Рибата ще продължи да поскъпва, не само у нас, но и навсякъде, защото количествата намаляват. Това каза председателят на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов, който е и изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ".

Оскъпяването на рибата идва от разходите, които правят фирмите от улова до съхраняването ѝ, посочи той по БНР.

"Неоспоримо е това, че нашата риба е много вкусна и всеки я търси, защото при гръцкия сафрид и черноморския разликата е огромна във вкуса, същото е и при лефера, заргана. Щом изнасяме барбун за Гърция и нашият е търсен повече, изнасяме калкана за Турция, въпреки че и там има калкан. Изнасяме и лефер. Все пак Черно море е по-бедно на видове риба, но се ловят 33-34 вида, а в света са около 200. Т.е. всичко останало, което го нямаме като скариди, стриди, калмари, октоподи ние го внасяме, но също и различни видове преработки и захранваме пазара.

Каквато е цената на рибата и рибните продукти света, това оказва влияе и на нашия пазар като цени. Относно нашите видове риба - те се влияят от енергията, от горивата, от хладилното съхранение. Ние сме единственият сектор, който съхранява продукция на минус 21 градуса, защото рибата трябва да бъде дълбоко замразена, рибата се съхранява по принцип в сол, вода и лед. Разходите за енергия са много големи, също и веригите за доставка.

В България има много обекти, които развъждат риба, има и много кораби и лодки, които ловят риба. Корабите са обект на контрол, на сателитно наблюдение, на наблюдение от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), които остават на пристанища, но всички останали лодки и корабчета могат да разтоварват навсякъде, с по-малко контрол или никакъв.

Прекупвачите да купуват, да заливат ресторанти и магазини, защото рибата в насипно състояние не може да проследена, да се установи откъде идва. Тя трябва да бъде сложена в потребителски опаковки, в най-лошия случай в каси, които да бъдат опаковани в стреч фолио и да бъдат идентифицирани с етикет кой изпраща, при какви условия трябва да се съхранява, колко е количеството, кой е видът с латинското наименование на рибата, с английското и търговското ѝ наименование.

Ако отидете в една рибна борса, без значение дали в Бургас, Варна, това са едни тържища или пазари, където част от рибата е с неизяснен произход. Тя има един документ, за който търговец казва, че е закупена от даден обект. Продава се тази касетка, примерно с цаца и се доставя на пазара.

Никой не може да я контролира - нито данъчни, нито ИАРА, така е и със сладководните риби. Отивате в един магазин и виждате плаващи риби, питате откъде са - оказва се, че са от одобрен обект, а те всъщност идват от всички останали, които гледат риба, но магазинерът има документ за закупена 50 кг риба и с това може да продава цяла седмица или цял месец.

Животът е много динамичен и цените ще растат, така стоят нещата и при рибата. Има свръхулов в световния океан, а у нас няма достатъчно производство на риба. В морето я няма достатъчно, затова и цената е нагоре.

Черните миди от България се продават в Румъния, българската цаца в Португалия, белите миди в Испания, рапаните в Южна Корея и Китай", обясни още Йордан Господинов.

За риболовния бранш е важно да има експерти в администрацията на ресорните институции, защото този сектор е малък, но е много важен бранш за икономиката ни, допълни той.