Резниците се събират през есента – октомври или ноември, но преди настъпване на трайното застудяване. В този период лозата съдържа най-голямо количество хранителни вещества. Най-добре е листопадът да е приключил – поне 1-2 седмици след това. Практикува се и зимно събиране на резници, но тогава е рисковано, защото пъпките може да са измръзнали.

Кои са най-добрите резници?

Резниците се вземат от предпочитан сорт. Летораслите трябва да бъдат добре развити и узрели. Дебелината им да бъде 6-8 мм (не повече от 10 мм), с междувъзлия от 10 см.

Важно е да нямат петна и други увреждания, както и видими признаци на заболяване.

За предпочитане е резниците да се вземат от средната част на летораслите, като се отрязват с дължина 35-45 см и да имат от 2 до 4 междувъзлия. Под долното коляно се остават 2 см от междувъзлието. Всички мустаци и колтуци се отстраняват с ножица.

Висококачествените резници имат твърдост на допир и характерно пукане при огъване, по тях не съществуват никакви механични повреди, трябва да имат ясен кафяв цвят без напетнявания и зелен цвят на нивото на среза.

Подготвените резници се сортират и обработват.

Когато ще се съхраняват, обработката включва потапяне във вода и сушене, дезинфекция, сортиране и връзване на снопчета, опаковане в полиетиленово фолио или вертикално заравяне във влажен пясък на дълбочина 10-на см.

Резниците се съхраняват в помещения при температура 3-7 оС. Когато са заровени в пясък трябва да се проверява редовно влажността и ако се налага се полива.