологичните разпоредби; либерализацията на правилата за държавна помощ; лошото прилагане на законите за труда; хуманното отношение към животните; и замърсяването на околната среда като цяло.

Икономиката работи така, че не всички тези косвени инструменти за подкрепа непременно са в полза на интензивното животновъдство. Само че те облагодетелстват най-големите и утвърдени играчи, докато възпрепятстват възможностите на малките играчи и осуетяват прехода към по-агроекологични подходи. Анализаторите на Arc2020 не посочват конкретни интензивни производители на свинско или птиче месо и уточняват, че мнозина от тези фермери се стремят към по-високи стандарти, въпреки че са ограничени от пазарните реалности и институционални/политически рамки. Също така малките производители също могат да пренебрегнат различни закони, тъй като и те не са имунизирани от такъв натиск, посочват анализаторите. Лошото прилагане на тези правила може да постави в неблагоприятно положение производителите, които се опитват да ги спазват и дори да прилагат по-високи стандарти. Това само по себе си прави по-трудна за постигане визията за по-устойчиво развитие.

По-добър баланс на помощите

Анализаторите отбелязват още, че пряка или косвена подкрепа се предоставя и за други интензивни производства, включително на мляко. Тук се включват: обвързаната подкрепа, изключенията от нитратната директива, лошите критерии за допустимост при преразпределителните плащания, неефективното определяне на таваните, слабата условност и често предоставяните дерогации. Интензивното овощарство получава също подкрепа за организациите на производители, като има дерогации за забранени пестициди, други биоциди и т.н.

В заключение анализаторите посочват, че финансирането по ОСП трябва да бъде по-добре балансирано с оглед обществени нужди, като се отдаде повече внимание на организациите от малки производители, вместо да продължава да се утвърждава огромното влияние на лобистите.