Дукена ЖОЛЕВА

Важна агротехническа мярка за ограничаване разпространението и развитието на болестите и вредителите по зимните житни култури е прилагането на правилно сеитбообращение. Една от най-честите причини за високата популация на някои икономически важни неприятели: житен бегач, житни мухи, житни оси и други, е монокултурното отглеждане на пшеницата. Зърнената култура не трябва да се отглежда след житни такива. Подходящи предшественици на пшеницата са бобовите култури (грах, фий, фасул), царевицата, слънчогледа, рапицата, тютюна, цвеклото.

Чрез качествено провеждане на дълбоката оран (25-30 см) и на предсеитбените обработки на площите се заорават и унищожат растителните остатъци и намиращите се в тях патогени и вредители. С дълбоката оран се разрушават колониите на полската полевка, редуцира се числеността на неприятеля.

Сеитбата на зимните житни култури трябва да се провежда в агротехнически срокове.

Използването на качествен, добре обеззаразен

семенен материал до голяма степен

възпрепятства развитието

на някои икономически важни болести по пшеницата които се пренасят със семената: твърда главня (Tilletia levis), праховита главня (Ustilago tritici; Ustilago nuda), фузарийно кореново гниене (Fusarium graminearum) и др.

Агротехническите срокове за сеитбата на пшеницата са през октомври: за високите полета на Югозападна България и при планинската част на Северна България – през първото десетдневие, в равнинните райони на Северна и Южна България – в средата на месеца, а по Черноморието и най-южните райони на страната – през третото десетдневие на октомври.

При ранни сеитби (преди агротехническите срокове) при зимните житни култури се повишава рискът за развитие на някои патогени като брашнеста мана, септориози и др., както и за нападение от житни мухи. При късни сеитби (след агротехническите срокове) растенията нямат възможност да встъпят във фаза братене до края на есенната си вегетация, те са с понижена студоустойчивост и силно уязвими на неблагоприятните метеорологични явления през зимата.

Оптималната дълбочина за сеитбата на пшеницата е 5-6 см. При сеитби на по-голяма дълбочина фаза поникване се удължава, пшеничните кълнове остават по-дълго в почвата, което повишава риска за нападение на растенията от някои почвени патогени. Плитко засетите посеви са податливи на повреди от измръзване и изтегляне.

Пшеницата се напада от много вредители, което изисква редовни обследвания на посевите през есента. В началните фази от вегетацията на зимните житни култури повреди нанасят: обикновената полевка - Microtus arvalis, обикновеният житен бегач - Zabrus tenebrioides, житните мухи.

Обикновената полевка нанася

сериозни щети по пшеницата,

особено в началните фази от развитието на растенията. Полевката е сиво-кафяв гризач, с дължина до 10-12 cм. Обитава горния почвен слой (20 см), където дълбае ходове и образува големи колонии. Развива до 5-8 поколения годишно. Тя се храни се с вегетативните части на растенията, по-рядко със семената.

През октомври пшеничните посеви трябва да се обследват за установяване плътността на обикновената полевка. При ПИВ (праг на икономическа вредност) над 2 броя активни колонии на декар е необходимо до се проведе борба срещу вредителя с разрешените родентициди – отровни примамки, които се поставят във входовете на колониите. След поставяне на примамките входовете на колониите задължително се притъпкват, за да се предпазят птиците от отравяне.

През есенната вегетация (фазите: поникване, трети лист, братене)

вреди по зимните житни култури

нанася обикновеният житен бегач

Възрастното насекомо е смолисто-черен бръмбар с продълговато тяло и дължина 14-16 мм. Има едно поколение годишно. Зимува като ларва, рядко като възрастно насекомо в почвата. Ларвата е бяла с дължина 25 мм. Повреди през есента нанасят главно ларвите. Те се хранят до трайното застудяване на времето, а през топлите зими не прекъсват вредната си дейност. Ларвите изгризват кълновете, листата на нападнатите млади растения са надъвкани, разкъсани, само листната нерватура остава незасегната. Вследствие повредите листата изсъхват, покафеняват и наподобяват кълчища. Нападнатите растения през есента загиват, а при висока численост на неприятеля целият посев може да бъде унищожен.

Основни средства за борба с обикновеният житен бегач са: правилно сеитбообращение, унищожаване на плевелната растителност (пирея), качествена обработка на почвата.

През есента третиране срещу ларвите на обикновеният житен бегач се извежда при ПИВ над 3 броя ларви /кв.м.

Житните мухи (черна пшеничена муха - Phorbia fumigata, шведска муха - Oscinella frit, хесенска муха - Mayetiola destructor, житна стъблена муха - Chlorops pumilionis)

нанасят значителни повреди по зимните житни култури, особено при рано засетите посеви

Вредят ларвите на мухите. Те се хранят с вътрешността на растенията (прегризват централния лист, той пожълтява, усуква се и изсъхва). В основата на повреденото растение обикновено се намира по една ларва (какавида). Изключения се наблюдават при нападнатите растения от хесенската муха, при които се откриват от 2 до 8 ларви. Този признак е отличителен при определяне на повредите от житните мухи по пшеницата.

Контролът и борбата срещу житните мухи са трудни поради продължителния период на летежа на мухите и скрития начин на живот на ларвите. Третиране срещу тези вредители се провежда срещу възрастните индивиди, преди масовото яйцеснасяне, при ПИВ над 3-4 бр./кв. м, през междуфазния период поникване - братене

В борбата с житните мухи от важно значение е сеитбата на пшеницата да се провежда в агротехнически срок, през октомври. При ранна сеитба зимните житни култури се нападат по-силно от житните мухи. При късна сеитба, след края на октомври, нападението от мухите е слабо, но растенията изостават в развитието си и през зимата се повишава вероятността за измръзване и изтегляне на посевите.