За да бъде успешно и продуктивно зеленчукопроизводството в личното стопанство е от важно значение съставянето на правилно сеитбообращение. То трябва да бъде съобразено с климатичните особености на дадения район, продължителността на безмразовия период, средните дати на късните пролетни и ранните есенни слани, стойностите на абсолютните минимални и максимални температури в района, количеството на валежите и др.

При сеитбообращенията трябва да се имат предвид:

  • биологичните особености на зеленчуковите култури,
  • продължителността на вегетационния период на всека култура,
  • изискванията на растенията към влагата в почвата,
  • предшествениците, болестите и вредителите по културите и др..

Зеленчуковите култури, в зависимост от изискванията си към топлинните условия, се делят на студоустойчиви (лук, чесън, праз, спанак, моркови, магданоз), полустудоустойчиви (грах, бакла, салата, главесто зеле) и топлолюбиви (пипер, патладжан, домати, краставици, фасул, дини, пъпеши, тикви, бамя и др.).

Студоустойчивите култури понасят без повреди температури под минус 8оС, полустудоустойчивите – до минус 8 оС, а топлолюбивите – до 0 оС.

Много са факторите, които определят изискванията на зеленчуковите култури към водния режим. Определящ фактор е размерът и разположението на кореновата система в почвата. Някои култури (тикви, дини) развиват мощна коренова система, която достига на дълбочина над 2 метра и използват влагата от по-дълбоките почвени слоеве. Други култури (домати, пипер, патладжан, салатно цвекло, бамя) развиват кореновата си система по-плитко – до 80см, а някои (салата, лук, чесън, спанак, копър) – на дълбочина до 30см. Растенията с плитко разположена коренова система са с големи изисквания към почвената влажност.

Нормалното развитие на зеленчуковите култури протича при определена реакция на почвения разтвор. Доматите, картофите, дините, ряпата се развиват добре при кисела реакция на почвения разтвор (рН от 4,5 до 6), а грахът, морковите и тиквите – при слабо кисела до неутрална реакция (рН 6-7). При слабо алкална среда (рН 7-7,5) се развива добре фасулът, патладжанът, главестото и цветното зеле, а при алкална (рН 7,5-8) – пиперът, краставиците, лукът, спанакът.

Продължителността на вегетационният период при зеленчуковите култури е различна, което осигурява възможност за неколкократно използване на дадена площ през годината. Спанакът, лукът, чесънът, салатите, репичките са култури с къс вегетационен период и се отглеждат преди основните култури - пипер, патладжан, домати, краставици, тиквички, фасул, дини, пъпеши и др.

Грахът обогатява почвата с азот и е добър предшественик на всички зеленчукови култури. Сеитбата на грах се провежда от края на февруари до средата на март. В южните райони се практикуват и предзимни сеитби на грах. Като втора култура на освободените площи от грах може да се отглежда късно главесто и цветно зеле, зелен фасул , ряпа и др.. Много добър предшественик на граха са картофите.

Ранните картофи се прибират в края на май и през юни, което позволява след тях да се отглеждат дребноплодни краставици и късно зеле.

Доматите при монокултурно отглеждане имат сравнително добра поносимост. Най-добри предшественици на доматите са: грах, зелен фасул, готварски тиквички, краставици, зеле.

Краставиците се развиват добре след бобови култури, домати, картофи, ранно зеле.

Пиперът не трябва да се отглежда монокултурно и на площи, които са били заети от зеленчукови култури от сем. Картофови (картофи, домати, син патладжан). Добри предшественици на пипера са бобовите и тиквовите култури.

Доматите, пипера, патладжана и бобовите култури са добри предшественици на дините, пъпешите и тиквите.

Зеленчуковите култури, които се нападат от едни и същи болести и неприятели, не трябва да се отглеждат на едно и също място по-рано от 3-4 години.